Да се върнем обаче на настоящата рецепта. Мислех, че след пияните меломакарони никоя друга рецепта вече няма да ми се хареса достатъчно, но тази ѝ е достойна конкуренция! По-различното тук е, че сиропът не е обичайният от захар и вода, а от мандаринен сок (такъв е сокът и в тестото). В началото лееекичко ми липсваше по-силният дъх на канела и карамфил и особено на узото в сиропа, но това чудесно се компенсира от аромата на мандарините. Сладките са много вкусни, а сиропът е умопомрачителен! Ароматен, много сладък естествено и с леко кисела жилка от мандарините – не очаквах такъв свеж ефект! Божествен е! Наистина няма нужда от други аромати (подправки). Затвърди се и опитът, че е по-добре сладките да се сиропират горещи в студен сироп – наистина стават по-хрупкави и апетитни от обратния вариант. Излязоха 37 сладки по 30 г. от 2/3 доза на оригиналната рецепта.
200 г прясно изцеден сок от мандарини
½ ч.л. сода бикарбонат
20 г кафява захар
¼ ч.л. канела
щипка сол
настъргана кора от 2 мандарини
300 г зехтин
600 г брашно
50-60 г орехи
200 г прясно изцеден сок от мандарини
275 г кафява захар
60 г мед
Първо се приготвя сиропът, за да има време да изстине. Всъщност през зимата това не е проблем – на терасата става много бързо.
Сокът от мандарини и захарта се смесват в малка тенджерка и се слагат на котлона, като се разбърква периодично, докато се стопи захарта. Когато заври, котлонът се изключва и сиропът ври 1 минута. Оставя се да изстине малко и тогава се добавя медът. Готовият сироп се оставя да изстине напълно. Може да се сложи в хладилника, докато се изпекат сладките.
В купа се сипва сокът от мандарини и се слага содата да се угаси.
Добавят се захарта, канелата, солта и мандариновата кора. Разбърква се с телена бъркалка, докато се разтопи захарта, и се налива зехтинът. Отново се разбърква, докато се смесят продуктите, и се прибавя брашното. Разбърква се с дървена лъжица колкото да се смесят продуктите и да се получи хомогенна маса. Не трябва да се бърка излишно, защото ще започне да отделя мазнина и ще стане жилаво, а готовите сладки – твърди и сбити.
Късат се парченца по 30 г и се оформят на топчета. Нареждат се в тава, покрита с хартия за печене, и отгоре се прави шарка – в случая с вилица на кръст.
Сладките се пекат в предварително загрята на 170 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 19-20 мин., докато повърхността им се зачерви, а отдолу се получи приятна коричка. Двете тави може да се пекат едновременно, но по някое време трябва да се сменят местата им. Аз ги пека поотделно и докато се пече втората партида, сиропирам първата.
Докато се пекат сладките, се приготвят подходящ съд, в който ще се подреждат, и орехите за поръсването (смилат се на ситно, но не съвсем фино).
Току-що извадените от фурната сладки се пускат в студения сироп (колкото се събират спокойно в тенджерата) и се държат в него 2-3 минути, като се обръщат.
Изваждат се с решетъчна лъжица, отцеждат се и се подреждат плътно в голям съд (тава). Всяка сладка се поръсва отгоре с орехи. Продължава се така и с останалите.
Докато се допече втората тава, сиропът се връща в хладилника, за да се охлади отново.
По желание готовите сладки може да се поръсят и със струйка мед.
Съхраняват се в стъклен съд с капак или в метална кутия, за да не изсъхват.
Сладките са уникални и феноменални! Много ароматни, сочни отвътре и хрупкави отвън, с изключително свежа кисела нотка от мандарините, която идеално балансира сладостта на сиропа. Просто са прекрасни…
Няма коментари:
Публикуване на коментар