Лешниково-кокосови сладки (псевдотрюфели)

Тези сладки трудно могат да бъдат описани с думи – просто трябва да се опитат, за да усети човек тяхната божествена прелест. Неочаквано вкусни, удивително ароматни, леки и ефирни и с върховна текстура – те са като дребни бижута в чиния. Отвътре са мекички и влажни, изключително нежни и фини – същински трюфелчета! – а ароматът им е завладяващ.


250 г изчистени ябълки
1 банан (100 г обелен)
40 г сусамов тахан
2 с.л. (40-45 г) златен сироп (меласа)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. ябълков оцет
50 г кокосови стърготини
100 г лешниково брашно (смлени лешници)
40 г кокосово брашно


Ябълките (аз не ги беля) се накълцват в чопър. Добавят се бананът, таханът, златният сироп и угасената в оцета сода и се пасира до гладка смес. Прибавят се кокосовите стърготини и лешниковото брашно и се разбива още до смесване на всички продукти. Накрая се слага кокосовото брашно – последно, защото с него се регулира гъстотата (ако се наложи, количеството му може да се коригира). Получава се мека смес, с която се работи много лесно (чудно вкусна е и сурова – може да се ползва за бонбони без печене, без содата естествено).

От нея с ръце се оформят топчета (моите са с големината на орех и излязоха 27 броя) и се подреждат в тава върху хартия за печене.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 14-15 мин. На пръв поглед изглеждат недопечени и на допир са прекалено меки, но като изстинат, се стягат.
Сладките се съхраняват в купа (кутия) с капак – така омекват и заприличват поразително на трюфелчета, въпреки че в тях няма никакво какао (шоколад). Ако оцелеят повече от 2-3 дена (последните от моите издържаха седмица), е добре купата да се прибере в хладилника.

Текстурата на сладките, която се получи, ме накара да се замисля дали изобщо има някаква нужда от сода в сместа, но понеже така намерих рецептата в една група в социалните мрежи, така я изпълних (всъщност в източника имаше и яйца, които аз пропуснах, което пък вероятно породи ефекта на трюфели). Следващият опит обаче ще бъде без сода, за проба…

Сладките наистина са смайващо хубави – с всяка хапчица по цялото тяло се разлива неописуемо блаженство и човек изпитва дълбока благодарност, че е открил и опитал този шедьовър. И няма по-подходяща компания за следобедното кафе (ако сте пропуснали сутрешното) от тях – поне за мен всичко останало, опитвано досега, бледнее пред тези малки бижута.