Кладница на фурна

Това е една чиния, визуално безкрайно далеч от съвършенството на Мастършеф. Но за сметка на това съдържанието ѝ е умопомрачително вкусно! А как само ухае цялата кухня, докато ястието е във фурната… Ммм… Иначе нещата са от прости по-прости – един основен продукт, няколко подправки и бързо и лесно приготвяне. Подправките са на око, така че всеки ще прецени сам за себе си колко да ръсне… Но комбинацията им ми е любима и крайният резултат винаги е много добър! Количеството на гъбите също е по желание (една опаковка от магазина е 300 г).


300 г кладница
сух чесън
пипер меланж
кимион
кориандър
сол
струйка соев сос
струйка шарлан
100 мл бяло вино


Гъбите се почистват и се подреждат на един пласт в голяма тава (може да се застъпват съвсем малко). Поръсват се с подправките на вкус – чесънът и кориандърът може да са повече, пиперът и солта – по-пестеливо (и соевият сос е солен). Поливат се с малко соев сос, налива се виното и тавата се покрива с алуминиево фолио. Гъбите се пекат 20 мин. на 180 градуса. Като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйчица шарлан.

Изпечените гъби са фантастични – божествено вкусни и ароматни, с изкусително сосче. Без съмнение комбинацията от горните подправки е изключително успешна…

Постно козуначено руло с мармалад

Козуначеното руло е не по-малко популярно и обичано от стандартните сплетени на плитка или оформени като венец козунаци. Прави се от същото тесто, но е по-сочно и ароматно и по-сладичко от тях… Мммм… И идеален за целта е шипковият мармалад (е, хайде, в краен случай може и от сини сливи ;), важното е да има кисела жилка). Но поради неговата консистенция (леко течен е) е малко по-трудно да се постигне съвършен резултат – освен риск вътрешността да не се изпече добре, има и опасност мармаладът да изтече… Е, това важи за такива като мен, които не признават малко количество плънка за каквото и печиво да става въпрос… Тогава ми хрумна идеята да заменя класическия шипков мармалад с такъв, който се продава нарязан на калъпчета – ябълков е и е чудесен на вкус и аромат. Така се изключва опасността от изтичане на плънката, но все пак не трябва да се прекалява с количеството ѝ, за да може да се изпече добре вътрешността на рулото.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 калъп (400-450 г) мармалад


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

През това време мармаладът се нарязва на тънки филийки. Ето как изглежда, докато е още на калъп:

Без да се премесва отново, тестото се разточва на голяма правоъгълна кора, като късата страна трябва да е с дължината на формата за печене. Върху 2/3 от кората се подреждат плътно лентички от мармалада и се навива на руло, като се започва от страната с мармалада. Крайчетата се смачкват и се загъват навътре.

Рулото се поставя в подмазана форма за печене, намазва се със зехтин и се оставя да втаса около час-час и половина.

После пак се намазва внимателно със зехтин, поръсва се със захар и се пече 30 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до златистокафяво.

Готовото руло се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка.

Рулото е превъзходно – пухкаво и ароматно, с прекрасна спиралка от мармалад в средата. Но за да се получи този ефект, трябва да се остави да изстине добре, преди да се нареже, защото иначе вътрешността се смачква и става на тесто… Така че не се подлъгвайте по изкусителната коричка, докато рулото е още топло! ;)

Постни козуначени бухти с конфитюр от сини сливи

Ще кажете – откъде пък накъде бухти, като това са си чисти миникозуначета? Пък и бухтите нали се пържат? Ами така си тръгна името от преди години, когато правех подобни тестени вкуснотии, но солени – те нямаше как да се нарекат козуначета… Така си останаха и преформените в сладък вариант тестени възелчета… Кой както иска да си ги нарича, но за мен си остават бухтички и това е нещото, по което моите козуначени изделия се отличават от всички останали рецепти…
Тестото е същото като на останалите козунаци – вече изпитаната и многократно одобрена рецепта. От една доза могат да излязат 12 или 16 (а защо не и повече) броя в зависимост от големината им. 12 е най-удобната бройка за форма за мъфини с 12 гнезда, но тогава бухтите стават доста големи и излизат над чашките на формата. Но има и форми с по 6 гнезда, така че тогава тестото може да се раздели на 16 или 18 топки. А може да се ползват и индивидуални формички за печене. Просто всеки ще реши как му е най-удобно. Хартиените чашки за печене не са препоръчителни – после доста трудно се отлепват, макар че понякога човек се подлъгва, защото не е много приятно и ако конфитюрът изтече и залепне по дъното на формичката…


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 бурканче домашен конфитюр от сини сливи


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва отново, тестото се разделя на 16 топки. Всяка топка се разточва на кора с диаметър около педя (да не е прекалено тънка) и се намазва с около 1 с.л. конфитюр, без да се стига до края.

Кората се навива на руло, усуква се

и се завързва на възелче.

Така получените бухтички се поставят във форма за мъфини, намазват се със зехтин и се оставят да втасат 1 час, може и повече. После пак се намазват много внимателно със зехтин, поръсват се със захар и се пекат 20-25 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до светлокафява коричка.

Готовите бухтички се оставят да изстинат и са готови да украсят празничната трапеза.

Бухтичките са прекрасни – ароматни, пухкави и делящи се на конци. Конфитюрът с леко киселата си жилка добавя голяма свежест, а за цвят просто няма какво да говорим…

Постен козунак Венец с марципан и шоколадови капки

Марципанът е обичаен продукт за коледни сладки, но се оказа, че е много успешна плънка и за великденските козунаци! Особено ако човек е експериментаторски настроен, а и има изостанало от Коледа бадемово изкушение… Така след вариантите със стафиди, с шоколад и портокалови корички и с локум се появи и козунак с марципан и шоколадови капки! И отново пак толкова хубав! На пазара има различни видове марципан – първия път ползвах класическия вариант, а вторият беше с ром и настърган ананас и в шоколадова коричка. И двата пъти се получи отличен резултат – след изпичане марципанът придобива изключително приятна нежна текстура и ароматизира козунака по фантастичен начин.
Продуктите за тестото са обичайните, а формата може да е всякаква – аз заложих на венец. Възползвах се и от нововъведението при козунака с локум – пропуснах едното втасване и удрях тестото 100 пъти в плота, което значително съкращава времето за приготвяне, а тестото става много гладко и се образуват мехурчета.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
125 г марципан
1 пак. (40 г) шоколадови капки


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва отново, тестото се оформя на голяма правоъгълна кора, поръсва се с нарязания на дребни кубчета марципан и шоколадовите капки и се навива на руло, което се усуква и издърпва, за да се удължи (70-80 см).

Прегъва се на две като подкова

и двата края се усукват 3 пъти,

след което отгоре се захлупва средната част (прилича на примка). Иначе казано – оформянето прилича малко на това на брецелите.

Козунакът се намазва със зехтин и се оставя да втаса 1 час, може и повече. После пак се намазва много внимателно със зехтин, поръсва се със захар и се пече 35 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до златистокафява коричка.

Готовият козунак се оставя да изстине – но това е за търпеливите 😉. Останалите може да си чупнат докато е още топъл много внимателно, за да не се сплеска и вътрешността да стане на тесто.

Козунакът е великолепен – пухкав и делящ се на конци. Ароматът му е невероятен – на ром, ананас и бадеми от марципана, коричката – изкусителна, а шоколадът просто допълва разкоша…

Постен козунак с локум

Най-често използваната плънка за козунак са стафидите, много добре се получава и с шоколад и портокалови корички, че дори и с марципан. Но как човек да се ограничи само с тези две разновидности? Има още интересни продукти, с които да се експериментира! И така, в центъра на вниманието се оказа локумът… Той също се оказа много удачен вариант. Само трябва да се внимава какъв вид (и марка) се избира, защото някои производители ползват червен оцветител от животински произход (кармин), но има и добра алтернатива – антоцианин, просто трябва да се чете етикетът.
Рецептата е добре познатата и вече многократно изпитана, и то всеки път с отличен резултат. Само в технологията на приготвянето този път направих малко промени – пропуснах второто втасване на тестото след месенето (преди бяха общо три – две преди оформянето на козунака и още едно преди печенето; така значително се съкращава времето за приготвяне). А за да компенсирам това, удрях тестото в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене (кой не знае, че козунаците искат дълго месене!)… А готовият козунак е също толкова добър, колкото и с едно втасване повече, така че другото просто е излишно…


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 кутия (140 г) цветен локум


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 3 части, от които с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят три дълги тънки ленти. Отгоре се разпределя локумът, нарязан на парченца, прегъват се надве по дължина, краищата се притискат, за да прилепнат, и се усукват. Целта е локумът да останат във вътрешността на тестото, за да не изтече и залепне по формата.

Трите фитила се сплитат на плитка, която се прехвърля в подмазана форма за печене, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса около час-час и половина.

Когато тестото изпълни формата, пак лекичко се намазва със зехтин и се поръсва с малко кристална захар.

Пече се в загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30 мин. до златистокафяво. Готовият козунак се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка.

Козунакът е също толкова хубав, колкото и вариантите със стафиди и с шоколад и портокалови корички. Коричката му е изкусителна, а локумът много освежава печивото цветово…