събота, 18 април 2015 г.

Постен лападен пай „Слънце“




Това е един много оригинален италиански пай – и извънредно красив, и изключително вкусен. Нетът е пълен с рецепти и снимки, но аз видях за първи път тази красота тук и естествено я преформих според своите разбирания. Италианската рецепта логично е с рикота и пармезан в плънката и със спанак, но става вкусно с всякаква зеления или дори комбинация от 3-4 вида. Първия път, когато го приготвих, разполагах с лапад и ползвах него; последваха импровизации с букет от няколко зелении – киселец, коприва, лозови и липови листа, и резултатът отново беше впечатляващ! Другите промени в плънката са ясни – слънчогледовият пастет замества сирената, а без аромати накъде?! – затова са пресният лук и чесън и зелените подправки. Аз слагам много подправки, но ако нямате или не обичате някоя от тях, спокойно може да я пропуснете или да я заместите с друга предпочитана… Освен това замених бялото брашно с пълнозърнесто (обикновено пшеничено, но много добре става и със спелта) – получава се изключително успешно постно тесто, приятно и лесно за работа, вкусно и ароматно. Много е подходящо и за други постни тестени нещица (разни тарти, кошнички и тем подобни)!


тесто:
400-420 г пълнозърнесто брашно (пшеничено или от спелта)
6 с.л. зехтин (90 мл или 80 г)
200 мл затоплено бяло вино
1 с.л. сол

плънка:
300 г лапад (или комбинация от зелении – киселец, коприва, лозови, липови листа…)
1 връзка пресен лук (5-6 стръка)
1 връзка пресен чесън (5-6 стръка – зелената част)
1 ч.л. сол
струйка зехтин за готвене
зелени подправки – джоджен, магданоз, риган, розмарин, чубрица

200 г слънчогледово семе, накиснато предварително във вода
сокът от 1 лимон
1½ ч.л. сол (на вкус)
1-2 с.л. зехтин
малко вода за пасирането

 
Брашното се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, разделя се на две топки (едната може да е мааалко по-голяма – за отгоре), покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине, докато се приготвя плънката.
Лападът (съответно зелениите), лукът и чесънът се нарязват и се задушават с малко зехтин (може и малко водичка) и 1 ч.л. сол за съвсем кратко, само да спадне обемът им. Свалят се от котлона и се добавят зелените подправки, нарязани на ситно – може да са пресни, сушени или дори замразени. Сместа се разбърква добре и се оставя да изстива.
Слънчогледът (може да се накисне от предната вечер дори) се пасира заедно с лимоновия сок, солта, зехтина и малко вода. Полученият пастет се добавя към зелениите и се разбърква добре.





Едната топка тесто се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър около 30 см. Заедно с хартията се приплъзва в тавата.











Отгоре се разпределя плънката, като се оставя 1 см до края на тестото.










Втората (евентуално по-голямата) топка тесто се разточва на кора със същата дебелина и с помощта на точилката (премята се внимателно върху нея) се прехвърля върху плънката. Краищата на двете кори се притискат с вилица, за да не изтече плънката, а в средата се поставя чаша, за да маркира центъра (т.е. слънцето). Останалото извън чашата тесто се нарязва радиално с остър нож (аз ползвах този за пица) на парчета с дебелина около 2 пръста,








след което всяко парче се завърта странично – получават се лъчите.









Така оформеният пай се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 35 мин., като накрая може да се запече за 1-2 мин. само на грил за приятна коричка (да се внимава да не изгори!!!).






Паят става прекрасен с всякаква зеления, но е изключително хубав, ако в плънката се сложи киселец – крайният резултат накиселява много приятно, но трябва да се внимава с количеството му, за да не стане прекалено кисело; затова е добре да е не повече от половината на общото количество зелении (да се внимава и с лимоновия сок в слънчогледовия пастет). Лозовите листа също се усещат много приятно, а колкото и да е странно за някого, липовите се оказаха чудесно попадение! Щом 1-годишната ми племенница също си хапна с апетит от пая, а 5-годишната ѝ кака си облиза пръстите и поръча на майка си и тя да ѝ направи, няма какво повече да говорим… А аз не очаквах, че даже ще го опитат заради зелената плънка (е, малката какво ти разбира, но голямата наистина много ме изненада – не само че го хареса, а че изобщо го яде)…






Паят е чудесен и върви перфектно с остатъка от бялото вино, а защо не и с чаша студена биричка… Така че – добър апетит и наздраве!








Няма коментари:

Публикуване на коментар