вторник, 22 май 2018 г.

Студена напитка от маслодайна роза




Всяка година през май из цялата Розова долина се носи вълшебен аромат – масивите с маслодайни рози са богато нацъфтели и изглеждат като райски градини, а уханието, което разпръскват из въздуха, наистина е приказно. Ако човек реши да се разходи за малко из редовете, отрупани с нежните розови цветчета, ще се почувства като в рая. И започва да диша с пълни гърди, за да поеме максимално от този божествен аромат. А той е толкова силен, че направо действа главозамайващо…






Както показва и името на въпросната роза, основният и най-ценен продукт, който се добива от нея, е розовото масло. Освен него обаче се приготвят още розова вода, екстракти и конкрети, сладко, ликьор и не на последно място – популярната гюловица, възпята от Любен Каравелов в началото на поучителната повест „Маминото детенце“: Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял шкембе-чорбасъ в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия – той нищо не знае, от нищо не отбира. Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко!...
Но темата на настоящата публикация не е сравнената със сълза или кристал гюлова ракия, а една прекрасна и изключително ароматна (напълно безалкохолна!) напитка от уханните розови цветове. Начинът на приготвяне е същият като при маточината, ментата или глухарчетата – прави се студен воден извлек, който после се подслажда на вкус, а за по-голяма свежест се добавя и малко лимонов сок.
И така, за еднолитрова кана са нужни:


1 шепа цветове от маслодайна роза (15-20 цвята)
студена вода
1 лъжица мед (на вкус)
сокът на ½ лимон (на вкус)


Розовите цветове се слагат в каната (без да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие (става и 2 нощи). През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти.






На другия ден накиснатите цветове се изстискват и получената течност се прецежда. Подслажда се с мед (или друго по желание) и се добавя лимонов сок на вкус. При нужда може да се разреди с още вода. Готовата напитка се съхранява в хладилника.









За някои, които употребяват розова вода за козметични цели (т.е. само външно), напитката може да се стори странна и дори неподходяща за консумация. Но ако се абстрахират от това, ще установят, че разполагат с едно уникално питие – истински еликсир с приказен аромат…



















Няма коментари:

Публикуване на коментар