петък, 28 март 2014 г.

Постни мекици




От мнооого години насам е нещо като закон божий в неделя за закуска да хапваме мекици. През годините доста от хранителните ни навици се промениха, но мекиците в неделя си останаха неизменни – даже се шегувам, че щом закусваме с мекици, е „света неделя“. Е, има и изключения, когато не сме си вкъщи за почивните дни или пък се е случило нещо черезвичайно – тогава може дори изобщо да пропуснем закуската. Но традициите са си традиции затова – защото по правило се спазват! И макар безспорно това да не е най-полезната закуска, нещата не са чак толкова страшни, при положение че това е единственото нещо, което се пържи вкъщи, и едно от малкото, за които се ползва бяло брашно. Не че не съм правила опити да ги замеся с пълнозърнесто, но нали трябва да угодя не само на моя вкус… Също така съм пробвала с тесто с мая вместо със сода, но мекиците с мая не успяха да се наложат… Чудесни стават със сода, угасена в кисело мляко, но не по-малко добри са и просто с водичка, т.е. съвсем постни. И в този си вид са подходящи за вегани или за просто постещи хора. От долната пропорция излизат 8-9 мекици, така че продуктите трябва да се увеличат в зависимост от броя на гладните:


3 ч.ч. брашно
1/3 ч.л. сода
2 с.л. оцет
1 ч.ч. (200 мл) топла вода
1 ч.л. сол
2-3 с.л. олио (от гроздови семки)
олио за пържене


Брашното се пресява, добавя се солта, разбърква се и се оформя на кладенче. Содата се угасява в оцета в чаша, долива се водата и се излива в кладенчето, като се добавя и олиото. Омесва се много меко тесто, което е по-добре да лепне малко по ръцете, отколкото да стане твърдо. Няма нужда от много месене, даже не е за препоръчване. От тестото се оформят топчета с големината на яйце, които се овалват в брашно (излишното се изтупва леко), за да не залепват. Подреждат се на набрашена повърхност и се покриват с найлоново фолио, докато се сгорещи мазнината, за да не хващат коричка отгоре. Всяко топче се раздърпва с ръце (ако е нужно, се набрашняват) и се оформя на не много тънка кора, която се пуска внимателно в горещата мазнина. Мекиците се пържат на маслена баня, т.е. в голямо количество мазнина. Затова трябва да се избере подходящ съд – да е дълбок и с по-малък диаметър, защото иначе ще е нужно прекалено много олио. Аз ползвам една стара касерола – идеална е за целта. Мазнината трябва да е добре сгорещена, за да се надуят добре мекиците и да станат меки и пухкави (все пак трябва да си отговарят на името, нали?). Може първо да се пробва с малко топче тесто – ако изплува веднага на повърхността и мазнината прави мехури, значи е готова. Предполагам е излишно да обяснявам, че когато мекицата се надуе и се зачерви приятно отдолу, се обръща. Когато е готова и от другата страна, се изважда, като се отцежда добре от мазнината.




Количеството на брашното е ориентировъчно – може да потрябва още малко за доизмесване на тестото и оформяне на топчетата, но може и да дойде в повече – тогава ще се наложи да се добави още малко водичка. Това се преценява, когато всички продукти се разбъркат, преди да започне самото месене. Затова е добре да не се слага всичкото брашно в началото – ако тестото е много лепкаво, лесно ще се добави още брашно, а ако сместа да е прекалено суха и не може да се събере на топка, добавянето на вода е по-връткава работа…




Въпреки че са постни, мекиците наистина стават мекички и много пухкави. И как вървят само с домашно сладко от боровинки!...










2 коментара:

  1. Може ли олиото от гроздови семки да се замени с друго? И защо изобщо точно от гроздови семки?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Може естествено, затова "от гроздови семки" е в скоби; може да се сложи най-обикновено слънчогледово олио. Понякога вкъщи имаме проблеми с киселини, причинени от слънчогледовото олио, затова гледам да го заменям с друго. А това от гроздови семки се препоръчва за готвене, защото има по-висока точка на изпарение от останалите. Но току-що (като се поразтърсих за информация по въпроса) попаднах на следното, което ме накара дълбоко да се замисля:

      "Олиото от гроздови семки има висока точка на димене (216°C).
      Поради тази причина то е рекламирано като добър избор за готвене при висока температура - за пържене например. Това се основава на едно огромно недоразумение - точката на димене на мазнината НЕ Е определящ фактор за това дали трябва да се използва за готвене или не.
      Броят на двойните връзки в молекулите на мастната киселина е много по-важен.
      Полиненаситените мазнини се наричат поли (поли = много), защото те съдържат много двойни връзки. Тези двойни връзки са реактивни и са склонни да реагират с кислорода при нагряване, образувайки вредни съединения и свободни радикали. Тъй като олиото от гроздови семки е с толкова невероятно високо съдържание на полиненаситени мазнини, то наистина е едно от най-лошите масла, което бихте могли да използвате за готвене."
      Източник: http://healthnearnature.com/2014/05/06/olioto-ot-grozdovi-semki-zdravoslovna-hrana-koyato-izobshto-ne-e-zdravoslovna/

      Изтриване