Сушени смокини

Всички плодове, които си суша за зимата, стават превъзходни и се харесват на всеки, който ги опита – и кайсиите, и прасковите, и сливите. Но сякаш най ми допадат смокините. Всъщност съм разчетворена да определя кои точно са ми любими, защото всички са великолепни, но смокините определено се открояват от останалите. Освен че са най-сладки от всички и много ароматни, имат и по-различна текстура от тях – семенцата им ги правят уникално приятни за хапване. Когато сдъвчеш парченце сушена смокиня, приятното хрущене в устата увеличава многократно удоволствието от консумирането им. Явно съвсем не случайно са любими и на петгодишната ми племенница…
За сушене са подходящи както обикновените плодове, така и едрите им разновидности, популярни като цариградска смокиня – просто трябва да се нарежат на повече парченца.

Смокините се нарязват на четвъртинки, шестинки или дори осминки в зависимост от големината им и резенчетата се подреждат плътно в тави. Те от своя страна се поставят на слънце – на южна тераса или двор. Вечер е добре да се прибират на закрито, особено ако държат на двора – да не се овлажняват през нощта. След втория-третия ден (когато поизсъхнат значително и се свият) плодовете всекидневно се разбъркват, за да се сушат равномерно от всички страни. Трябва да изсъхнат добре – да потракват по тавата при разбъркване, за да не мухлясат впоследствие, но не трябва да стават и прекалено сухи и твърди. И естествено най-добре се разбира дали са готови чрез опитване… Но внимавайте с опитването, за да не се окаже, че накрая няма да има какво да приберете за зимата…

Освен тави за сушенето може да се ползва и мрежа – кой както предпочита.

Готовите смокини се прибират в платнени или хартиени торбички и се съхраняват на сухо и хладно място. Прекрасни са за хапване и само така, в комбинация с ядки или в различни сладкиши…

Сушени сливи

След кайсиите и прасковите с напредването на лятото идва редът за сушене и на сливите. Сини, червени и какви ли не още – всички са прекрасни за целта. Най-популярни за сушене са сините, но има и сортове, които са тъмносини или дори лилави отвън и червени отвътре – те стават великолепни в изсушен вид. Малко трудно се делят от костилката, но това се компенсира от превъзходния краен резултат. И тук важат условията плодовете да са хубави и добре узрели и времето да е слънчево и горещо, за да може да изсъхнат добре.

Сливите се нарязват на четвъртинки или шестинки в зависимост от големината им и резенчетата се подреждат плътно в тави. Те от своя страна се поставят на слънце – на южна тераса или двор. Вечер е добре да се прибират на закрито, особено ако държат на двора – да не се овлажняват през нощта. След втория-третия ден (когато поизсъхнат значително и се свият) плодовете всекидневно се разбъркват, за да се сушат равномерно от всички страни. Трябва да изсъхнат добре – да потракват по тавата при разбъркване, за да не мухлясат впоследствие, но не трябва да стават и прекалено сухи и твърди. И естествено най-добре се разбира дали са готови чрез опитване…

Готовите сливи се прибират в платнени или хартиени торбички и се съхраняват на сухо и хладно място. Изключително са приятни за хапване – сладички и ароматни.

А тези с червена вътрешност стават божествени, като дъвчащи бонбони са… Мммм… Кой не обича дъвчащи бонбони?!

Пъпеш, праскови, сини сливи и круши със сусамов тахан

Въпреки твърденията, че пъпешът не трябва да се смесва с други храни, аз цяло лято си го хапвам на закуска, и то никога самостоятелно – в най-добрия случай е полят само с пълнозърнест тахан, но обикновено към него има и други плодове, които са в сезона си. Когато лятото почне да преваля, малините и боровинките отстъпват мястото си на сините сливи и първите круши и ябълки. Не знам дали това смесване на пъпеша с други плодове и с тахан е наистина лошо, но аз съм решила, че за мен съчетанието е добро, защото ми е много вкусно и си го хапвам с огромен апетит и наслада.
Има и още нещо, което ме кара да се замислям за ефективността на тази закуска. Една приятелка ми предаде съветите на нейната лекарка, че таханът е добре да се яде вечер (почти преди лягане), за да се задържат полезните вещества по-дълго време в организма, а да не се изхвърлят скоро след консумирането му с урината. А аз правя точно обратното – ям го сутрин! Но ми е толкова вкусно и така добре ме засища, че просто не мога да си представя друга закуска освен плодове според сезона с тахан! Споменатата лекарка е дала и друга опция – таханът да се хапва сутрин на гладно, но и това не е моят начин…
Плодовите комбинациите отново са въпрос на вкус и на това, с какво разполагам в момента. Количествата пак са по желание, а съчетанията са какви ли не:

Пъпеш, праскови и круши с тахан:

Пъпеш, сини сливи и боровинки с тахан:

Пъпеш, праскови, сини сливи и малини с тахан:

А ако преди този разкош в купата се пийне и чашка квас от червено цвекло, стомахът направо ликува!

Квас от червено цвекло

Квасът от червено цвекло е истинско вълшебно питие – това е ферментирала напитка, която съчетава полезните качества на цвеклото и на пробиотиците и действа стимулиращо, пречистващо, освежаващо и подсилващо на организма. Рецептата е на Маги Пашова, която много увлекателно и картинно разказва за употребата на рубинената напитка в миналото и синтезира ползите от нея: Според народната медицина тя помага за пречистване на черния дроб и подсилване на кръвта, за преодоляване на хронична умора, алергии и храносмилателни проблеми, за предпазване от вируси и инфекции, както и за борба с рака.
Необходимите съставки за приготвяне на този еликсир са цвекло, хубава (изворна, т.е. нехлорирана) вода и хубава сол, както и чист стъклен буркан. Останалите съставки са по желание – целта им е да ароматизират питието, ако случайно някой недолюбва специфичната миризма на цвеклото. Но и без никакви „маскиращи подобрители“ напитката става фантастична, а и приготвянето ѝ е по-лесно и неангажиращо.
И така, за един 3-литров буркан са необходими:

2 средни глави червено цвекло
2 ч.л. (с връх) морска сол

изворна вода

кората от 1 лимон (или портокал)
4-5 шайби джинджифил
4-5 пъпки карамфил
1 звездичка звездовиден анасон


Цвеклото се нарязва на едри кубчета и се слага в буркана. Добавят се солта и подправките (те не са задължителни) и се налива изворна вода, като се оставя поне един пръст до гърлото на буркана. Покрива се с марля или кърпа и се оставя на топло да ферментира.

В зависимост от времето квасът ще бъде готов за 4-5 до 6-7 дена. Мехурчетата (или пяната) по повърхността показват, че бактериите в сместа работят и прекрасната полезна течност е в процес на творене. Ако отгоре се образува бяла ципа, може да се обере с лъжица (неметална). Но за да не се получава това, сместа може да се разбърква 2-3 пъти на ден (примерно сутрин и вечер).
Квасът е готов, когато ферментацията приключи, т.е. престанат да се образуват нови мехурчета. Тогава течността се прецежда и се налива в стъклени бутилки.  Ако не се консумира бързо, се съхраняват в хладилника. Търсеният резултат е описан блестящо от Маги Пашова, просто не бих могла да го обясня по-добре: вкусът на готовия квас е сладко-кисело-солен, леко резлив и с наситен, дълбок земен аромат. Цветът му е рубиненочервен като цвета на малиново вино. Т.е. ако вашият квас отговаря на горното описание, значи сте се справили чудесно.
Малко количество от кваса може да се остави на дъното на буркана и да се направи втора доза от същите продукти. Добавят се 2 ч.л. сол и бурканът пак се напълва с вода. Процедира се като при първата ферментация. Този път квасът е по-слаб на цвят и аромат, но пак е хубав и полезен. След това остатъците от буркана се изхвърлят.
Квасът се пие сутрин и вечер преди ядене по 100 мл, не е проблем и повече. По желание може да се разреди с вода, ако на някого вкусът му идва прекалено силен. Според Маги Пашова е подходящ и за деца, и за кърмещи жени.

Правила съм кваса няколко пъти и всеки път има малка разлика във вкуса, което е съвсем нормално, защото това е дива ферментация и малки разлики в температурата или влажността на помещението се отразяват. Даже не е изключено някой път нещата да не се получат; лично аз веднъж имах и несполучлив опит – цвеклото изплува нагоре (по принцип е на дъното на буркана) и се появи неприятен дъх на гнило. Нямаше го и онзи великолепен сладко-солено-кисел вкус… Така и не разбрах каква беше причината, но това само ме амбицира да продължа с опитите. За щастие оттогава не съм имала провали… В началото слагах надлежно и всичките ароматни подправки, но после установих, че и без тях напитката става великолепна и реших да си улесня живота, като за в бъдеще ги пропускам.
Квасът се приготвя изключително лесно и си заслужава човек да си направи тази прекрасна пробиотична напитка, която носи множество ползи за целия организъм. Маги Пашова я препоръчва за есенно-зимния период, но аз смятам, че е много подходяща и за лятото, защото през зимата има и други ферментирали и пробиотични храни като киселото зеле и натуралната туршия например.
И няма по-подходящо питие, с което да кажеш „Наздраве!“, независимо от сезона!

Пица "Лятна вегана" с тиквички, гъби, домати и лук

Лятото със своето богатство от различни зеленчуци позволява какви ли не комбинации за гарниране на пица. Но какво по-характерно за сезона от тиквичките! Те си вървят добре с домати, а гъбите и маслините просто допълват разкоша върху блата. И накрая – закъде без карамелизирания червен лук? Той е дежурен във всички пици, които правя, но ми е толкова любим, че не си представям печивото без него!
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 тънки тиквички
2 глави червен лук
1-2 домата
300-400 г гъби
1-2 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
1½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
10-15 маслини без костилка
сух риган


Тиквичките се нарязват на кръгчета, посоляват се леко и без да се изчаква да си пуснат водата, се запичат за по няколко минути от двете страни на тиган или на скара.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета, или на полумесеци. Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, щипка риган и нарязаният на ситно розмарин и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.
Доматите се нарязват на филийки, маслините – на шайбички.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре се подреждат доматите, лукът, тиквичките, гъбите и маслините. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. При сервиране може да се поръсят с малко хранителна мая – заместител на пармезана.

Пицата е великолепна – много богата и ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, идеално изпечено. Лукът и гъбите, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. Същото важи и за тиквичките – добре е да са гриловани предварително; ако се ползват сурови, нямат време да се изпекат добре, защото пицата се пече за много кратко време.