събота, 11 март 2017 г.

Фарината




Фаринàта, сòка, торта ди чèчи или чечѝна е плосък хляб от нахутено брашно без набухватели, приличен по-скоро на палачинка. Родината ѝ е Генуа, а по-късно се разпространява по цялото крайбрежие на Лигурско море – от Ница до остров Елба, и днес е характерна за района храна. В различните части на този диапазон ястието се нарича по различен начин: в официалния италиански – farinata (от ит. farina – брашно, и означава ‘направен от брашно‘), по Лигурското крайбрежие и по-конкретно на генуезки диалект – fainâ (файна), в Сардиния – fainè (файне), в Тоскана – torta di ceci (от ит. сесi – нахут, т.е. ‘нахутен пай‘) или cecina (‘направен от нахут‘), а в Ница и по Лазурния бряг – socca. Тези многобройни наименования малко усложняват положението, но най-важното е, че въпросната нахутена палачинка се приготвя много лесно и е изключително вкусна. Просто се разбъркват брашното, вода и малко зехтин на рядко тесто, добавят се подправки и остава най-трудното – чакането, защото сместа трябва да престои поне 2 часа, за да набъбне брашното. Полученото тесто се пече в тава като голяма палачинка с дебелина няколко милиметра. Най-характерните подправки са розмарин, черен пипер и морска сол, но в някои райони розмарин не се слага. В други пък парче фарината се слага като плънка в малка фокача или между две филийки хляб. Обикновено се нарязва на триъгълни парчета и се хапва просто така, без да е гарнирана с каквото и да било отгоре. Но има и варианти с лук, артишок или херинга, а в нета има и доста рецепти с различни зеленчуци (тиквички например).
И така, за тава с диаметър 26 см са нужни:


1 ч.ч. нахутено брашно (100 г)
1 ч.ч. топла вода (240 мл)
½ ч.л. сол
3-4 с.л. зехтин
стръкче розмарин


Брашното се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавят се 2 с.л. зехтин и нарязаният на ситно розмарин, отново се разбърква и купата се покрива с найлоново фолио. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Фурната се загрява на 230 градуса и вътре се слага тавата (добре е да е незалепваща) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко зехтин (1-2 с.л. – да се подмаже обилно) и се излива тестото. Пече се на горен и долен реотан 20-ина мин., докато се зачерви; при мен за 17 мин. се изпече перфектно – получи се хубав загар отвън и мекичка и нежна вътрешност. Но при следващия опит пекох 20 мин. и се получи уникално печиво – с неустоима хрупкава коричка и отгоре, и отдолу и божествен вкус! Просто изчезна за отрицателно време!






Изпеченият хляб (или палачинка – на който както му харесва) се нарязва на триъгълни парчета и се сервира топъл. Отгоре се поръсва с морска сол и черен пипер.









Хлябът е великолепен, много е вкусен и ароматен, става с еднаква дебелина навсякъде (5-6 мм), без шупли и изкусително хрупкав. Идеален е за хапване и само така, но в комбинация с една салата (или туршия) е чудесен обяд или вечеря!



















Няма коментари:

Публикуване на коментар