Предпочитам ябълките и изобщо всички плодове сурови, но когато са голямо количество и започват да се развалят бързо, е по-добре да бъдат оползотворени в някой сладкиш, отколкото да се изхвърлят… Още повече, ако са домашни и са био, еко, органик или както там предпочитате… Дори и събраните по земята са сладки и ароматни, само дето са нетрайни… И понеже целта на сладкиша е да се „спасят“ колкото може повече ябълки, количеството им е по-голямо от обичайните рецепти – 1 кг, но вече изчистени (следователно трябва да се приготвят 1,300-1,500 кг в зависимост от състоянието на плодовете, т.е. колко ще се наложи да се изрязва и изхвърля). В резултат десертът се получава сочен и влажен – поне за моя вкус е идеален! Естествено всеки е свободен да намали грамажа на ябълките по собствено усмотрение, но тогава ще се загуби тази приятна свежест и сочност. Лимонът съвсем успешно може да се замени с портокал – крайният резултат ще бъде не по-малко вкусен и ароматен. А много лесно сладкишът може да се трансформира в безглутенов – ако се използват оризов грис и царевично брашно например.
Mерителната чаша е 240 мл.
1 ч.ч. пшеничен грис
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 пак. бакпулвер
2 ванилии
1 ч.л. канела
1 кг ябълки (претеглени в изчистен вид)
1 лимон – сок и кора
½ ч.ч. шарлан
100 г орехи (нарязани на едро)
100 г стафиди
Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, ванилията и канелата) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде (без да се белят) или за по-лесно се смилат в кухненски робот. Прехвърлят се в друга купа и се добавят лимоновият сок, настърганата кора, шарланът, орехите и стафидите (без да се накисват предварително) и се разбърква. Добавят се сухите съставки и отново се разбърква добре само с дървена бъркалка. Получава се много сочно тесто и прекалено ябълково. Изсипва се в тава (около 22х32 см), застлана с хартия за печене. Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор 50 мин. Накрая може да се запече само отгоре за 4-5 мин. до хубава коричка.
Сладкишът е разкошен; толкова е ябълков, влажен, сочен и ароматен, че поразително прилича на грис халва – ябълкова 😉. А стафидите и орехите просто допълват съвършенството…
Рецептата е изключително благодатна за различни импровизации и сладкишът много лесно може да се превърне в безглутенов – ако се ползва царевично (или друго по желание) брашно, а пшениченият грис се замени с оризов (естествено трябва да се подсигури и безглутенов бакпулвер).
Няма коментари:
Публикуване на коментар