Зимно кьопоолу

Зимното кьопоолу (за разлика от това, което правеше леля и аз условно нарекох лятно) е бабиният вариант на тази прекрасна разядка. Баба не слагаше печени чушки и домати, а смлени орехи. И въпреки че името е същото, се получава съвсем различен резултат, но пак толкова вкусен и апетитен. Като дете не можех да реша кой вариант ми харесва повече, но днес вече знам – обожавам и двата!
Баба навремето счукваше чесъна и патладжаните в хаванчето, а орехите мелеше със специална мелничка. После смесваше всички продукти и разбъркваше. Всичко се слагаше на око – не се ползваше нито кантарче, нито някакви други мерителни съдове. Ползваше най-обикновено олио (шарланът и зехтинът са си моя приумица) и изобщо не помня дали е слагала магданоз, но на мен много ми се връзва с патладжаните и чесъна. Аз обаче, като достойна представителка на времето на модерните технологии, правя кьопоолуто в чопъра – пести се и време, и усилия.


2-3 патладжана (450 г изпечени и обелени)
100-ина г орехи
2-3 скилидки чесън
струйка шарлан (зехтин)
1 ч.л. сол
няколко стръка магданоз


Първо се накълцват на ситно орехите, чесънът и магданозът и тогава се добавят патладжаните и солта. Пасирането продължава до гладка смес, като накрая се прибавя шарланът.

От днешна гледна точка вече мога да кажа, че бабиното кьопоолу е много по-близо до баба гануш (навремето не съм и предполагала, че съществува подобно нещо), отколкото до лелиния вариант с чушките и доматите. Разликата е наистина минимална – сусамов тахан в гануша (как ли се членува тази дума?) и смлени орехи при баба. Но все пак са различни ястия със свой собствен вкус – в баба гануш има и приятна киселина от лимоновия сок.

Допълнение 2023

Понеже напоследък се стремя да намалявам или изцяло да избягвам екстрахираните мазнини (поне там, където е възможно), пък и както винаги съм експериментаторски настроена, реших да заменя шарлана (зехтина) с маслини – около 70-75 г обезкостени са достатъчни за горното количество патладжани. Ползвах зелени, за да не променят цвета на кьопоолуто. А то стана отново прекрасно! Оказа се, че маслините са идеален заместител – не променят съществено вкуса, цвета и текстурата на класическото ястие (е, може би става съвсем леко по-гъстичко и не чак толкова креместо), а с тях то е по-здравословно и дори по-ароматно. Технологията на приготвяне е същата – в чопър първо се смилат орехите с чесъна и магданоза, слагат се маслините и отново се пасира, накрая се добавят патладжаните и солта (количеството ѝ обаче трябва да се намали, защото маслините са солени).