Постен козунак с локум

Най-често използваната плънка за козунак са стафидите, много добре се получава и с шоколад и портокалови корички, че дори и с марципан. Но как човек да се ограничи само с тези две разновидности? Има още интересни продукти, с които да се експериментира! И така, в центъра на вниманието се оказа локумът… Той също се оказа много удачен вариант. Само трябва да се внимава какъв вид (и марка) се избира, защото някои производители ползват червен оцветител от животински произход (кармин), но има и добра алтернатива – антоцианин, просто трябва да се чете етикетът.
Рецептата е добре познатата и вече многократно изпитана, и то всеки път с отличен резултат. Само в технологията на приготвянето този път направих малко промени – пропуснах второто втасване на тестото след месенето (преди бяха общо три – две преди оформянето на козунака и още едно преди печенето; така значително се съкращава времето за приготвяне). А за да компенсирам това, удрях тестото в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене (кой не знае, че козунаците искат дълго месене!)… А готовият козунак е също толкова добър, колкото и с едно втасване повече, така че другото просто е излишно…


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 кутия (140 г) цветен локум


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 3 части, от които с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят три дълги тънки ленти. Отгоре се разпределя локумът, нарязан на парченца, прегъват се надве по дължина, краищата се притискат, за да прилепнат, и се усукват. Целта е локумът да останат във вътрешността на тестото, за да не изтече и залепне по формата.

Трите фитила се сплитат на плитка, която се прехвърля в подмазана форма за печене, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса около час-час и половина.

Когато тестото изпълни формата, пак лекичко се намазва със зехтин и се поръсва с малко кристална захар.

Пече се в загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30 мин. до златистокафяво. Готовият козунак се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка.

Козунакът е също толкова хубав, колкото и вариантите със стафиди и с шоколад и портокалови корички. Коричката му е изкусителна, а локумът много освежава печивото цветово…