Спагети с лук, кладница и кокосово мляко

Тези неугледни спагети са най-вкусните на света или поне които аз съм опитвала някога. Те са любимата ми и дежурна (заедно тази с доматен сос и гъби) рецепта за паста – независимо кой вид и форма ще се ползва, резултатът винаги е блестящ. Получава се божествено вкусен и ароматен сос, който направо действа пристрастяващо…
Обикновено ползвам традиционните спагети от твърда пшеница, но еднакво добре се получава и с пълнозърнести, и с царевични (т.е. безглутенови), които си купих неотдавна от Лидл заедно с вече изпробваните фузили – и всеки път си облизвам пръстите…
За задушаването на лука и на гъбите е добре да се ползва минимално количество зехтин, защото кокосовото мляко е доста мазно.


½ пакет спагети (250 г)

2 глави лук (може и червен)
1 ч.л. мусковадо

300 г кладница
2 скилидки чесън
струйка соев сос
3-4 клонки мащерка

струйка зехтин за готвене
1½ ч.л. сол (+ за варенето на спагетите)

1 кутия (400 мл) кокосово мляко (сметана)
1 стръкче розмарин
щипка сух риган

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Спагетите се сваряват алденте в подсолена вода (може да се капне и малко зехтин, за да не се слепват). Дори е по-добре да бъдат малко твърди, защото в края се добавят към соса и се оставят да се доварят в него 1-2 мин.
Лукът се нарязва на кръгове или полумесеци и се задушава в малко водичка и зехтин с мусковадото, докато омекне; посолява се на вкус (1 ч.л. сол).
Гъбите се накъсват по дължина на ивици и се запържват в голяма тенджера за 2-3 мин. в малко зехтин на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят чесънът, нарязан на филийки, соевият сос и мащерката. Оставят се да се задушават под капак още 7-8 мин. Подправят се със сол (½ ч.л.) и към тях се добавят лукът, кокосовото мляко, наситненият розмарин, риганът и отцедените спагети. Разбърква се внимателно и се оставя на слаб огън още за 1-2 минути, за да се смесят вкусовете и ароматите.
Спагетите се сипват се в чинии и се поръсват с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на пармезан (всъщност и без нея е достатъчно вкусно), а чаша бяло вино си е направо задължителна…

Спагетите са уникално вкусни, а сосът е божествен! Ароматите на гъбите и кокосовото мляко са толкова всепоглъщащи, че дори и в безглутеновия вариант изобщо не се усеща царевичният вкус на спагетите, които на вид и консистенция след варенето идеално напомнят на традиционните от твърда пшеница. Как ли е постигнат този ефект само с царевично брашно и вода? (други съставки не са упоменати на етикета…) А така изглеждат царевичните спагети:

Пица "Лятна вегана" с тиквички, гъби, домати и лук

Лятото със своето богатство от различни зеленчуци позволява какви ли не комбинации за гарниране на пица. Но какво по-характерно за сезона от тиквичките! Те си вървят добре с домати, а гъбите и маслините просто допълват разкоша върху блата. И накрая – закъде без карамелизирания червен лук? Той е дежурен във всички пици, които правя, но ми е толкова любим, че не си представям печивото без него!
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 тънки тиквички
2 глави червен лук
1-2 домата
300-400 г гъби
1-2 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
1½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
10-15 маслини без костилка
сух риган


Тиквичките се нарязват на кръгчета, посоляват се леко и без да се изчаква да си пуснат водата, се запичат за по няколко минути от двете страни на тиган или на скара.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета, или на полумесеци. Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, щипка риган и нарязаният на ситно розмарин и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.
Доматите се нарязват на филийки, маслините – на шайбички.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре се подреждат доматите, лукът, тиквичките, гъбите и маслините. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. При сервиране може да се поръсят с малко хранителна мая – заместител на пармезана.

Пицата е великолепна – много богата и ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, идеално изпечено. Лукът и гъбите, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. Същото важи и за тиквичките – добре е да са гриловани предварително; ако се ползват сурови, нямат време да се изпекат добре, защото пицата се пече за много кратко време.

Замразени зелени подправки

Какво е гозба без подправки?! Какво би се получило в тенджерата без уханните треви или семена? Подправките са това, което вдъхва живот на всяко ястие, придава му аромат и очарование и го прави радост за небцето. Те са много благодатно поле за импровизации, защото само една или комбинация от тях може да прави една и съща гозба различна всеки път.
Всеки творец в кухнята си има предпочитани подправки, както и предпочитани начини на съхранението им. Но едва ли има някой, който да не уважава най-много пресните – естествено когато става въпрос за зелените такива. За съжаление повечето от тях са сезонни и се налага да се прибягва до някакви методи, ако искаме да ги ползваме целогодишно. Най-често употребяваната технология е сушенето. И няма нищо лошо в сушената чубрица, джоджен или риган например, даже напротив – какво е леща без ронена чубрица, боб без джоджен или пица без стрит риган! Но всички подправки при сушенето доста променят аромата си и някои от тях вече не са толкова приятни. Опитвали ли сте сушен магданоз? Той мирише на сено! Няма нищо общо с прекрасния аромат на свежите стръкове. А бурканчето, натъпкано с наситнен магданоз и сол в хладилника заради голямото количество сол не е добра опция за мен. Тогава ми хрумна… да го замразя! И о, небеса! Във фризера магданозът запази уникалния си аромат и естествения си зелен цвят. Единственото изискване е да се нареже предварително, за да може изваден от фризера, да е готов за употреба (рязането в замразен вид не е удобно и приятно). Копърът също губи много от чудесното си ухание в сушен вид, така че и той започна да намира място във фризера при магданоза. Постепенно към тях почнаха да се присъединяват босилекът, девесилът и кориандърът… Не съм пробвала да суша кориандър, но босилека и девесила определено ги предпочитам с пресния им аромат, а във фризера той се запазва непроменен.
Някои подправки като споменатите вече чубрица, джоджен, риган или мащерка са много приятни и сушени, но започнах да се изкушавам да замразявам и от тях – искам да разполагам и с двете възможности и да избирам коя от тях да ползвам в зависимост от ястието или от настроението си… Определено бобът става различен с пресен (евентуално замразен) и със сушен джоджен и девесил…

И така, какво е необходимо да се направи, за да разполагаме с идеален заместител на пресните зелени подправки и през зимата, особено когато човек сам си отглежда повечето от тях?
Съответната подправка се нарязва на ситно и се слага в найлоново пликче или подходяща кутийка, а защо не и бурканче – всеки сам ще си прецени. Единствено мащерката оставям на клонки – после така я ползвам при готвенето. Няма нужда от сол или каквото и да било друго.

Найлончето се притиска, за да излезе максимално въздухът, и се завързва. Така то заема най-малко място във фризера (с кутийка или бурканче този ефект няма да може да се постигне). На полученото пакетче се слага етикетче с името на съдържанието, защото когато замръзнат, повечето подправки почват да изглеждат еднакво и ще падне голямо ровене, мирисане и опитване, докато се намери точно определена. И пакетчето е готово да се отправи към фризера!

Когато ни потрябва някоя подправка, пликчето се развързва и по най-бързия начин се взема от съдържанието му – може да се гребне с лъжица, да се вземе просто с пръсти или да се ръсне малко направо в тенджерата – и веднага се връща във фризера. Трябва да се действа наистина светкавично, защото останалото количество в найлончето се размразява много бързо.

И така, дори в снежните зимни дни гозбите ни могат да ухаят на лятна градинка и пресни подправки. Моите определено ухаят… В публикуваните рецепти, ако не е изрично отбелязано, че използваната подправка е прясна или сушена, често става въпрос за замразения вариант…

Пълнозърнест ориз с пащърнак и чушки

До преди 2-3 години само бях чувала за пащърнак; никога не бях яла и готвила нещо с него, изобщо не знаех какъв е вкусът му. Но сега вече е сред любимите ми вкусове и аромати в кухнята. И консистенцията му ми е изключително приятна! За себе си определям пащърнака като нещо средно между морков и картоф – по форма и вкус напомня на морков, а на цвят и текстура се доближава до картоф. Все пак си има свой специфичен аромат и е с много приятна текстура – нежна и кадифена… Затова съвсем резонно все по-често намира място в различни ястия – супи, тестени, пица или просто печен на фурна – и всичко е много вкусно. А настоящото предложение е с ориз – оказа се, че и тази комбинация е много успешна. И е чудесно разнообразие от обичайните рецепти на ориз с грах, моркови и царевица или пък с гъби…


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
½ червена чушка (замразена)
½ зелена чушка (замразена)
1 корен пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
½ ч.л. кориандър
1½ ч.л. сол
(струйка зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Малко преди да е готов, се добавя кориандърът.
Чушките се размразяват и се отцеждат от водата (моите са предварително нарязани на лентички).
Пащърнакът се нарязват на къси пръчици и се задушава с чесъна, розмарина и ½ ч.л. сол в малко водичка за 4-5 мин. Добавят се чушките и се готви още 2-3 мин. (Понеже чушките са замразени, нямат нужда от дълга термична обработка. Естествено може да се ползват и пресни, но тогава трябва да се сложат по-рано – заедно с пащърнака.) Добавя се свареният ориз, разбърква се и тенджерата се сваля от котлона. Оставя за няколко минути, преди да се сервира – да се смесят вкусовете.

Ястието е много апетитно и изключително ароматно – както от използваните подправки, така и от самия пащърнак. Неслучайно напоследък е на такава почит в кухнята ни! Преди за задушаването му в началото ползвах и мъничко зехтин, но после го замених само с водичка – така е по-здравословно, без да е по-малко вкусно.

Пица "Зимна вегана" с пащърнак, лук, чушки и царевица

Какво правите, ако сте си намислили да завъртите една пица с гъби, лук, чушки и царевица, приготвили сте повечето продукти, но ви липсват гъбите и се окаже, че и в кварталния магазин няма? Отказвате се и отлагате всичко за друг ден? Неее!!! Просто импровизирате и заменяте липсващите гъби с ... каквото има в хладилника… А в моя се намериха … няколко корена пащърнак! Просто исках пицата да е богата и с много гарнитура, не ми се щеше да бъде предимно тесто. И така се роди нова пица под слънцето! ;) Сигурна съм, че доста хора ще погледнат на нея скептично и не биха си направили труда да пробват „този буламач“, но за мен се получи нещо невероятно вкусно и ароматно. Пащърнакът се задушава предварително (целта е да омекне леко) и се овкусява с розмарин и чесън, така че става превъзходен. И се връзва прекрасно с останалите зеленчуци. Тогава защо да няма пица с пащърнак?
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 глави червен лук
2 замразени чушки – зелена и червена
5-6 с.л. царевица
1 корен пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
сух риган


Чушките се размразяват и се подсушават (моите са предварително нарязани на лентички).
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета (може да се нареже и просто на полумесеци). Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Пащърнакът се нарязват на къси пръчици (или всякаква друга форма) и се задушава с чесъна, розмарина и солта в малко зехтин и водичка за 7-8 мин. – целта е да омекне леко, без да стане не пюре. Ако е нужно, накрая се оставя да се изпари излишната течност.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре се подреждат лукът, пащърнакът и чушката и се разпределя царевицата. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. След изваждане от фурната пицата може да се украси с пресни листа босилек (ако ви се намират) и/или да се поръси с малко хранителна мая – заместител на класическия за случая пармезан.

Колкото и да странно звучи пица с пащърнак, тя е чудесна – богата, пъстра и много ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, божествено хрупкаво по края и отдолу. Лукът и пащърнакът, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. А чушката почти не се усеща, че е била замразена…

Пица "Зимна вегана" с гъби, лук, чушки и царевица

Пицата е всесезонно печиво, няма ограничения откъм годишни времена. Тогава кое ѝ е зимното на моята? Просто използвам (все)сезонни зеленчуци, а тези, които не са в сезона си през зимата, предпочитам да заменя с домашно замразени, какъвто е случаят с чушката…
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 глави червен лук
1 замразена чушка
5-6 с.л. царевица
300-400 г гъби
1-2 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
1½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
сух риган


Чушката се размразява и се подсушава (моите са предварително нарязани на лентички).
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета. Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, щипка риган и нарязаният на ситно розмарин и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос.

Отгоре се подреждат лукът, гъбите и чушката и се разпределя царевицата. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. След изваждане от фурната пицата може да се украси с пресни листа босилек (ако ви се намират) и/или да се поръси с малко хранителна мая – заместител на класическия за случая пармезан.

Пицата е чудесна – богата, цветна и много ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, идеално изпечено. Лукът и гъбите, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. А чушката почти не може да се познае, че е била замразена…

Пълнени чушки с пълнозърнест ориз

Със сигурност всяка домакиня може да сготви пълнени чушки. Но моите са различни – с пълнозърнест ориз са, без обичайните запръжки и мазнината се добавя след свалянето от котлона (а може да се мине и съвсем без нея). Обожавам и богатството от подправки – на някого може да му се видят прекалено много и може да пропусне някоя от тях, но за мен всяка има своето място в ястието. Освен това обичам в плънката заедно с ориза да се усещат и парченца от зеленчуци, затова ги режа по-едро. А пълнозърнестият ориз има своите особености – накисва се предварително във вода и въпреки това изисква по-дълго готвене. Затова предварително го сварявам до полуготовност, преди да го добавя в плънката.

Мерителната чаша е 240 мл.

10 средно големи чушки (цветът е по желание и според сезона)

1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест (кафяв) ориз 

1 ч.ч. вода

1 ч.л. сол

1 глава лук
1 морков
1 чушка
1 домат
няколко стръкчета чубрица
1 стръкче розмарин
½ ч.л. кимион
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. червен пипер
щипка черен пипер
няколко листа босилек
1/3 връзка магданоз
1 ч.л. сол
(студенопресован зехтин)

Оризът се накисва в студена вода от предната вечер. На другия ден се измива добре и се сварява до полуготовност в 1 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол – вари се, докато поеме всичката вода.

Лукът се нарязва на полумесеци, морковът, чушката и доматът (той се обелва) – на кубчета. Зелените подправки се нарязват на ситно.

Чушките се избушват и се посоляват отвътре.

Лукът се запича в суха тенджера на средно силен котлон. Добавят се морковът, чушката, чубрицата, розмаринът, кимионът, кориандърът, червеният и черният пипер и солта. Бърка се непрекъснато 2-3 мин. (иначе зеленчуците загарят веднага, защото няма мазнина или течност) и се добавят доматите и оризът. Готви се още 1-2 мин., като се разбърква, и тенджерата се сваля от котлона. Тогава се добавят босилекът и магданозът.

Чушките се напълват с плънката без да се натъпкват, подреждат се в подходяща на големина тенджера и се налива 1 ч.ч. вода (с нея се изплаква тенджерата от плънката, а може за варенето да се ползва и същата тенджера, без да се мие). Варят се на слаб огън около 40-50 мин. (до омекване на ориза).

С течността, останала от варенето, може да се направи сос. Чушките се изваждат внимателно в друг съд, течността се прецежда в малка тенджерка и се слага на котлона да заври. Добавя се 1-2 с.л. брашно, разтворено в студена вода, и се бърка непрекъснато до сгъстяването на соса. Количеството на брашното е в зависимост от количеството на течността, но сосът винаги може да се коригира, като се добави още малко вода или съответно брашно. Посолява се на вкус и се подправя с малко лимонов сок и прясно настъргано индийско орехче.

По желание чушките се поливат (или по-скоро намазват) с малко студенопресован зехтин, като се капва по малко и във вътрешността им (това спокойно може да се пропусне), и се сервират със соса.

Чушките са божествено вкусни! Много ароматни – както от подправките, така и от самия пълнозърнест ориз – и с цветни парченца зеленчуци вътре. Ако не ви се разправя с бъркането на сос, прекрасни са и без него!

А така изглеждат сготвени без никаква мазнина – нито намазани отвън, нито капнато във вътрешността им. Външно не се различават особено, нали? Същото важи и за вкуса!

Фарината с тиквички и лук

Фаринатата е изключително печиво – и заради своята простота, и заради вкуса и вида си. Освен изчистения „базов модел“ има и варианти с различни зеленчуци и други подправки (освен розмарина), така че е време за експерименти! Първата вариация по темата е с тиквичка в тестото и задушен лук като плънка отгоре. Резултатът отново си заслужава – вкусна и много ароматна фарината, която лекичко започва да се доближава до любимата на всички пица… Ако като плънка се добавят и други зеленчуци освен лука, приликата с пицата ще стане още по-осезателна, но това ще бъде някой нов вариант…

Долните продукти са за тава с диаметър 26 см:


1 ч.ч. нахутено брашно (100 г)
1 ч.ч. топла вода (240 мл)
1½ ч.л. сол
4-5 с.л. зехтин за готвене
стръкче розмарин
няколко листа босилек
1 малка тиквичка
1 глава червен лук


Брашното се пресява в купа, добавя се ½ ч.л. сол и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавят се 2 с.л. зехтин и нарязаният на ситно розмарин и отново се разбърква. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Лукът се нарязва на полумесеци и се слага в суха тенджера на средно силен котлон, като се разбърква непрекъснато, за да не залепне. Като се запече и замирише приятно, се добавя съвсем малко водичка, ½ ч.л. сол и струйка зехтин. Разбърква се и се оставя да се задушава 10-ина минути на слаб огън – докато омекне. Ако е останала вода, капакът се маха, за да се изпари излишното.
Тиквичката се настъргва на едрото ренде, посолява се с ½ ч.л. сол, разбърква се и се изстисква хубаво. Добавя се към нахутеното тесто заедно с нарязания босилек и се разбърква много добре.
Фурната се загрява на 230 градуса и вътре се слага тавата (добре е да е незалепваща) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко зехтин (1-2 с.л. – да се подмаже обилно) и се излива тестото. Пече се на горен и долен реотан 15 мин., след което отгоре се разпределя задушеният лук и се допича още 7-8 мин.

Получава се много вкусно печиво – с хрупкава тестена коричка и много ароматно от лука и зелените подправки. Прекрасно е!

Готовата фарината се нарязва на триъгълни парчета и се сервира топла.

Задушени зеленчуци на грил

Лесно, вкусно, лятно – зеленчуците, изпечени на скара или грил, след което овкусени с чесън и зелени подправки и задушени под капак, са един от хитовете на лятото. Леко, цветно и апетитно ястие! Най-подходящи за целта са тиквичките, патладжаните и чушките, но и морковите не са за пренебрегване, а ароматът на печения лук е умопомрачителен! Няколко люти чушлета допълват картината, а чесънът и зелените подправки правят нещата съвършени. Видът и количеството на зеленчуците е по желание и според сезона, подправките са на вкус.


2 тиквички
2 моркова
2 глави червен лук
1 патладжан
2-3 зелени чушки
7-8 люти чушки
½ глава чесън (7-8 скилидки)
няколко клонки мащерка
стръкчета розмарин
стръкчета чубрица
листа босилек
струйка студенопресован зехтин
ябълков оцет
сол на вкус


Тиквичките, патладжаните и морковите се нарязват на тънки филийки или по дължина, или по диагонал, лукът – на шайби, чушките – на 2, 3 или 4 парчета според формата им. Чесънът се обелва и също се нарязва на тънки шайбички. Зелените подправки може да се нарежат на ситно или да се оставят на стръкчета.
Така нарязаните зеленчуци и лютите чушки се пекат на скара или грил по няколко минути от всяка страна. Когато са готови, се слагат в тенджера, като се посоляват на вкус и върху всеки ред се поръсва чесън и подправки (по желание патладжанът може да се осоли преди печенето и да се остави за 20-30 минути, за да си пусне горчивата вода). Поливат се със струйка зехтин и ябълков оцет на вкус и се разбъркват чрез разклащане на тенджерата. Оставят се похлупени да се задушат и да си поемат аромати по възможност няколко часа.

Хубави са и изстинали, но по желание може преди сервиране да се претоплят леко.

Зеленчуците стават превъзходни – изключително апетитни и ароматни. Може да се хапват и само така – единствено зеленчуци, но може да се сервират и с предварително сварен ориз – много им върви.