Аз лично си набавям смърчовите клонки винаги от едно и също място – живущите в един блок всяка година режат клони от смърча пред блока и просто ги захвърлят под дървото. Много ми е жал за тези въргалящи се по земята клони, но така поне не ми се налага да чупя и аз и само си избирам красиви връхчета от тях. Те са идеални и за иняжденския венец, а доста често по тях дори има шишарки! Тогава букетът става великолепен! Каква по-естествена украса за него от истински шишарки? Едно клонче с усмихващи се топло червени шипки, една-две клонки напъпил дрян, няколко стръка свеж бръшлян и букетът е готов!
Към букета може да се добавят и каквито се намерят по поляните изсъхнали цветя или билки – като например няколко стръка бял равнец. Дъбово клонче с няколко жълъдчета на върха също е чудесно допълнение.
За да внесе свежест и настроение у дома, няма нужда букетът да е голям, може да е от къси клонки в малка вазичка – тогава даже е по-нежен и очарователен.
С плеядата си червени пъпки (или плодчета – кой знае?) японският чашкодрян е чудесен и самостоятелно, но прелестни комбинации се получават и със смърчови клонки – със или без шишарки.
Няма значение и кое ще преобладава в букета – чашкодрянът или смърчът – резултатът винаги е отличен!
А няколко разцъфнали от топлината в стаята пъпки дрян правят композицията приказна!
Езикова бележка:
Думите „чимшир“ и „чемшир“ са дублети. В нета масово се среща вариантът „чемшир“, но в българския език думата е заета през турски от персийското şimşir, затова ми се струва по-редно да се използва формата „чимшир“ (така препоръчват и в сайта Как се пише?).
Няма коментари:
Публикуване на коментар