петък, 17 юни 2016 г.

Шоколадов сладкиш с вишни




Предпочитам плодовете в натуралния им вид – сурови, затова почти не правя сладкиши с тях. Най-много да забъркам някое кремче, в което не претърпяват термична обработка. За мен печенето на плодове си е разхищение – голяма част от полезните вещества се губят. Затова има само две положения, при които (по изключение) може да престъпя тези си разбирания – или не мога да изям по много от даден плод по някаква причина, или разполагам с твърде големи количества, част от които може да бъде оползотворена под формата на печиво. Случаят с вишните е от първия – и причината е киселият им вкус. Но ако киселината на суровия плод е недостатък, то в сладкиша е бонус! Затова за мен те са перфектни за сладкиши и домашно сладко – сочни и киселки. А при тазгодишната богата реколта (за разлика от черешовата), просто нямаше как да не им обърна внимание…









И понеже комбинацията от вишни и шоколад вече ми е любима след божествения сладкиш „Венецът на Горгона“, реших да експериментирам и да забъркам много шоколадово тесто, в което да има и голямо количество вишни. Обичам сочни и кремести сладкиши и торти, затова вишните наистина са много. И сладкишът се получи точно по моя вкус!


200 г кафява захар
200 мл топла вода
100 г зехтин
150 г пълнозърнесто брашно
120 г царевично брашно
50 г какао
1 пак. ванилия
1 пак. бакпулвер
щипка сол
1 кг вишни
кокосови стърготини за украса


Вишните се почистват от дръжките и костилките.
Захарта се разбърква във водата, докато се разтвори, и се налива зехтинът. Добавят се сухите съставки, като се пресяват, и всичко се разбърква с тел много добре.







Половината тесто се изсипва в тавичка с размери 20х30 см, покрита с хартия за печене (и намазнено алуминиево фолио върши същата работа). Отгоре се разпределят половината от вишните. Върху тях се разстила останалото тесто и се завършва с останалите вишни. Сладкишът се пече около 50 мин. на 160 градуса с вентилатор.








За завършен вид готовият сладкиш се поръсва с кокосови стърготини (или нещо друго по желание).











Сладкишът е великолепен – много шоколадов и много вишнев. Толкова е сочен, че тестото се доближава до консистенцията на крем. И колкото повече стои, по-хубав става! Е, не успя да преживее много дълго де… ;)




Идеално допълнение е към кафето, а много му върви и чаша студена напитка от маточина и мента. А защо да не се комбинира и с двете?


















Няма коментари:

Публикуване на коментар