Преди време си харесах този сладкиш в един много приятен сайт и миналата седмица, съвсем навреме – в сезона на черешите! – се сетих за него. Въпреки че черешите са от плодовете, които харесвам сурови, все пак реших да го пробвам. Сладкишът е много хубав и най-накрая намерих приложение на брашното от рожков, което търпеливо чакаше на рафта да му обърна внимание някой слънчев ден. Всъщност оригиналната рецепта е с какао и кафе вместо рожков и вода, но аз реших да следвам адаптираната, нали тя ме примами… Единствено ми се наложи да сложа повече брашно (ползвах пълнозърнесто от спелта), защото с посоченото в рецептата количество тестото ми остана прекалено рядко, направо чорбаво…
Мерителната чаша е 240 мл.
500 г череши
300 г пълнозърнесто брашно от спелта (пшеничено или от лимец)
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1/3 ч.ч. (30 г) брашно от рожков
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
¼ ч.л. сол
1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.л. сода бикарбонат
2 с.л. ябълков оцет
глазура:
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. шарлан
2 с.л. гореща вода
1 пак. ванилия
30-40 г орехи
Черешите се изчистват от костилките.
Брашното и рожковът се пресяват в купа, добавят се захарта, ванилията и солта и се разбърква добре.
В друга купа содата се угасява в оцета и се добавят зехтинът и водата. Разбърква се добре и се прибавя сухата смес. Бърка се с телена бъркалка, докато продуктите се смесят и захарта се стопи. Тестото се излива в покрита с хартия за печене тортена форма (26 см) и отгоре се разпределят черешите. Сладкишът се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 30 мин. Когато е готов, се оставя да се охлади малко и се освобождава от формата за печене. Прехвърля се в поднос и се оставя да изстине напълно.
Шоколадовият кувертюр за глазурата се разтопява, добавят се шарланът и ванилията и се разбърква до усвояването им. Накрая една по една се добавят две лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, става като кремче. Глазурата се излива върху сладкиша и се размазва по цялата му повърхност (може съвсем тъничко да се намаже и отстрани).
Украсява се с цели череши или друго по желание, много вкусно става и ако се поръси отгоре с по-едро смлени орехи (даже горещо ги препоръчвам, въпреки че не намериха място на снимките). Количеството на глазурата не е голямо, но е достатъчно; по желание обаче може да се сложи повече кувертюр – още 20-30 до 50 г, като пропорционално се увеличат и шарланът и горещата вода.
Сладкишът се приготвя много бързо и лесно, най-трудната и неприятна част е чистенето на черешите. В тази връзка – един приятелски съвет: използвайте череши, които се делят лесно от костилката! Десертът е много добър на вкус и е идеален за тези, които предпочитат рожкова пред какаото. По-хубав е охладен и с всеки изминал ден става все по-добър… Е, зависи колко ще го оставите да преживее… 😉 И все пак му липсва онзи Уау! ефект като на шоколадовата торта с шоколадовия крем…
Черешите се вписаха добре в тестото, но фаворитът ми за подобни десерти си остават вишните – с киселия си вкус правят сладкиша изключително приятен, а и са по-сочни от черешите. Но ако вие не сте любители на киселината на вишните – това е вашият сладкиш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар