Нектар от вишни без захар

Обикновено оползотворявам вишните в разни сладкиши или правя сладко от тях, но този път нямах време и нерви да чистя костилки, пък и имах значително количество плод – около 2½ кг. И понеже нямам соковарка или друг подходящ уред, измислих настоящия начин за извличане на сока – сварих за кратко вишните, след което ги намачках в гевгир, а накрая прецедих получената течност през цедка. И на двата етапа на мачкане и прецеждане промивах с по малко вода костилките, за да се усвои колкото може повече от плодовете. Но е добре тя да е минимално количество – просто няма смисъл да се консервира вода, при консумация нектарът винаги може да се разреди. По същата логика не сложих и никакъв подсладител (особено пък захар) – той също може да се добави при отваряне на бутилката.
И така, за малко повече от час разполагах с десетина бутилчици с великолепен рубинен цвят и с изключително свежо и приятно съдържание, при това съвсем натурално – без захар или други съмнителни съставки. А за да бъдат нещата още по-мързеливи, сварих вишните с дръжките. Първоначалното ми намерение беше поне тях да махна, но после се сетих, че са полезни (ползват се за чай при някои заболявания) и ги оставих – така си спестих и излишна работа.
Количеството на вишните е по желание или според наличностите, водата е добре да е колкото може по-малко, но ето все пак какво използвах аз (от което се получи около 3 л нектар):


2½ кг вишни (с костилките и дръжките)
800 г вода


Вишните се слагат в голяма тенджера на котлона.

Аз налях и малко вода, защото ме достраша да не загорят, но се оказа, че те веднага почват да си пускат сок – ето така изглеждат след 7-8 минути:

Варят се общо около 20 мин. – докато омекнат.

Тогава гъстата част се прехвърля с решетъчна лъжица в гевгир, който е сложен в тава, и се мачка с лъжицата, за да изтече сокът в тавата. Съдържанието на гевгира се промива на 2-3 пъти с малко вода, целта е да се изхвърли колкото може по-малко от плодовете.

Получената течност се връща в тенджерата (включително и пулпът, който мине през дупките нагоре в лъжицата), и всичко се прецежда през едра цедка отново с мачкане и претриване с лъжица. Цедката също може да се промие с малко вода.

Полученият нектар се налива в подходящи бутилки, може и бурканчета, които се стерилизират за 15 минути (засечени след завирането).

Определям получената течност като нектар, защото не е бистра като сок (плодовете не са изстискани, а претрити и е запазена голяма част от плодовия пулп), не е и сироп (няма захар). Нектарът е малко кисел, но доста поносимо и може да се пие дори и без подслаждане, особено ако се разреди с малко вода – тогава киселината намалява. А на когото все пак му е неприятно, когато си отвори бутилка, може да си добави мед или друг предпочитан подсладител. При всички положения това е за предпочитане пред използването на захар още в процеса на приготвяне.