Постен козунак Венец с марципан и шоколадови капки

Марципанът е обичаен продукт за коледни сладки, но се оказа, че е много успешна плънка и за великденските козунаци! Особено ако човек е експериментаторски настроен, а и има изостанало от Коледа бадемово изкушение… Така след вариантите със стафиди, с шоколад и портокалови корички и с локум се появи и козунак с марципан и шоколадови капки! И отново пак толкова хубав! На пазара има различни видове марципан – първия път ползвах класическия вариант, а вторият беше с ром и настърган ананас и в шоколадова коричка. И двата пъти се получи отличен резултат – след изпичане марципанът придобива изключително приятна нежна текстура и ароматизира козунака по фантастичен начин.
Продуктите за тестото са обичайните, а формата може да е всякаква – аз заложих на венец. Възползвах се и от нововъведението при козунака с локум – пропуснах едното втасване и удрях тестото 100 пъти в плота, което значително съкращава времето за приготвяне, а тестото става много гладко и се образуват мехурчета.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
125 г марципан
1 пак. (40 г) шоколадови капки


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва отново, тестото се оформя на голяма правоъгълна кора, поръсва се с нарязания на дребни кубчета марципан и шоколадовите капки и се навива на руло, което се усуква и издърпва, за да се удължи (70-80 см).

Прегъва се на две като подкова

и двата края се усукват 3 пъти,

след което отгоре се захлупва средната част (прилича на примка). Иначе казано – оформянето прилича малко на това на брецелите.

Козунакът се намазва със зехтин и се оставя да втаса 1 час, може и повече. После пак се намазва много внимателно със зехтин, поръсва се със захар и се пече 35 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до златистокафява коричка.

Готовият козунак се оставя да изстине – но това е за търпеливите 😉. Останалите може да си чупнат докато е още топъл много внимателно, за да не се сплеска и вътрешността да стане на тесто.

Козунакът е великолепен – пухкав и делящ се на конци. Ароматът му е невероятен – на ром, ананас и бадеми от марципана, коричката – изкусителна, а шоколадът просто допълва разкоша…