Показват се публикациите с етикет кориандър пресен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кориандър пресен. Показване на всички публикации

26 май 2017

Ражма (червен боб по индийски)




Размазващо вкусен! Изкусително ароматен! Богатство от подправки в перфектно съчетание. Това е ражма (ражма масала) или казано по-разбираемо – червен боб в ароматна смес, и естествено родината на тази божествена вкуснотия е Индия, в частност Пенджаб. Приготвя се много лесно, въпреки че списъкът с продуктите е малко стряскащ – нека дължината му да не ви плаши, 2/3 от съставките са подправки. Точно на тях се дължи и уникалният вкус на един най-обикновен боб, затова съветът ми е да не пропускате никоя от тях. А всички те се намират дори и в малките квартални магазинчета, единствено гарам масалата вероятно ще се наложи да си направите сами. В моята съм сложила карамфил, кардамон, канела, черен пипер, кориандър, кимион и индийско орехче (и хоп! – списъкът с подправките се удължи още!). Последните се запичат на сух тиган, докато се размиришат, и след като изстинат, се смилат. Може всичко това да ви изглежда сложно и като излишни разправии, но, уверявам ви – не е непостижимо, а вкусът накрая си заслужава!
На рецептата за ражма или червен боб по индийски попаднах в YouTube – има доста рецепти на индийки. Самите те имат някои разлики по между си, но моята се отличава от извора в една съществена точка – при тях всичко се пържи до второ пришествие (независимо дали първо лукът и после джинджифилът и чесънът или обратно), а при мен се задушава на слаб огън и с малко водичка. Доматът може да е нарязан на ситно или настърган, а джинджифиловата и чесновата паста (явно в Индия са на почит) замених с цели скилидки чесън и парченце пресен джинджифил. Даже и при боба има вариации – може да е суров и накиснат от предния ден във вода или предварително сварен. Аз заложих на първия вариант, но ако знаех, че ще ми се наложи да го варя 4 часа, че и отгоре (какъв беше тоя боб, сваряване няма! – хем беше накиснат цяло денонощие), щях да го подваря предварително…
Моята доза е по-малка от тази на изгледаните клипчета в нета, но спокойно ще излязат 3-4 порции, особено ако бобът се сервира, както обичайно правят индийците, със сварен ориз.


250 г червен боб, накиснат от предния ден в студена вода
¼ ч.ч. (4 с.л.) олио по избор (шарлан)
1 малка глава лук
1 домат
1 парче пресен джинджифил колкото орех
2 скилидки чесън
½ ч.л. лют червен пипер (може и повече, на вкус)
¼ ч.л. куркума
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. гарам масала
1½ ч.л. (сол на вкус)
2½-3 ч.ч. вряща вода
няколко стръка пресен кориандър


Лукът, чесънът и джинджифилът се нарязват на ситно, доматът се обелва и се нарязва на дребно (за по-лесно може и да се настърже – така люспата остава в ръката, джинджифилът също може да се настърже на ситно ренде).
Лукът се слага в суха тенджера на средно силен котлон и се оставя да се запече, като се разбърква. Налива се малко водичка и олиото и се задушава няколко минути под капак. Тогава се добавят доматът, джинджифилът, чесънът, лютият червен пипер, куркумата, кориандърът и кимионът. Всичко се разбърква и се задушава още 10-ина мин. Тогава се добавя бобът, разбърква се добре и се налива водата (количеството е в зависимост от желаната гъстота на соса). Ястието се оставя да заври и котлонът се намалява. Готви се така, докато бобът омекне. Накрая се добавят нарязаният пресен кориандър, гарам масалата и солта и се разбърква. Бобът се оставя да покъкри още 5 мин. Ако не желаете голямо количество сос, тенджерата може да се остави без капак да се изпари малко течността.
Ястието може да се сервира със сварен ориз – получава се учудващо добра комбинация – или само поръсено с пресен кориандър.




В някои рецепти срещнах и зелени люти чушки, нарязани на ситно и добавени заедно с домата, джинджифила и чесъна, а количеството на лютия червен пипер е по-голямо. Но аз не исках върло люто, а приятно налютяващо ястие. И такова ми с получи. Да отбележа, че и гарам масалата е леко люта. Така че всеки преценява сам за себе си дали и колко чушки и пипер да сложи.









08 юни 2015

Пастет от авокадо




Пюре, пастет или мус – няма кой знае какво значение. Важното е, че се прави много бързо и лесно, а е изключително вкусно и полезно (ама че клише! по всички реклами го използват безразборно!). Да не говорим и за прекрасния зелен цвят! Но все пак внимавайте с лука и особено с кориандъра – да не прекалите с количеството им и да се получи прекалено миризлива каша… Иначе рецептата не е нищо ново под слънцето, това си е просто гуакамоле без домат в него. Но и така е достатъчно вкусно и си заслужава да се приготви.


1 авокадо
1-2 стръка пресен лук
1-2 скилидки чесън (или 1-2 стръка пресен)
няколко стръка пресен кориандър
сок от 1 лайм (или ½ – на вкус)
½ ч.л. сол


Авокадото се срязва на четири и се обелва. В чопър се пасират лукът, чесънът и кориандърът с лаймовия сок и солта до желаната консистенция (да станат на каша) и чак тогава се добавя авокадото – то няма нужда от прекалено дълго пасиране. Пастетът е готов буквално за минута! Може да се намаже на филийка, да се гарнира с тортия чипс или просто да се сервира в купичка и да се хапва направо с голямата вилица… 😉
Сокът от лайм може в краен случай да се замени с лимонов и пак е много вкусно, но авокадо и лайм е перфектната комбинация!




А как си върви само – и вкусово, и цветово – това прелестнозелено съкровище с чери доматки… Мммм… Тогава и филийката, и тортията стават излишни…








27 януари 2014

Салата от авокадо и домати




Споделям убеждението, че най-добрата храна за човека е тази, отгледана в региона, в който той живее. Всеизвестно е, че плодовете, расли на другия край на света, са обрани зелени и са третирани с всевъзможни препарати, за да издържат дългото пътуване до нашите магазини. Вкусовите, а предполагам и полезните качества на узрелите насила плодове нямат нищо общо с откъснатите в идеална зрялост от дървото такива. И все пак как да се лиши човек от сладостта и аромата на банана например? За лимоните, портокалите и грейпфрутите се самоуспокоявам, че растат в близки до нашата географски ширини, но от време на време се изкушавам от някой екзотичен плод, каквото е авокадото. Да не говорим пък колко много се пише напоследък за неговите полезни качества за какво ли не… Явно тези статии повлияват от време на време и на моя избор, когато мина през зеленчуковия щанд в магазина…
Когато преди години за първи път си купих авокадо, изтръшках нета за рецепта за гуакамоле, защото единственото, което бях чувала с авокадо, беше гуакамолето. После открих още рецепти за разни мусове, пастети и салати (че даже и за сладки кремчета), но да не се отклоняваме от темата – един ден след четене на доста рецепти в нета съвсем спонтанно се роди настоящата салата. Тя много ми допадна и ми стана любима, но чак след време осъзнах, че съставките в нея са (почти) същите като в гуакамолето, т.е. съвсем не съм открила Америка… Но в крайна сметка продуктите са поднесени в друг вид, а има и някои мои иновации…
И така, ето за какво говоря:


2 средни домата (или 1 голям)
1 авокадо
2-3 стръка пресен лук
няколко пера пресен чесън (или 1-2 скилидки)
няколко стръка магданоз
няколко стръка пресен кориандър
сол
балсамов оцет (тъмен)


Доматите се нарязват и се слагат в купата. Авокадото се срязва на 4 по дължина, обелва се (става по-лесно, отколкото да се издълбава с лъжица, когато е омекнало) и се нарязва на тънки резенчета. Добавя се към доматите и се поръсва със ситно нарязаните лук, чесън, магданоз и кориандър (ако лукът вече има оформени главички, може резенчетата да се разделят на пръстенчета – за по-голям ефект). Поръсва се със сол и се полива с оцет на вкус. Салатата се разбърква, а ако се бърка малко по-дълго, авокадото леко се размазва по доматите и се получава едно божествено сосче!






Излишно е на салатата да се прави кой знае каква подредба, все пак накрая всичко се обърква – нали думата „салата“ идва от италиански и означава точно това – бърканица!
Салатата е изключително вкусна, но не се притеснявайте, ако решите да я направите извън сезона на пресния лук и чесън. Просто нарежете една малка главичка червен лук на тънки полумесеци и ще получите също отличен резултат. Не пропускайте да добавите и 1-2 смачкани или нарязани на ситно скилидки чесън. Салатата спокойно може да мине и без магданоза и кориандъра, но определено с тях е по-свежа и по-богата. А ако балсамовият оцет се замени с пресен сок от лайм, нещата се доближават още повече до Мексико…