В оризовата ми класация жасминовият е на второ място, но на съвсем ниско стъпалце след водача
басмати – подобно на него е изключително нежен на вид и със завиден аромат. Съществената разлика между двата сорта е произходът им – родината на басмати е подножието на Хималаите (Пакистан и Северна Индия), а на жасминовия – Тайланд. Но в моето сърце са изключително близки – обожавам и двата, като предпочитам пълнозърнестите им варианти. За съжаление и този път кривнах от правилото, изкушавайки се с един пакет бял жасмин, но неотклонно спазих практиката си да го накисвам преди варене (така се променя съотношението ориз : вода, което обикновено се препоръчва на пакета). И бъдете готови за ястие буквално аламинут – белият за разлика от пълнозърнестия се сварява за отрицателно време, за по-малко от 5 минути. А когато поеме всичката вода, прилагам двете дежурни хитринки: първо, дръпвам го от котлона и го оставям да се задуши за няколко минути; и второ, разбърквам го леко с вилица, за да стане пръхкав.
1 ч.ч. (180 г) жасминов ориз (бял)
1 ч.ч. (240 г) вода
1 ч.л. сол
(бучица кокосово масло)
Оризът се накисва в студена вода от предната вечер (междувременно водата може да се смени). На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода, в която е добавена и солта. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата – става забележително бързо. Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква нежно с вилица и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.
Оризът става фантастичен – изключително нежен и ароматен. Може да се остави и само така (особено ако ще се ползва за гарнитура, най-вече за някое тайландско къри), но по желание преди разбъркването може да се добави бучица кокосово масло. Така става още по-вкусен и ароматен, а за цвят и за разкош отгоре може да се ръсне и малко грах, минат за 1-2 минути на огъня с минимално количество кокосово масло и наситнен копър. И тогава вече е съвсем достатъчен и за основно ястие, няма нужда да е гарнитура към нещо друго…
Няма коментари:
Публикуване на коментар