Пица "Зимна вегана" с пащърнак, лук, чушки и царевица

Какво правите, ако сте си намислили да завъртите една пица с гъби, лук, чушки и царевица, приготвили сте повечето продукти, но ви липсват гъбите и се окаже, че и в кварталния магазин няма? Отказвате се и отлагате всичко за друг ден? Неее!!! Просто импровизирате и заменяте липсващите гъби с ... каквото има в хладилника… А в моя се намериха … няколко корена пащърнак! Просто исках пицата да е богата и с много гарнитура, не ми се щеше да бъде предимно тесто. И така се роди нова пица под слънцето! ;) Сигурна съм, че доста хора ще погледнат на нея скептично и не биха си направили труда да пробват „този буламач“, но за мен се получи нещо невероятно вкусно и ароматно. Пащърнакът се задушава предварително (целта е да омекне леко) и се овкусява с розмарин и чесън, така че става превъзходен. И се връзва прекрасно с останалите зеленчуци. Тогава защо да няма пица с пащърнак?
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 глави червен лук
2 замразени чушки – зелена и червена
5-6 с.л. царевица
1 корен пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
сух риган


Чушките се размразяват и се подсушават (моите са предварително нарязани на лентички).
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета (може да се нареже и просто на полумесеци). Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Пащърнакът се нарязват на къси пръчици (или всякаква друга форма) и се задушава с чесъна, розмарина и солта в малко зехтин и водичка за 7-8 мин. – целта е да омекне леко, без да стане не пюре. Ако е нужно, накрая се оставя да се изпари излишната течност.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре се подреждат лукът, пащърнакът и чушката и се разпределя царевицата. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. След изваждане от фурната пицата може да се украси с пресни листа босилек (ако ви се намират) и/или да се поръси с малко хранителна мая – заместител на класическия за случая пармезан.

Колкото и да странно звучи пица с пащърнак, тя е чудесна – богата, пъстра и много ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, божествено хрупкаво по края и отдолу. Лукът и пащърнакът, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. А чушката почти не се усеща, че е била замразена…

Лучен гратен с хрупкава коричка от трохи

4 големи глави лук
2 стръка праз
2 с.л. зехтин
150-200 мл вода
3 ч.л. сол (на вкус)

сос бешамел:
2 с.л. зехтин
2 с.л. брашно
400 мл кокосово мляко
1 ч.л. ретро горчица
индийско орехче
1½ ч.л. сол
черен пипер на вкус

4 филии хляб


Лукът се нарязва на полумесеци, празът – на тънки колелца. Задушават се със зехтина, водата и солта на слаб огън около 15 мин., докато омекнат. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак да се изпари излишното, за да не стане готовото ястие чорбаво.
През това време се приготвя бешамелът. Брашното се запържва в зехтина и се налива кокосовото мляко при непрекъснато бъркане. Добавят се горчицата, индийското орехче, солта и черният пипер и се готви до сгъстяване на соса.
Филиите се смилат на трохи в чопър.
Лучената смес се изсипва в тава, отгоре се разпределя бешамелът и се поръсва равномерно с трохите. Пече се 20-ина мин. на 180 градуса с вентилатор, докато трохите се запекат до златисто. Преди да се сервира, запеканката се оставя за известно време, за да се стегне и да не се разтече из чинията. При сервиране се поръсва с малко хранителна мая – става уникално вкусно! Тя е идеален заместител на сиренето в трохите от оригиналната рецепта.

Ястието е много вкусно, сочно и богато на аромати – от лука, праза и кокосовото мляко. А хрупкавата коричка отгоре довършва пиршеството за небцето!

Кюфтета от карфиол и картофи

500 г картофи (5-6 картофа)
500 г карфиол (½ глава)
1 глава лук
1 парче праз (7-8 см)
1 морков
3 щипки сух джоджен
няколко клонки мащерка
2 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
струйка зехтин (шарлан)


Картофите се сваряват, обелват се и се пасират. Карфиолът се накълцва в чопър. Лукът и празът се нарязват на ситно, морковът се настъргва. Всички зеленчуци се объркват добре заедно с джоджена, листенцата мащерка и сол на вкус. От сместа се оформят кюфтета, които с поръсване, потупване и прехвърляне от длан в длан се овалват в царевично брашно (сместа е мека и кюфтето се деформира, ако брашното е в чиния). Подреждат се в подмазана незалепваща тава и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан с вентилатор около 20 мин. – докато се запекат добре отдолу.

Обръщат се и се допичат още 15-ина мин., за да получат хубава коричка и от другата страна. Готовите кюфтета се намазват със студенопресован зехтин или шарлан.

По време на печенето кюфтетата първо се надуват и дори се напукват, но за съжаление после спадат и се разливат. Това обаче по никакъв начин не повлиява на вкуса им и на удоволствието от хапването им… 😉 Хубави са, ароматни и приятни като консистенция, карфиолът изобщо не се натрапва. Излизат около 12 броя (зависи от големината им естествено).

Наситнени броколи с моркови, грах, царевица и картофи

Настоящата рецепта беше провокирана от една статия, в която според китайски учени броколите трябва да се накълцат на ситно и да престоят така час и половина преди готвене, за да се образува в тях сулфорафан – това е ценното вещество, което действа противораково. Аз обаче реших да обогатя и оцветя нещата и с някои други зеленчуци… Крайният резултат е простичко и непретенциозно ястие, но много вкусно и ароматно. И ако са прави китайските учени – супер полезно! 😉 Количеството и съотношението на отделните продукти е на око и на вкус, долните мерки са ориентировъчни:


250-300 г броколи
3 сварени картофа (250 г)
2 моркова
½ ч.ч. замразен грах
¾ ч.ч. царевица
бучка кокосово масло (25 г)
3 скилидки чесън
2-3 щипки сух джоджен
2 ч.л. самардала (на вкус)


Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Така накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина.
Картофите се нарязват на не много дребни кубчета и се поръсват със самардала на вкус, за да могат да си поемат сол и да се овкусят предварително. Морковите се оформят с белачка на тънки лентички, чесънът се нарязва на шайбички.
Кокосовото масло (или друга предпочитана мазнина) се загрява в тенджера и едновременно се слагат броколите, картофите, морковите и грахът. Добавят се чесънът и джодженът и се готви при непрекъснато бъркане максимум 4-5 минути. Накрая се слага царевицата. Тенджерата се сваля от котлона и зеленчуците се поръсват със самардала. Разбъркват се добре и се оставят няколко минути да се овкусят, преди да се сервират.

Зеленчуците са си прекрасни и самостоятелно, но много добре се комбинират със сварена отделно елда (защо не и ориз или киноа например)… В този случай (а и изобщо) картофите спокойно може да се пропуснат – пак е достатъчно вкусно и засищащо.

Крем супа от червена леща

Досега бях подправяла леща с куркума и кимион само в едно пюре (резултатът беше чудесен) и изобщо не съм и предполагала, че някога ще използвам дафинов лист... Но когато попаднах на настоящата рецепта, бях твърдо решена да я спазя с най-голяма точност – просто бях любопитна какво ще се получи. Единствените отклонения, които допуснах, е, че си накиснах лещата от предната вечер във вода и избегнах запръжката в началото. Е, и лещичката ми беше малко повече от 1 ч.ч. (беше 250 г, т.е. около чаша и четвърт), та напълних и мерителните лъжички с връх… 😉 Важното е, че в крайна сметка се получи превъзходна супа – вкусна, изключително ароматна и много засищаща. А как сгрява в студената зимна вечер…


250 г червена леща
1 морков
1 глава лук
½ ч.л. куркума
½ ч.л. къри
½ ч.л. кимион
1 голям дафинов лист
1½ ч.л. сол (на вкус)
1 л гореща вода
струйка шарлан


Лещата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се изплаква добре.
Морковът и лукът се нарязват на кубчета (не е важно с какъв размер, после всичко ще се пасира). Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите и подправките и се разбърква за малко. Изсипва се измитата леща, налива се водата и като заври, котлонът се намалява. Вари се до омекване на лещата – около 25 мин. Дафиновият лист се изважда и всичко се пасира гладко. В зависимост от желаната гъстота може да се налее още гореща вода.
При сервиране всяка порция може да се полее с тъничка струйка шарлан, но още по-добре е той да се замени с някакви семена (чудесно става с конопено); освен това може да се поръси или украси с каквото друго ви хрумне.

Супата е разкошна – приготвя се бързо и лесно, много е вкусна и ароматна и блажено сгряваща не само стомаха, а и цялото тяло… Може да се добави и малко червен пипер (особено ако липсва в състава на кърито).