Червен ориз „Екзотик“

Червеният ориз е интересен и вкусен продукт, не широко популярен, с което преди време заслужи вниманието ми. И както е известно, всеки сорт ориз си има своите особености при приготвянето – разликите са както в количеството вода, така и във времето за варене. Затова, докато остана доволна от крайния резултат, се наложи да направя няколко опита. Според указанието на кутията оризът (сух, ненакиснат) се вари 22 минути в съотношение с водата 1:2½. Но в предложената по-долу рецепта 200 г ориз се слага в 450 г вряща вода, което нито в чаши, нито в грамове отговаря на илюстрацията. Това несъответствие между обем и грамаж, както и обстоятелството, че задължително накисвам всички зърнени преди варене, наложиха да поекспериментирам и да достигна до ново съотношение ориз : вода. Същевременно установих и друга заблуда – времето за варене е двойно по-дълго от посоченото на кутията, т.е. е 40-45 мин. в зависимост от силата на котлона.
И така, първия път сварих 1 ч.ч. ориз (предварително накиснат) в 1¼ ч.ч. вода. Резултатът беше задоволителен, макар че оризът остана малко твърдичък (вероятно още ¼ ч.ч. вода нямаше да му навредят). Към горещия ориз обаче добавих и 1 сурова тиквичка и 1 морков, настъргани на едрото ренде. Така не само се получи завършено ястие, но и явно зеленчуците овлажниха и омекотиха ориза.
При втория си опит реших да ползвам рецептата от кутията – видя ми се прекалено екзотична, с което и много интересна. Оризът стана изключително вкусен и ароматен, но беше хубав за ядене само докато беше топъл. Като изстина (дори още в купичката по време на обяда), се втвърди и чак стана малко труден за дъвчене, макар че доста зрънца се бяха разпукали. Затова при третия опит увеличих малко водата и останах по-доволна от резултата. Ето и останалите продукти от рецептата на пакета, чиито количества промених незначително (вместо прясна лимонова кора може да се ползва щипчица сушени лимонови, а защо не и портокалови корички):


1 ч.ч. (180 г) червен ориз, накиснат
1½ ч.ч. (360 г) вода
¼ ч.ч. (50 г) кокосово мляко
1 ч.л. сол
2-3 ивички лимонова кора
¼ ч.л. канела
4-5 пъпки карамфил


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода заедно с кокосовото мляко и солта. Добавят се лимоновата кора, канелата и карамфилът. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата (това става за 40-45 мин.). Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква и се оставя 10 мин. при затворен капак. Изваждат се пъпките карамфил и е готов за сервиране.

Оризът е изключително вкусен и ароматен, с прекрасен букет от екзотични ухания. Понеже някои зрънца са се разпукали, изглежда така, сякаш е разварен, но всъщност е добре сварен, т.е. не е неприятно твърд и се дъвче лесно. В крайна сметка всичко е въпрос на вкус, друг може да предпочита точно този сорт по-твърд и неразпукан… Важното е, че малко странната на пръв прочит рецепта от кутията се оказа великолепна. Оризът е чудесен и самостоятелно, но спокойно може да се ползва и за гарнитура към друго ястие.