Мартенички минихвърчила

Идеята за тези прекрасни мартенички ми дойде от голямата мартеница пано, която видях за първи път в Крокотак – паното се получава, като се намотава прежда по 3 дървени шишчета, завързани едно за друго през средата. Получи се чудесна украса за дома! И толкова много ми хареса, че ми хрумна да направя и по-малки мартеници по същата технология. Най-близкото по-дребно нещо до дървените шишчета са клечките за зъби и реших да ползвам тях. Но след първия опит се оказа, че не са подходящи заради острите си връхчета – мартениците може да причинят нараняване. И тогава ме осени гениалната идея вместо клечки за зъби да ползвам клечки за уши – те са мекички и заоблени по края! Захванах се веднага да осъществявам идеята си, но се изправих пред друга спънка – при намотаването на преждата около клечките памучените крайчета се размъхват и крайният резултат не е красив… Тогава ми дойде нова спасителна идея – натопих памучетата на неизползвани клечки в захарна вода и ги оставих да изсъхнат. За съжаление трябваше да изчакам повече, отколкото ми се искаше, за да изсъхнат добре и да може да се работи с тях, но чакането си заслужаваше – начинанието ми се увенча с успех! При следващия опит да намотавам прежда около клечките памучетата си останаха цели и с хубава форма! Единственото, което остава, е да се измисли как да се редуват белият и червеният конец (не е лошо да се ползва и усукана от двата цвята нишка), за да се получат красиви и различни една от друга мартенички. И така, необходимите материали и пособия за тези красавици, които са досущ като умален модел на хвърчила, са:


бяла и червена прежда
клечки за уши (по 3 за 1 мартеничка)
захарна вода
ножица
малки безопасни иглички


Памучените крайчета на клечките се натопяват в захарна вода (малко захар се разтваря в малко вода) и се оставят да изсъхнат добре, за да не лепнат от захарта. Това може да се направи от предния ден.
Три клечки се завързват стегнато една за друга през средата с един от двата конеца (в случая – червен) така, че да се получи шестоъгълна звезда (или снежинка). Конецът продължава да се намотава през всеки два срещуположни процепа между лъчите – целта е да се фиксират добре клечките, за да не се кривят при последващото намотаване, както и да се получи красив център на мартеничката.

След това конецът започва да се увива по лъчите, като начинът е следният – конецът се увива около една клечка и се прехвърля към следващата; усуква се около нея и продължава към следващата и така, докато се обходят всички лъчи по 2-3 пъти.

Тогава цветът се сменя – крайчето на белия конец се завързва за висящия червен и усукването около лъчите от клечки продължава още няколко обиколки – колко зависи от творческите ви виждания.

Намотаването на конците продължава, докато се стигне до края на клечките (разбира се не съвсем до върха им, за да не се разплете намотаното). При смяната на цвета новият конец се завързва за стария, който от своя страна се отрязва, а възелчетата трябва да останат от обратната страна.

Може да се редуват само бял и червен конец, но много по-интересно става, ако се ползва и усукана нишка от двата цвята на 1-2 места. В зависимост от това с кой цвят се започне и с кой се завърши и колко обиколки по клечките се правят с един цвят, се получават различни модели.

Така изглежда задната страна. Конците, които остават накрая, се оставят малко по-дълги (не се отрязват до възелчето)

и с тях към гърба на мартеничката се прикрепва (завързва) малка безопасна игличка за закачване; чак тогава се отрязва излишното.

Добавя се и усукана бяло-червена нишка, като вариантите са два – или се завързва на панделка (независимо в горния или в долния край), или се оставя по-дълга и служи за окачване на мартеничката на врата като колие (в този случай безопасна игличка не е нужна).

Ето го и крайния резултат:

А ето и още различни модели: