сряда, 25 април 2018 г.

Сироп от глухарчета



Сиропът е поредният начин да се възползваме от ценните свойства на красивите и полезни глухарчета и да разполагаме с тях дори и в студените зимни дни. Рецептата е на Мария Требен и е малко спорна заради захарта в нея и термичната обработка. Изказват се мнения, че захарта може да се замени с пчелен мед, но без варене (а то е много щадящо) не би се получил този резултат, а аз пък не бих унищожила меда с готвене… Така че изпълних рецептата точно, а крайния резултат е наистина впечатляващ – толкова много напомня на истински мед и на вид, и на вкус, че ако не знаеш какво ядеш, няма и да разбереш, че не е пчелният продукт. Не случайно сиропът е известен и под името мед от глухарчета… И така, хайде по поляните – за глухарчета! Защото са нужни доста:






4 препълнени шепи с цветове от глухарчета
1 л вода
1 кг нерафинирана захар
½ лимон







Глухарчетата се слагат в един литър студена вода и се затоплят бавно до кипване.













Оставят се малко да поврат на слаб огън, след което тенджерата се сваля от котлона и се оставя да пренощува.








На следващия ден всичко се изсипва в цедка, оставя се да се изцеди водата, а цветовете се изстискват хубаво с две ръце през цедката.





В сока се сипва захарта и се прибавя лимонът, нарязан на филийки (ако е пръскан – без кората). Тенджерата се слага на котлона без капак. За да се запазят всички витамини, той се включва на едно. Така течността се изпарява, без да ври.







Сиропът се оставя един-два пъти да изстине и после пак се доварява, за да се постигне правилната му гъстота. Той не бива да е много гъст, тъй като може да се захароса, но пък и да не е твърде рядък. Трябва да се получи хубав гъст сироп с консистенция на истински пчелен мед. И „намазан на закуска върху филията, да е страшно вкусен“ по думите на Мария Требен…






Горещият сироп се насипва в бурканчета, които веднага се затварят (излизат 5 бурканчета от 270 мл). Няма нужда от стерилизиране – поне аз никога не стерилизирам сладката и конфитюрите и издържат по няколко години дори (е, до 2-3 максимум де, не ги държа да векуват). Имах останало едно бурканче сироп от глухарчета от преди 3 години и си беше в идеално състояние!
Бурканчетата се оставят да изстинат и се прибират за съхранение на хладно място до зимата, когато ще се наслаждаваме на прекрасното им и ценно съдържание.






На снимките сиропът изглежда много тъмен, но погледнат срещу светлината, е с прекрасен карамелен цвят. Вкусът и ароматът му също са чудесни – във всяка лъжичка от него е събрана цялата животворна енергия на пролетта, когато поляните и дворовете са пожълтели от прелестните малки слънчица…
Освен намазан на филия (а защо не мекичка, палачинка или друга вкуснотия), сиропът може да се ползва за подслаждане на чай, лимонади или други студени напитки… Идеален е и просто да си гребнеш с лъжичка от буркана и да го оставиш да се разтича в устата, защото е чудесно лекарство за кашлица например…








Няма коментари:

Публикуване на коментар