събота, 24 март 2018 г.

Постен козунак с локум




Най-често използваната плънка за козунак са стафидите, много добре се получава и с шоколад и портокалови корички, че дори и с марципан. Но как човек да се ограничи само с тези две разновидности? Има още интересни продукти, с които да се експериментира! И така, в центъра на вниманието се оказа локумът… Той също се оказа много удачен вариант.
Рецептата е добре познатата и вече многократно изпитана, и то всеки път с отличен резултат. Само в технологията на приготвянето този път направих малко промени – пропуснах второто втасване на тестото след месенето (преди бяха общо три – две преди оформянето на козунака и още едно преди печенето; така значително се съкращава времето за приготвяне). А за да компенсирам това, удрях тестото в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене (кой не знае, че козунаците искат дълго месене!)… А готовият козунак е също толкова добър, колкото и с едно втасване повече, така че другото просто е излишно…


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 кутия (140 г) цветен локум


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, и се меси продължително, докато започнат да се образуват мехурчета. Другият вариант е тестото да се удря (100 пъти!) в плота – така то се изглажда идеално и се намалява нуждата от дълго месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).




Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 3 части, от които с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят три дълги тънки ленти. Отгоре се разпределя локумът, нарязан на парченца, прегъват се надве по дължина, краищата се притискат, за да прилепнат, и се усукват. Целта е локумът да останат във вътрешността на тестото, за да не изтече и залепне по формата.










Трите фитила се сплитат на плитка, която се прехвърля в подмазана форма за печене, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса около час-час и половина.















Когато тестото изпълни формата, пак лекичко се намазва със зехтин и се поръсва с малко кристална захар.












Пече се в загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30 мин. до златистокафяво. Готовият козунак се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка.






Козунакът е също толкова хубав, колкото и вариантите със стафиди и с шоколад и портокалови корички. Коричката му е изкусителна, а локумът много освежава печивото цветово…
















Няма коментари:

Публикуване на коментар