Вита баница със слънчогледов пастет

Няма по-подходяща новогодишна баница с късмети от тази! Вита, със слънчогледов пастет. Е, и катмерът си го бива, но последните няколко години посрещаме Нова година с него – значи време е за разнообразие. Почти същата такава – дърпана вита баница (е, не със слънчоглед де, навремето беше със сирене) присъстваше неизменно на новогодишната трапеза в детството ми. Майка беше всепризнат майстор на дърпаната баница и всички бяха във възторг от този неин специалитет. Почти нямаше семеен празник без него… Така че приготвяйки сега тази баница, се връщам години, години назад в едно прекрасно време на безгрижие и споделено щастие… Още от сутринта на 31-и майка е запасала престилка и приготвя празничната вечеря в кухнята (откъдето ухае божествено!), татко довършва последните детайли в подготовката на вечерта, а ние с брат ми в хола цял ден гледаме детски филми до насита. И чакаме с нетърпение да станат готови баницата, руската салата и сармите, а след това и полунощ, за да отворим подаръците… Да, по онова време нямаше тв канали с денонощни детски програми и на 31-и декември единствената телевизия излъчваше няколко часа детски филмчета, а подаръците ги носеше Дядо Мраз на Нова година… Ех, спомени, сладки спомени…
И така, ето какво е необходимо за моя вариант на някогашната вкуснотия, излизаща изпод златните майчини ръце:


около 400 г брашно (може и повече в зависимост от марката)
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

150 г белен суров слънчоглед
сок от 1 лимон
1½ ч.л. сол
малко вода за пасиране

8 с.л. шарлан за топчетата


Слънчогледовите семки се накисват от предната вечер в студена вода. На другия ден се измиват добре и се пасират с лимоновия сок и солта (налага се да се добави и малко водичка) до гладка консистенция. Добре е пастетът да се направи ден-два предварително, за да престои и да добие приятен киселичък вкус.

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от слънчогледовия пастет.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.

Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка. Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).

Полученото руло се навива на охлюв и се слага в средата на тавата. Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се навиват едно след друго около първото.

Баницата се намазва с останалата мазнина и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 25 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Тогава се нарязва и във всяко парче между корите се мушка късметче, а отгоре се забожда клонче дрян (предпочитам да слагам късметите след изпичането и нарязването на баницата, за да не изяде някой късмета си, залепен за някоя кора, пък и да е сигурно, че във всяко парче има късмет). Остава само всеки да си избере парче и да види какъв ще е късметът му през Новата година… И естествено да си хапне превъзходна баница!

Баницата е великолепна! Не само че по нищо не отстъпва на традиционната баница със сирене, но разлика между двете почти не се забелязва. Корите са тънки, изкусително хрупкави и много вкусни, а плънката идеално имитира сирене (е, хайде, извара).