Зимното кьопоолу (за разлика от това, което правеше леля и аз условно нарекох лятно) е бабиният вариант на тази прекрасна салата. Баба не слагаше печени чушки и домати, а смлени орехи. И въпреки че името е същото, се получава съвсем различен резултат, но пак толкова вкусен и апетитен. Като дете не можех да реша кой вариант ми харесва повече, но днес вече знам – обожавам и двата!
Баба навремето счукваше чесъна и патладжаните в хаванчето, а орехите мелеше със специална мелничка. После смесваше всички продукти и разбъркваше. Всичко се слагаше на око – не се ползваше нито кантарче, нито някакви други мерителни съдове. Ползваше най-обикновено олио (шарланът и зехтинът са си моя приумица) и изобщо не помня дали е слагала магданоз, но на мен много ми се връзва с патладжаните и чесъна. Аз обаче, като достойна представителка на времето на модерните технологии, правя кьопоолуто в чопъра – пести се и време, и усилия.
2-3 патладжана (450 г изпечени и обелени)
100-ина г орехи
2-3 скилидки чесън
струйка шарлан (зехтин)
1 ч.л. сол
няколко стръка магданоз
Първо се накълцват на ситно орехите, чесънът и магданозът със солта и тогава се добавят патладжаните. Пасирането продължава до гладка смес, като накрая се прибавя шарланът.
От днешна гледна точка вече мога да кажа, че бабиното кьопоолу е много по-близо до баба гануш (навремето не съм и предполагала, че съществува подобно нещо), отколкото до лелиния вариант с чушките и доматите. Разликата е наистина минимална – сусамов тахан в гануша (как ли се членува тази дума?) и смлени орехи при баба. Но все пак са различни ястия със свой собствен вкус – в баба гануш има и приятна киселина от лимоновия сок.
Няма коментари:
Публикуване на коментар