Царевичен тортия чипс

От тестото на тортиите (питките) може да се направи и фантастичен чипс. Вместо да се разделя на топчета, които да се разточват и пекат на тиган, се разточва една голяма кора, нарязва се на триъгълници и се пече във фурната. Крайният резултат е също толкова вкусен като тортиите. Разликата е само в печенето – питките не трябва да се препичат, за да станат мекички (да могат да се огъват и навиват, без да се чупят), докато при чипса се търси точно обратният ефект – той трябва да бъде твърд и хрупкав.


100 г пълнозърнесто брашно (или бяло)
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разточва на тънка кора върху хартия за печене с размерите на тавата, нарязва се на триъгълници (много е удобно с кръглия нож за пица) и заедно с хартията се прехвърля в тавата.

Пече се в предварително загрята фурна 20 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор. При печенето триъгълниците се раздалечават леко един от друг и се получават хрупкави крайчета от всички страни, т.е. получава се истински чипс. Оставят се да изстинат в тавата – така стават твърдички и хрупкави.

Чипсът е невероятен – изключително вкусен и изкусително хрупкав. Може да се хапва и самостоятелно, но по правило е идеалната компания на купичка гуакамоле. Получава се еднакво добре както с бяло, така и с пълнозърнесто брашно – аз лично го предпочитам по втория начин.

Езикова бележка:

Правилното изговаряне и изписване на името на характерните мексикански питки или чипс на български е тортия. За съжаление масово се употребяват вариантите тортила или тортиля, явно повлияни от правописа на испански – tortilla. Но тук -ll- (двойното -л-) означава един специфичен изключително мек звук (подобен на нашенското й) и думата се изговаря [тортийа]. В мн.ч. се пише и изговаря съответно tortillas [тортийас], но аз смятам, че е по-добре на български да използваме нашето окончание -и – тортии.