Картофено-гъбени колибки

Обичам картофи (особено печени) във всякаква форма, а комбинацията им с гъби също ми допада много. Затова като видях тази рецепта, веднага си я харесах и си наумих да я приготвя някой ден. Но при мен се получиха не филии, а колибки! На друг пък може да му се получат кулички или кой знае какво друго… В крайна сметка оформлението и наименованието на ястието не са толкова важни; по-важното е, че е вкусно и е приготвено от добре съчетаващи се помежду си продукти. Количеството им е трудно да се определи с точност, аз лично карах на око и на вкус, както всъщност се случва с повечето ми кулинарни изпълнения… Пък и зависи от големината на зеленчуците:


3 средни картофа
5-6 гъби
7-8 с.л. замразен грах
щипка ситно нарязан копър
щипка риган
олио (по избор)
ароматен зехтин
сол на вкус
стръкчета пресен розмарин


В тенджерка се загрява съвсем малко олио и се изсипва грахът (без да се размразява). Задушава се буквално за 1-2 мин., докато грахът се размрази – той не е твърд и няма нужда да се чака да омеква. Сваля се от котлона и се намачква на пюре с вилица, като се добавят 1-2 с.л. зехтин (ароматен) и 1-2 с.л. вода (с вилица сместа не може да стане идеално гладка, но това не е проблем; който желае, може да ползва блендер). Посолява се на вкус и се добавя малко нарязан на ситно копър. Всичко се разбърква добре.
Картофите се измиват добре и без да се белят (особено ако са пресни), се нарязват на филийки и се посоляват. Гъбите също се измиват и се нарязват на филийки, след което се поръсват със сол и с малко сух риган. Продуктите започват да се редят, като резенче картоф се намазва с малко от граховото пюре; отгоре се слагат 2-3 резенчета гъби (да го покрият), пак намазани с грахово пюре;

още един ред от намазани гъби и се завършва с картоф. За да се получат колибки, картофите не трябва да са много едри и се нарязват на четири резена, като големите се слагат отдолу за основа, а крайните се поставят отгоре. За да се улесни малко мазането с граховата смес, горният слой гъби не се маже, а се намазва картофът, с който се завършва реденето, и се захлупва върху гъбите.

Отгоре се намазва лекичко с олио и колибките се пекат на 180 градуса 40-50 мин., докато картофите омекнат. Ако пък картофите са по-големи и трябва да се нарежат на повече от четири филийки, при реденето ще се получат кулички вместо колибки (горното резенче картоф ще бъде равно вместо заоблено). Но тогава ще трябва да се увеличи количеството на гъбите и на граха.

Отгоре забодох по едно стръкче розмарин, но то е по-скоро за красота, отколкото за аромат – сложено по този начин, не успява да ароматизира особено картофа, в който е боднато. Обаче като се изпече, се получава нещо като розмаринов чипс – много хрупкав и изключително приятен да се схруска!
А ситно нарязан розмарин може да се наръси и върху картофените резени, преди да се намажат с граховата смес – тогава картофите ще се овкусят идеално.

Ориз с пюре от карфиол

Преди няколко месеца си харесах една рецепта в сайта на „Бон апети“ – за ризото с карфиол. Но няколко детайла в нея не се връзват с моите разбирания за готвене и хранене, затова трябваше да променя малко нещата. Първо, трябваше да пропусна млечните продукти и пилешкия бульон в рецептата; другото, което не ми хареса, е, че карфиолът се вари до омекване – напълно е излишно според мен, да не кажа и неправилно; и на трето място не ми допада класическият начин на приготвяне на ризото с това първоначално запържване на лук и чесън в мазнина – не съм любителка на запръжките, в краен случай само задушавам лук в мазнина с малко водичка на слаб огън. Така че ми хрумна следната идея – да сваря ориза и после да го смеся с пюре, получено от пасиран задушен карфиол, на който вече съм голяма почитателка. Оризът избрах да е според оригиналната рецепта – арборио (дано някой не ме обвини в излишно разхищение, при положение че не приготвям типичното ризото). Но вярвам, че нещата ще се получат и с не толкова специален сорт. Що се отнася до граха – става еднакво вкусно и с него, и без него. Но с грах нещата са някак по-красиви – просто много се връзва цветово с ястието, така че го включвам в нужните продукти:


1 средна глава карфиол (800-850 г)
1 голяма глава лук
3-4 скилидки чесън
2 ч.л. сол
няколко листа пресен босилек
4-5 клонки мащерка
няколко стръка магданоз
струйка студенопресован зехтин

1 ч.ч. замразен грах
2 ч.ч. ориз (арборио)
4 ч.ч. вода
2½ ч.л. сол


Карфиолът се нарязва на розички, лукът – на полумесеци, чесънът – на филийки и всичко се задушава в малко водичка заедно със солта и нарязаните на ситно босилек и мащерка. Няма нужда да се готви твърде дълго, достатъчни са 8-10 мин. на среден огън – само докато карфиолът и лукът лекичко омекнат и подправките си пуснат ароматите. Тенджерата се сваля от котлона, добавя се наситненият магданоз, полива се със струйка зехтин и се разбърква.
Оставя се да поизстине малко и се пасира на пюре.

Грахът се слага за 1-2 мин. на котлона в тенджерата от задушаването на карфиола с малко сол (½ ч.л. или на вкус) – идеята е да се размрази и леко да се задуши, като същевременно се овкуси от останалите по дъното на тенджерата зехтин и подправки.
Оризът се сварява в подсолена вода (2 ч.л. сол) и когато е готов, се добавя малко зехтин. Смесва се с пюрето от карфиол, добавя се грахът и се разбърква.

Ястието е съвсем простичко и лесно за приготвяне (при това по съвсем щадящ начин), но с интересна комбинация от продукти и текстури и не на последно място – много вкусно и ароматно.