Не съм била в Индия, но доколкото имам някаква представа за индийската кухня, тези хлебчета ми изглеждат доста автентични. Особено като се съди по подправките и лютивия вкус… Пък и самият начин на приготвяне на хляба говори за това. Всъщност това, което ме привлече в рецептата, беше карфиолът – всяка година по това време се чудя да сготвя с него! Естествено направих някои промени (главно в количествата) – и в тестото, и в плънката, особено след като прочетох коментарите под рецептата. И се оказа, че съм сполучила – и с промените, и със самата рецепта. Хлебчетата са много хубави.
300-350 г брашно
200 мл топла вода
1 ч.л. сол
2 с.л. олио по избор (шарлан, зехтин)
1 с.л. оцет
2 големи розички карфиол (около 200 г)
½ малка глава лук
1 люта зелена чушка
15 г пресен джинджифил (колкото фалангата на палеца)
½ ч.л. куркума
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол
струйчица олио по избор
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изсипват водата, зехтинът, оцетът и солта. Омесва се тесто, което не лепне по ръцете, и се разделя на 6 топки. Топчетата се покриват с фолио и се оставят да си починат 30-ина мин.
Карфиолът, лукът, чушката и джинджифилът се накълцват на ситно в чопър и заедно с подправките се задушават в мазнината до леко омекване. Готовата плънка се оставя да се охлади.
Всяко топче от тестото се разточва на кора, дебела около 1 см (в средата може да се остави по-дебела, а краищата да се изтънят леко) и в средата се поставя 1/6 от плънката.
Краищата се загъват към центъра, за да се получи вързопче (внимава се вътре да не остане въздух) и се притискат да се слепят.
Вързопчето се разточва внимателно до тънка питка, без да се разкъса и плънката да излезе.
Така получените питки се пекат на сух тиган на средно силен котлон от двете страни до приятен загар.
Изпечените хлебчета се намазват със зехтин или друго предпочитано олио, но и без това са достатъчно апетитни.
Хлебчетата са много ароматни и вкусни, единственото, за което трябва да се внимава, е лютивината на чушката – но всеки най-добре си знае колко люто обича и колко може да понесе… Тези, които изобщо не обичат люто, просто могат да пропуснат чушката.
А продуктите за плънката могат да се нарежат на ситно и с нож, но в чопър става много по-бързо и лесно. И по-чисто – цветчета карфиол не хвърчат из половината кухня... Пък и няма по-едри парченца, които биха разкъсали корите при разточването.
Няма коментари:
Публикуване на коментар