Морковени пръчици със семена

Вкъщи сокове не се правят особено често, въпреки че разполагаме с добра техника – споделям убеждението, че плодовете и зеленчуците са по-полезни в своята цялост. И все пак от време на време пием сок от моркови. Но винаги ме е било яд да изхвърлям сухия остатък (пулпа), защото обикновено не ми достига време или вдъхновение да се занимавам с него. Но при последното изстискване на морковите твърдо реших – този път ще употребя и стърготините! Потърсих някакви рецепти из нета, но те не ме удовлетвориха и затова се наложи да поекспериментирам сама. И какво щастие – още от първия път се получиха фантастични пръчици! Понеже пулпът беше 400 г (получен с бавнооборотна сокоизстисквачка), реших да пробвам само с половината от него и съобразих останалите продукти с това количество. За мой късмет се получи тесто точно колкото за голямата тава. Много ме теглеше към любимото ми пълнозърнесто брашно от спелта, но по малко странни обстоятелства неодавна се сдобих с два пакета типово, така че трябва да ползвам и него... Но смятам, че пръчиците ще се получат добре и с други видове брашно, евентуално само може да се наложи да се коригира количеството му. И понеже първият опит свърши очаквано бързо (той беше с вода), още на следващия ден оползотворих и останалите 200 г пулп, като този път замених водата с вино. Ако се чудите кои са по-хубави – и по двата начина стават чудни (макар че има лека, но не особено съществена разлика във вкуса), така че всеки ще си избере каква течност да ползва. С вино стават малко по-хрупкави и сякаш по-бързо се изпичат (затова и на снимките са леко по-тъмни, първите с вода имаха по-свеж оранжев цвят), но прясно изпечени и тези с вода са хрупкави. А на другия ден и двата вида омекват, но пак са толкова хубави. Ако останат до тогава де...


200 г пулп от моркови
50 г зехтин
50 мл бяло вино (или вода)
2 ч.л. сол
20 г маково семе
20 г сусам
20 г ленено семе
20 г конопено семе
2 ч.л. стрит риган
2 ч.л. стрита балканска чубрица
200 г типово брашно
1 бакпулвер


Морковеният пулп се слага в купа и се добавят зехтинът и виното (водата). Разбърква се и се добавят семената и брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), смесено с бакпулвера. Омесва се меко тесто, което се разточва върху хартия за печене на тънка кора. Заедно с хартията се приплъзва в тавата и с кръгъл нож се нарязва на тънки лентички.

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 15 мин. Тавата се изважда от фурната и прорезите се минават втори път с ножа, като пръчиците леко се раздалечават, след което се допичат още 3-4 мин. Оставят се да изстиват в тавата (който има търпение да чака...) – така стават хрупкави.

Пръчиците са прелестни – прясно изпечени (още топли или вече изстинали) са изкусително хрупкави отвън и мекички и въздушни отвътре. Не са твърди като солети или гризини, под апетитната коричка са нежни и пухкави. И са наистина чудесно оползотворяване на морковения пулп, защото са с голямо количество от него – 1:1 с брашното (в нета намерих една примамлива рецепта, но беше само с 50 г пулп на доста повече брашно), с което слагат край на всички угризения за в бъдеще, че изхвърлям нещо употребимо...

Плоска содена питка с три вида брашно

½ ч.ч. (70 г) пълнозърнесто брашно
½ ч.ч. (70 г) ръжено брашно
½ ч.ч. (70 г) царевично брашно
½ ч.л. сол (или самардала)
30 г семена (по 10 г мак, сусам и лен)
1 ч.ч. вода
½ ч.л. сода + 1 с.л. оцет
струйка шарлан


Брашната се пресяват и се добавят солта (самардалата) и семената. Прави се кладенче, в което се наливат водата и угасената в оцета сода. Разбърква се добре с дървена бъркалка. Става много гъсто, но все пак течно тесто.

Фурната се загрява на 180 градуса и вътре се слага тава с незалепващо покритие (30 см) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко шарлан (да се подмаже обилно) и се излива тестото. Заравнява се с лъжица и се пече на горен и долен реотан 25 мин. до златисто.

Оставя се да изстине малко и се нарязва – на квадрати, триъгълници или на когото както му харесва; може и само да се начупи небрежно…

Питката е великолепна! Тънка и изкушаваща, изключително апетитна. С хрупкава горна и долна коричка и нежна вътрешност.

Правила съм я в какви ли не вариации – с два вида брашно (по 105 г пълнозърнесто и царевично), изцяло с лимец, със сол или самардала, с шарена сол, с газирана или обикновена вода, с други семена (конопено, тиквено)… И винаги резултатът е чудесен! Вкусна, ароматна, с фантастично хрупкави крайчета – божествено апетитни от шарлана!

Питката може да се хапва самостоятелно, като хляб към основно ястие или пък да се намаже с разни пастети – в случая с пастет от боб и песто от морковени листа… И все е много вкусно!

Венецът на Горгона

Доста страховито име за един толкова прекрасен сладкиш! Наистина е великолепен! Още щом го опитах миналата година, се влюбих в него. Тогава го приготвих по оригиналната рецепта на Йоли и останах очарована от комбинацията на вишни и шоколад. Признавам, че бях доста изненадана от нея; дотогава имах една любима комбинация на шоколада с плод – тази с портокал (особено с портокалови корички). Но се оказа, че комбинацията с вишни е не по-малко пленителна! Просто уникално съчетание на вкусове и аромати!
И нямаше как тази година отново в сезона на вишните да не повторя този приказен сладкиш. Този път обаче с някои промени в рецептата – трансформирах я във веганска. И сега съм още по-щастлива, защото резултатът е пак толкова добър като оригинала!


блат:
1 банан
100 г кафява захар
1 лимон – кората и сокът
2 с.л. мак
120 г брашно
1 ч.л. бакпулвер
50 г зехтин (олио)

крем:
200 мл кокосово мляко
4 с.л. кафява захар
2 с.л. нишесте
1 пак. ванилия
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
1 ч.ч. бита сметана (получена от 100 мл кокосово мляко + 2 с.л. кафява захар)

750 г вишни
100 г кафява захар
3 с.л. вишновка
2 с.л. нишесте

ганаш:
100 мл кокосово мляко
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
1 с.л. вишновка


Бананът се пасира в блендер, добавя се захарта и пасирането продължава още малко, докато се разтопи захарта. Сместа се прехвърля в купа, добавят се лимоновият сок, настърганата кора и макът и се разбърква с телена бъркалка. Прибавя се брашното, смесено с бакпулвера, и се разбърква до гладко тесто. Накрая се налива зехтинът и отново се разбърква, докато се усвои. Тестото става гъсто, но течно. Излива се в тавичка или тортена форма с диаметър 24-26 см, застлана с хартия за печене, в средата на която е поставена купичка или ринг.
Блатът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 25 мин. Докато се пече, се надува доста, но след това спада леко, затова може да се остави за няколко минути в изключена фурна на отворена врата. После се изважда от тавичката и се оставя да доизстине на решетка.

Нишестето се разбърква в кокосовото мляко, добавя се захарта и се слага на котлона. Вари се на среден огън, докато се сгъсти, като непрекъснато се бърка с тел. Дърпа се от котлона и в горещия крем се добавя начупеният на парченца шоколад. Изчаква се малко да се стопи, ароматизира се с ванилията и се разбърква добре. Няма нужда от прекалено бъркане, а само колкото сместа да се хомогенизира. Оставя се да изстине (може и за малко в хладилника).
На този етап от приготвянето си кремът става много гъст, но когато се добави битата сметана, става по-пухкав и обемен. Ако се наложи, преди това може да се разбие леко с миксер, за да няма бучици.
100 мл студено кокосово мляко се разбива с миксер с 2 с.л. кафява захар, предварително смляна. Сместа не става въздушна като бита животинска сметана, но все пак е пухкава и много гъста. Прибавя се към шоколадовия крем и се разбърква добре. Готовият крем се слага в хладилника, докато се приготвят останалите съставни части на сладкиша. Като се охлади, става още по-хубав – гъст и плътен.

Вишните се изчистват от костилките. Вишновката и захарта се слагат в средно голяма тенджера на слаб огън и се сваряват на сироп. Тенджерата се дърпа от котлона и при непрекъснато бъркане се налива разтвореното в малко водичка нишесте (може да се добави и сокът, който са си пуснали изчистените вишни). Връща се на котлона и се бърка, докато сместа се сгъсти. Тогава се изсипват вишните и котлонът се увеличава на максимална степен. Вишните се варят с леко разбъркване не повече от 2-3 мин., за да не се сварят съвсем и да омекнат. Трябва да се получи гъста хомогенна вишнева маса. Ако сиропът остане рядък, може да се отцеди и да се довари, като се добави още 1 с.л. нишесте, размито в малко водичка, след което да се добавят вишните и да се разбърка добре.

Кокосовото мляко за ганаша се загрява до кипване. Дърпа се от огъня и се добавя начупеният на парченца шоколад. Добавя се вишновката и се разбърква на гладък крем. Оставя се да изстине. Може да се напълни в шприца, докато е още течен, и така да се сложи в хладилника, но трябва да се извади няколко часа, преди да се използва, за да може да се отпусне и да излиза свободно от шприца.

Блатът се слага в поднос, като в дупката се слага рингът, който е ползван при печенето, а отстрани – пръстенът на тортена форма или тортен ринг. Покрива се с пласт вишни (около половината от вишневата смес)

и върху тях се разпределя шоколадовият крем. Отгоре се нареждат останалите вишни и сладкишът се слага за няколко часа или за през нощта да стегне в хладилника.

На другия ден се освобождава от ринговете и върху вишните с тънък шприц се правят змийчета от ганаша – за да отговаря сладкишът на името си!

Сладкишът е превъзходен! Много е свеж въпреки немалкото шоколад в него. Вишните с леко киселия си вкус го правят наистина много приятен и освежаващ.
По желание част от кокосовото мляко може да се замени с ядково, а при липса на вишновка може да се ползва друг ароматен алкохол. Нишестето пък (това при вишните) може да се замени с агар-агар.