Вита баница с праз

Баницата с праз е едно от най-вкусните неща на света – тънки хрупкави кори (особено когато са домашно приготвени) и божествено ароматна плънка. Дали ще е напластена, или ще бъде вита, няма никакво значение – оформлението ѝ не влияе на вкусовите ѝ достойнства. Така че за разнообразие на по-често приготвяния катмер този път баницата е вита.


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

листата на 1 връзка праз (10 стръка)
1-1½  ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки чубрица
2-3 щипки сух джоджен (няколко връхчета пресен)

8 с.л. шарлан за топчетата


Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка със солта, чубрицата и джоджена (ако се ползва сух), докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона (ако джодженът е пресен, се добавя сега), оставя се да се охлади и се разделя на 8 части.

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от праза.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.

Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.
Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).

Полученото руло се навива на охлюв и се слага в средата на тавата. Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се навиват едно след друго около първото.

Баницата се намазва с мазнина и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Баницата е уникално вкусна! Ароматна, с много плънка и е прекрасно оползотворяване на листата на праза, които май за друго не стават (поне по всички рецепти се ползва само бялата част). Корите са тънки, изкусително хрупкави и много вкусни.

А ако към вече задушения праз се добави и 100-ина грама слънчогледов пастет (получен от 50 г слънчоглед, сок от ½ лимон и ½ ч.л. сол), плънката става още по-хубава. Комбинацията от двете е чудесна и бих казала, че баницата е дори по-добра от вариантите само с праз или само със слънчогледов пастет…