Айвар

Айварът е много близък братовчед на лютеницата – основните продукти и на двете ястия са еднакви (печени чушки и патладжани), различават се главно по наличието на домати (в лютеницата има, в айвара – не) и доколкото аз съм запозната, по териториалното си разпространение (вероятно оттам идват и различните имена). Иначе и двете са много вкусни нашенски (е, хайде – балкански) разядки, любими и на малки, и на големи, и поколения деца са израснали с филия, намазана с едното от тях…

В повечето рецепти за айвар първо лукът или направо всички зеленчуци се запържват в мазнината, но при мен технологията е малко по-различна:


500 г печени червени чушки
500 г печени патладжани
2-3 скилидки чесън
1 глава лук
4-5 стръка магданоз
струйка шарлан (3-4 с.л.)
1 ч.л. ябълков оцет
сол на вкус


Лукът се нарязва на ситно и се слага в суха тенджера на средно силен котлон да се запече леко – докато стане златист и замирише приятно.
Чушките, патладжаните и чесънът се смилат в блендер или чопър (не е нужно да се правят на съвсем гладко пюре, даже ако се смелят по-едро, е по-добре). Прибавят се лукът, магданозът, оцетът и солта и се мели още малко. Накрая се добавя шарланът и се разбърква добре. Айварът се сервира охладен – като предястие, гарнитура или просто намазан на филийка…

Прекрасен айвар се получава и ако модерните мелещи уреди се пропуснат и зеленчуците просто се накълцат на ситно с нож – има малка разлика само във външния вид:

Има опция към рецептата да се добавят и смлени изпечени орехови ядки (50-60 г за горните продукти) – полученото ястие е известно като орехов айвар и също е много вкусно, но лично на мен повече ми допада вариантът без орехи. С тях сместа се сгъстява и уплътнява и става някак по-тежка…