Това руло е поредната стъпка (и мисля – върхът!) по дългия път на подобряване на любимото печиво. Правя козуначени рула от доста години, но те са малко капризни – или плънката ще ми е малко, или ще изтече (ако е повече), или ще останат малко недопечени в средата… Така че всяка година променям по нещо, за да усъвършенствам крайния резултат. Добра крачка беше замяната на обичайните мармалади или конфитюри (те са леко течни) с ябълковия мармалад на калъп и последните две-три години се получиха красиви и с богата плънка рула. Но въпросният ябълков мармалад е твърд (реже се с нож), което води до две неудобства – не може да се маже (тестото се смачква) и не позволява рулото да се навие и усуче, както съм правила преди. Затова тази година реших да го „разредя“ с малко шипков – той е домашно, макар и не собствено производство и е редичък. Добавих и малко ром... Така се получи чудесна консистенция – достатъчно гъста, за да не изтича плънката, и достатъчно мека, за да може да се намаже, – както и прекрасен вкус и аромат. А тестото е вече добре познато – при него няма нужда от подобрения…
¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
300 г мармалад – смес от ябълков (на калъп) и шипков плюс малко ром
Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).
Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 2 части, от които с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят две правоъгълни кори. Отгоре по дължина се разпределя мармаладът
и корите се навиват, след което се усукват.
Двете рула се събират в единия край,
усукват се заедно и се оформят на кръг.
Полученото кръгче се прехвърля в кексова форма с дупка, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса около час-час и половина.
Когато тестото изпълни формата, пак лекичко се намазва със зехтин, поръсва се с малко кристална захар и по сплитките се набучкват обелени бадеми. Пече се в предварително загрята на 160 градуса фурна 35 мин. (до златистокафяво) на долен реотан с вентилатор.
Готовото руло се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка. Това е най-трудната част – чакането, но е задължителна, за да може рулото да се нареже добре на красиви резени, без да се смачка отвътре.
Рулото е феноменално, направо божествено! Изпечено е чудесно, в средата не е клисаво заради мармалада, който пък всичкият си е вътре (не е изтекъл), въпреки че е множко – точно по мой вкус!
А какви шарки се появяват, когато се нареже – все едно гениален художник е мацвал с четката, давайки простор на въображението си! Външно рулото също е великолепно – с прекрасна форма и примамлив вид. А коричката е просто неустоима…
Идеално се комбинира с кафе, чай или домашна напитка от глухарчета...
Няма коментари:
Публикуване на коментар