Паста с доматен сос и гъби – нищо ново под слънцето, дори и в моята хралупка се намира една такава рецепта… Кое е по-различното тук? Този път спагетите са заменени от фузили, и то царевични, т.е. безглутенови! Бях виждала вече тези изкушаващи с прекрасния си златист цвят спиралки (има и спагети) в Лидл, но чак последния път реших да ги пробвам – първо, от любопитство – що е то паста от царевично брашно и как се получава без слепващите свойства на глутена, и второ, през последните няколко месеца установих, че без глутен се чувствам по-добре. И така, рецептата е тривиална, но смятам, че е добра новина за всички любители на италианската паста, които просто искат да ограничат глутена в менюто си или наистина трябва да го избягват.
½ пакет царевични фузили (250 г)
400 г гъби
струйка зехтин за готвене
1-2 скилидки чесън
½ ч.л. сол (на вкус)
щипка риган
5-6 клонки мащерка
1 консерва (800 г) домати в доматен сос
1 средна глава лук
3-4 скилидки чесън
1 морков
щипка сух риган
1 дафинов лист
сол на вкус
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (ароматен)
2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване
Фузилите се сваряват алденте в подсолена вода и се изцеждат.
През това време гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, риганът и мащерката и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера. Като стане златист и замирише приятно, се добавят доматите, чесънът, настърганият на ситно ренде морков, риганът и дафиновият лист. Тенджерата се похлупва (когато доматите са от консерва, нямат нужда от изпаряване, а и пръска много) и сосът се оставя да къкри на слаб огън – не иска много време, колкото морковът да се сготви. Дърпа се от котлона, поръсва се с наситнен босилек, добавя се малко зехтин и се разбърква.
В соса се прибавят задушените гъби и изцедените фузили и всичко се разбърква добре. Сипва се в чинии и се поръсва с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на задължителния за ястието пармезан. Завършва се с листенца пресен босилек. Чудесна добавка е чаша бяло вино…
Царевичните фузили напълно имитират традиционната паста от твърда пшеница – сварени алденте, са със същата консистенция като пшеничените, известна разлика (но не фатална) има само във вкуса – лекичко се усеща ароматът на царевица. Така че за хората с непоносимост към глутен са много добра алтернатива на любимото италианско ястие. Но все пак остава въпросът, който ме гложди като упорито червейче – как са постигнати тази форма и консистенция на пастата само с царевично брашно и вода (само те са изписани на етикета), т.е. без слепващото свойства на глутена?... Дали няма и други неупоменати съставки?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар