Панирани крилца от карфиол на фурна

Крилца от карфиол? Панирани? Че и на фурна? Защо пък не… Е, не са нито истински крилца, нито в истинска панировка, няма и огромни количества вряща мазнина… Всъщност точно това ме привлече в рецептата, а резултатът определено си заслужава вниманието! С незначителни промени от моя страна ето за какво става въпрос:


1 средна глава карфиол

нахутена панировка:
350 г сварен нахут
1-2 скилидки чесън
¼ глава червен лук
1 ч.л. кимион
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
1 ч.л. сол
щипка черен пипер
малко вода

чили глазура:
1 ч.л. лют червен пипер (може и по-малко, на вкус)
7-8 обезкостени фурми
3 с.л. ябълков оцет
2 с.л. зехтин
½ ч.л. сол
щипка черен пипер


Всички продукти за нахутената панировка се пасират до гладка консистенция, като се добавя и малко вода от варенето на нахута (сместа става много гъста, но все пак течна). Карфиолът се нарязва на розички (с големина, удобна за хапване) и всяка розичка се потапя в нахутената смес. Излишното се отцежда и розичките се подреждат в тава върху хартия за печене. Пекат се в предварително загрята фурна на 220-230 градуса, докато се запече панировката.
През това време се приготвя чили глазурата, като всички продукти се пасират заедно до гладка смес.
Вече изпечените карфиолени крилца се потапят в лютата смес, отново се подреждат в тавата върху хартия и пак се пекат до приятна коричка на глазурата.
Консумират се топли.

Карфиолените крилца са невероятно вкусни! Съчетание са на различни продукти и аромати, но те идеално си пасват и се допълват. Единственото, което не ми допада в приготвянето им, е, че карфиолът много омеква поради дългото печене (според оригиналната рецепта е 2 пъти по 30 мин.). Аз лично обичам зеленчуците да запазват приятната си хрупкавост и свежест и опитах да намаля времето за печене, но нямаше голям ефект. Затова обмислям изобщо да съкратя второто печене – ще опитам след като овалям карфиолените розички в панировката и ги подредя в тавата, да полея всяка отгоре с лютата глазура и чак тогава да ги пека. Или ми се върти още по-лесен вариант – розичките карфиол се слагат в подходяща тавичка и се заливат първо с нахутената смес и отгоре с лютата. И ще се пекат не повече от 15-20 мин. Така ще се избегне и още едно неудобство – частичното разпадане на нахутената панировка при сервирането и консумирането. Е, няма да се получат точно карфиолени крилца, а по-скоро някаква запеканка, но вкусът ще бъде същият! Плюс хрупкав карфиол!
В оригиналната рецепта карфиолените крилца се сервират със суров сос от кашу, но аз в момента нямах кашу в наличност. Тогава интуицията ми подсказа, че карфиолът и особено нахутът от панировката ще се комбинират идеално с таханов сос, и съвсем не ме подведе – наистина се получи великолепна комбинация. Единствено замених копъра с пресен наситнен босилек, идеята за който взех от соса от кашу.

Салата „Краят на лятото“ – от домати, печени чушки и нахут

Какво по-характерно за края на лятото от печените чушки – ароматът им се носи отвсякъде, от дворове и тераси… Все още се намират и хубави домати, а пресният лук преживява ренесанс след пролетното си изобилие. Само нахутът не е обвързан с конкретен сезон, може да се свари целогодишно, но е добра добавка към горните зеленчуци. А свежестта на салатата идва от пресните подправки – все още са зелени и ароматни.


1 голям розов домат
2 печени зелени чушки
100 г сварен нахут
1 малка глава чесън
1 стрък пресен лук
няколко стръка магданоз
няколко листа босилек
няколко листа джоджен
оцет балсамико (тъмен)
(струйка студенопресован зехтин)
сол


Чесънът се увива в алуминиево фолио и се пече 20-30 мин. на 180 градуса (някак не върви цяла фурна да работи за такава дреболия, затова е добре да се пече заедно с друго ястие). Когато изстине, скилидките се обелват.
Доматът се нарязва на хапки, чушките се накъсват по дължина на лентички, зелените подправки се нарязват на ситно и всички продукти се слагат в купа. Подправя се със сол, зехтин (той спокойно може и да се пропусне за по-здравословен вариант) и оцет на вкус и се разбърква.

Салатата е много вкусна и свежа и въпреки носталгичното звучене на името ѝ, създава приятно настроение и удоволствие от добрата храна.

Хумус с моркови

½ ч.ч. сух нахут
200 г моркови (5 средни моркова)
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол
щипка черен пипер

Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час. Оставя се да поизстине.
Морковите се нарязват на дребни парчета и се слагат в тава. Поръсват се с ½ ч.л. сол, черния пипер и 1 с.л. зехтин (за готвене). Разбъркват се и се пекат 20-ина мин. на 180 градуса с вентилатор – докато омекнат и започнат да се карамелизират.

Свареният нахут се пасира, като се добавя малко вода от варенето – по-добре на няколко пъти по малко, за да не стане сместа течна. Добавят се морковите, чесънът, сокът от лимон, 2 с.л. зехтин (екстра върджин), кимионът и останалата сол и всичко се пасира на гладко пюре.

Получава се уникално вкусен пастет! Първоначално мислех да сложа и тахан – той отсъства в рецептата, която следвах (как може хумус без тахан?!), но после реших първо да пробвам без него и евентуално накрая да го добавя. В крайна сметка се отказах, защото се получи много добър резултат и така! Хареса ми изключително много, да не кажа даже повече от класическия вариант. Много е лек и свеж! И с прекрасен цвят!
Традиционно хумусът се сервира с арабски питки, но спокойно може да се намаже и на филийка нашенски хляб...

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с печени чушки и с патладжани. А сервирани заедно, представляват приказна гледка! Единственият проблем е, че не мога да определя кой вариант ми харесва най-много – и трите са великолепни! 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.). А заслугата за добрата рецепта е на "Бон апети".

А тук към горните три вида се е присъединил още един – с цвекло.

Хумус с печени чушки

½ ч.ч. сух нахут
1 голяма печена червена чушка (50-60 г)
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
3 с.л. сусамов тахан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол

Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час. Оставя се да поизстине.
Свареният нахут се пасира заедно с чушката, чесъна и солта. Понеже сместа не може да стане гладка веднага, се добавят първо течните съставки – лимоновият сок и зехтинът, и се пасира пак. Ако сместа все още не се получава добре, се сипва и малко вода от варенето на нахута, но се внимава да не стане течно. Накрая се прибавят таханът и кимионът и пасирането продължава до хомогенност.

Класическата подправка за хумус е кимионът, но се получава добре и без него, пробвала съм и по двата начина. Класическият начин за сервиране пък изисква арабски питки, но и с нашенски хляб или в случая италианска чабата се получава добре...

Хумусът е прекрасен! Много приятен на вкус и аромат. Независимо с кимион или без...
Първия път консистенцията му се получи не точно каквато очаквах, защото сложих вода още в началото при пасирането на нахута и чак тогава добавих чушката. Но явно тя е доста сочна и пастетът стана малко по-течен от желаното, което обаче по никакъв начин не пречи на чудесния вкус. При следващия опит обаче спазих горните инструкции и хумусът се получи с доста по-добра консистенция.

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с моркови и с патладжани. А сервирани заедно, представляват приказна гледка! Единственият проблем е, че не мога да определя кой вариант ми харесва най-много – и трите са великолепни! 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).

А тук към горните три вида се е присъединил още един – с цвекло.