Според древния български календар Иняжден е последният ден от годината. Това е най-късият ден в годината, т.е. е денят на зимното слънцестоене. А то обикновено се пада на 21 декември по съвременния ни календар (тази година е в 12:44 ч. българско време).
Според книгата на Георги Велев „Българският народен календар“ това е истинският български празник. Заедно със следващите два дни – Колада (Коледа) и Суроваки, образува триадата на най-важните празници за древните българи. Но за това – малко по-надолу в публикацията.
Според сайта Мълчана вода в древността един от най-важните ритуали е бил запалването на огън на открито. Този свещен огън се палел, за да дари сила и живот на слънцето, за което се смятало, че се преражда в деня на зимното слънцестоене. Навсякъде се окачат светлини, които имат за цел да помогнат на слънцето в новата му фаза на растеж. А за дома може да се направи венец от вечнозелени клонки, бръшлян и червени плодчета за цвят и за разкош. В средата на зеления венец се запалва червена свещ – червена за богатство и щастие през настъпващата година, а пламъкът ѝ символизира завръщането на слънцето.
Нашият венец е от елхови клонки, бръшлян, шипки и няколко шишарки за разкош! И естествено червена свещ в средата! Така вече сме готови да изпратим най-дългата нощ в годината и да дочакаме раждането на новото слънце или на младия бог.
По повод на традициите на Иняжден се поразтърсих из нета за повече информация. Така попаднах на системата на Георги Кръстев за българския календар и открих книгата на Георги Велев „Българският народен календар“. Според тях древните българи са имали уникално подреден календар. Годината се е състояла от 364 дни, подредени в 12 месеца, които от своя страна са обединени в 4 тримесечия + 1 неброен ден (без дата и ден от седмицата). Всеки първи месец от тримесечието е бил от 31 дни, а останалите два – по 30. Първи ден на седмицата винаги е била неделя (така все още се нарича седмицата, особено от по-старите хора) и съответно новата година винаги е започвала в неделя (така и сряда си идва на мястото – наистина е средният ден от седмицата). Естествено най-интересен е 365-ият, т.е. неброеният ден. Той не се включва никъде – нито в старата, нито в новата седмица или година. И тук вече се обърквам – според едни статии невключеният никъде ден е Иняжден (и тогава следват Колада (Коледа) и Суроваки), а според други Иняжден е последният ден от годината, а неброеният е следващият, т.е. Колада…
На мен някак по ми се връзва втората теория, защото първи ден на новата година е Суроваки. Тогава остава Колада да е денят без дата, а Иняжден да е последният от старата година. Такива са и разсъжденията, на които попаднах в един форум и които изключително много ми харесаха – хем всичко е написано много разбираемо и грамотно, хем звучи много логично. Затова просто ще копирам част от постинга на авторката, подписала се като Saradiva:
ДЕНЯТ БЕЗ ДАТА В БЪЛГАРСКАТА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА
Във всеки един от детайлите на древния български календар личи голямото и велико познание, което българите са имали за вселената, за съзнанието и за човека. Един от основните детайли е т.нар. Ден на Големия Предел или на Големия Преход. Нашите съвременници, които го споменават, използват термина Нулев ден. Но, според мен, това не е нито точно, нито коректно спрямо познанията на българите. Защото нулата е цифра, число, номер. И е част от всички останали. Докато при древните българи, създали този най-съвършен календар в света, Денят на Големия Предел или Преход просто НЯМА ДАТА! Това е денят между края и началото на старата и на новата българска година. Той не може да се брои като част от цялото, защото цялото още го няма или поне още не се е проявило!!!... За древните българи Денят без дата НЕ Е ПРАЗЕН, а напротив – според тяхното познание той е ОТДЕЛНА ЦЯЛОСТ, СЪДЪРЖАЩА ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ПРЕДСТОИ ДА СЕ ПРОЯВИ, ДА СЕ ИЗРЕДИ!
…Денят на Великия Предел няма дата – този ден не може да бъде броен, защото той е илюстрация на Времето, в което всичко ОЩЕ е Непроявено! Няма броене, защото няма осъзнаване на Времето. Има пълна тъмнина /21 срещу 22 декември – най-дългата нощ/. Има пълна тишина /Тиха нощ, свята нощ/. Има очакване и напор за раждане на Новото начало /На Игнажден се пее песен „Замъчи се Божа майка”/.
…наричан е Колада, т.е. в него се съдържа цялата Колада, която от следващия ден ще се „отвори” и ще започне Новото броене. С близката по звуков състав дума "Колода" и до днес в много езици се нарича комплектът от 52 карти – 52 са и седмиците в българската година – 364. И още нещо: в стария български език Колада се е пишела „Коленда” /за „ен” е използвана малката носовка ѧ /. Когато звукът „о” е бил неударен, често е бил произнасян като „а” /запазено е и до днес в руския език/. Така се получава думата „КАЛЕНДА”, откъдето произлиза и общата за много езици дума „календар”. По-късно, благодарение на езиковия развой, малката носовка отпада и в повечето случаи преминава в звука „е”. Така се получава днешното име Коледа и коледари. /В някои български говори все още дните от Коледа до Йордановден се наричат „Календи”./
Да вмъкнем тук и още две наименования:
Денят 21 декември, който по същност съвпада с последния ден в българската година – 30 декември, е отбелязвал края на ин-периода. От тук и наименованието Иняжден. А първият ден от Новата година, след Деня без дата, е наричан Сурова-ки. Разсъжденията за неговото име също са интересни – родила се е новата енергия – Сурова Ки. Думата „суров” в някои днешни български диалекти се употребява като „млад, неопитен”. Със Суроваки започва именно периодът на суровата, новата Ки – Ян, оттук и – Ян-уари, следва периодът на повече светлина Фев/б/- руари, периодът на уравновесяване на Ин-Ян – илюстриран от мартеницата, и прочее разсъждения могат да се направят в тази посока, нали? …
Интересно е и нещо, което ми дойде наум, докато разглеждах сурвакниците, които сега се продават на всеки ъгъл. Отворих сайтове и с радост открих, че оригиналните сурвакници, т.е. онези, които са направени според българската традиция, задължително съдържат в себе си украшения в бял, червен, жълт и син цвят. А това нали са цветовете, съответстващи на татвите: Апас Татва е бяла; Притхви е жълта; Агни е червена; Ваю е синя, Акаша засенчва всички останали цветове. Ако се среща зелен, той е все пак комбинация между син и жълт, нали? И още нещо се сетих – сурвакницата традиционно е с формата на голяма Осмица – знакът за безкрайност…
Така че изключително интересна е тази триада от свети за древните българи дни – Иняжден, Колада и Суроваки. „Добрата” църковна институция не успява да преломи почитта на българите към тях и затова се принуждава да им прикачи големи библейски събития: Свети Игнат – Богоносец и родилните мъки на Божията майка – езиково идеално се връзва с Иняжден – става ИГнажден. Колада става ден, в който се ражда Божия син Христос, макар че вече е доказано, че Исус е роден на 17 април, а на Първи януари – Сурваки, е подреден Св. Васил Велики и Светото Обрезание Господне – каквото и да значи туй. В наричанията и на Коледари, и на Сурвакари току чуваме, че е намърдан някой библейски сюжет…
Ето и какво друго се намира из нета:
Тройката Игнажден, Коледа и Нова година са най-големите български празници. На върха стои Коледа, следван от Нова година. Тези празници бележат края на стария и началото на новия годишен кръговрат в пълно съответствие с движението на Земята около Слънцето.
Преди покръстването древните българи са чествали това събитие на 21, 22 и 23 декември по грегорианския календар.
На 21 декември е денят на зимното слънцестояние, когато нощта е най-дълга. Това е краят на отиващата си година. Този празник се е наричал Иняжден, Полязовден, Млад ден, Млад Бог. След покръстването към него е прикачен християнския Св. Игнатий и празникът постепенно се преименувал в Игнажден, което е най-близо до Иняжден.
Датата 22 декември в българския календар не се брои. Този ден е нулев. Той няма име и не влиза в нито един от месеците и тримесечията. Българското му име е Колада, Коледа или Божич. Това е най-големият български празник, посветен на първичното начало, на първичната невидима сила на сътворението, която стои в основата на всичко видимо и невидимо. Християнството приравнява към този празник Рождество Христово. Това е най-добрият възможен вариант.
Денят 23 декември в българския календар е днешният 1 януари – винаги е бил в неделя. Това е първият броен ден от новата година. Нарича се Суроваки, Сурваки, а днес го честваме като Нова година.
Според някои тълкувания името Колада идва от кол (начало) + лад (ред), т.е. означава начало на новия ред.
А според Георги Кръстев дните на трите празника са 20, 21 и 22 декември. Затова съм толкова объркана…
Повече за древния български календар може да се прочете тук и тук:
А в днешната ми публикация има и нещо символно – тя се явява под номер сто в не особено редовно водения ми блог, както Иняжден завършва стария цикъл и отваря път на новото начало…
Няма коментари:
Публикуване на коментар