Постни козуначени розички

Настоящите розички са само поредният вариант за оформление на печиво от козуначено тесто. То – тестото – си е същото, старото многократно изпитано, но възможните форми не свършват и все се намира нещо ново, което да ме провокира. А този начин на оформяне ме спечели веднага заради простотата и бързината, с която се получава крайният резултат. Розичките наистина се правят много лесно и стават забележително красиви.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл зехтин (40 г) + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром

100 г стафиди
3 с.л. ром
50 г шоколадови капки


Стафидите се накисват в рома, като периодично се разбъркват.
Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, ванилията, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с приблизителни размери 50х40 см. Намазва се със зехтин и половината кора по дължина се поръсва със стафидите и шоколадовите капки.

Другата половина се загъва върху нея и получената тясна и дълга кора се нарязва на 12 еднакво широки ленти.

Всяка лента се усуква внимателно (да не изпада плънката) и се завива на охлюв, като се започва от сгънатия край – той остава в средата и се получава чудесен център, точно като на цвете. Добре е да се навива по-стегнато, за да имат височина розичките, иначе се разливат настрани и стават по-плоски (не че са грозни де!).
Получените розички се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Оставят се да втасат на топло около час (отново във фурната). Когато са увеличили значително обема си, фурната се включва (розичките си остават вътре) на 160 градуса на долен реотан и вентилатор и се пекат около 15 мин. – до златисто.

Готовите козуначета се оставят да изстинат – поне малко, колкото и да е трудно да им се устои… 😉 Все пак да не ги нападаме още врели, а да им дадем възможност да разгърнат по-добре вкуса и визията си.

Розичките са прекрасни – изключително красиви, с чудни извивки и шарки. Много са вкусни и ароматни, мекички и пухкави. Плънката е чудесна и леко се показва през прорезите, без да изпада всичко навън, а само загатва какъв разкош се крие във вътрешността на тези изкусителни красотички.