Мухàмара

Мухàмара е близкоизточна разядка, на която се каня от доста време, особено откакто гледах как я приготвя Силвена Роу в „Моето звездно парти“ за Георги Милков и неговите гости. Срещала съм и други рецепти, но всички имат някакви различия в списъка с продукти, затова реших да заложа на тази на шеф Роу – видя ми се достатъчно надеждна и автентична (все пак от доста години тя живее и работи в арабския свят). Това мое убеждение затвърди и Георги Милков, когото изключително много харесвам – оказа се, че той е познавач не само на близкоизточна история и политика, а и на тамошната кулинария благодарение на многократните си пътувания в региона. От него научих, че въпросната разядка произхожда от сирийския град Халеб, но я има и в Турция и стига дори до Кавказ (там пък ѝ казват аджѝка). А името ѝ се дължи на цвета ѝ – той го преведе като „зачервенка“, защото идвало от àхмар – червено, но на мен някак пò ми допада „червенушка“ (макар че не е нито гъбка, нито птичка)… 😉 В крайна сметка дали ще е зачервенка или червенушка, разядката си заслужава да се приготви, защото е изненадващо вкусна – поне за мен това съчетание от вкусове и аромати си е откритие; и макар че видът ѝ напомня на нашенската лютеница, разликите са значителни.
За съжаление всички продукти на Силвена Роу бяха предварително приготвени в купички и тя ги добавяше в купата на робота, без да уточнява количеството и грамажа им, затова се наложи аз да си ги натаманя според видяното от мен. Но мухамарата се получи съвършена от първия път, нямаше нужда от никакви корекции и доовкусяване.
И накрая една препоръка: чушките да не са от буркан със саламура, а печени на жар, барбекю, в чушкопек или както е в моя случай – на скара (ползвам една стара за целта), за да имат приятен аромат на опушено.


4-5 печени чушки (300 г)
1 ч.л. кимион
малко чили (на вкус)
2 скилидки чесън (смачкани)
1 с.л. сироп (меласа) от нар
½ ч.ч. (60 г) орехи
4 с.л. хлебни трохи (галета)
сок от ½ лимон (30 г )
1 с.л. зехтин
½ ч.л. сол
щипка черен пипер


Всички продукти се смилат едновременно в кухненски робот или чопър (не в блендер – трябва да се усеща хрупкавост от орехите). Получената смес се прехвърля в чиния и се украсява с орехови ядки и листенца магданоз. Сервира се с арабски питки, нарязани на триъгълничета и запечени във фурната или на сух тиган, за да станат хрупкави, но могат да се ползват и някакви крекерчета или нещо подобно, дори и най-обикновени препечени филийки. Аз се възползвах от един хрупкав хляб на тънички ленти, които начупих на парченца.

Мухамарата е просто уникална – наистина такава съвкупност от вкусове досега не бях опитвала. Леко сладни, леко киселее, ухае прекрасно, а орехите хрускат чудно, изобщо – прекрасен букет от вкусове и аромати. И за пореден път се убеждавам колко забележителни могат да бъдат простичките неща…