Домашна нутела

Уникален течен шоколад! Божествен! Пристрастяващ! При това без вредни съставки като захар, някакви съмнителни мазнини и какви ли не други подобрители, сгъстители, аромати… А освен всичко друго се приготвя за отрицателно време. Откъдето и да го погледнеш – само достойнства, без недостатъци (е, може би само един – свършва бързо!). Отдавна не съм опитвала купен от магазина, но вече няма как да се случи…
Рецептата е на No sugar, но аз направих някои промени – замених лешниците с готов лешников тахан и поради това пропуснах кокосовото масло – таханът си е достатъчно мазен. Това повлия малко и на количеството на останалите продукти – целта беше да ги съобразя с ½ бурканче.


10 какаови зърна (10 г)
10 фурми (100 г)
40 г какао
150 мл вода (студена)
150 г лешников тахан (½ бурканче)


Какаовите зърна се смилат в блендер. Добавят се какаото, фурмите, водата и таханът и се разбива добре до гладка смес. Готовият крем се пресипва в бурканче и може да се съхранява в хладилника спокойно и по-дълго, но при мен повече от 4-5 дни просто не се е задържал.

Така буквално за секунди имаме умопомрачителна домашна нутела. Прекрасно шоколадова, великолепно креместа, приятно сладичка (по желание количеството на фурмите може да се намали, но на мен така ми харесва) и с чудесен аромат от какаовите зърна. Нежна и кадифена… С една дума – прелест!

Процедурата по приготвянето може да се скъси още малко, ако какаовите зърна не се мелят самостоятелно в началото, а едновременно с останалите продукти. Но тогава не успяват да се смелят ситно и леко се усещат, което пък спокойно може да мине за ефект, а не за дефект на шоколада… (Е, може би зависи с колко мощен блендер разполагате.) С количеството на водата може да се варира в зависимост от желаната гъстота. Но със 150 г се получава точно шоколадов крем – леко стичащ се от лъжицата, без да е рядък, просто идеален. А като се сложи в хладилника (ако изобщо остане какво да се прибира), се сгъстява леко.

Малко е трудно е да се каже точно какво количество нутела се получава – би трябвало да е около 450 г, но след многократното опитване и облизването на лъжицата, ножчето и чашата на блендера остава значително по-малко… Идеална е за хапване и с лъжичка направо от буркана, но каква по-добра компания от нея за любимите палачинки…

Крем от круши

Всички продукти са на око и на вкус – целта беше да се оползотворят няколко круши, които бяха омекнали и станали прекалено сипкави, а аз не ги харесвам така. И все пак ето някои приблизителни количества:


4 големи круши – презрели, меки и сипкави
5-6 фурми
кората на 1 лимон
2-3 с.л. бадемова паста (сусамов тахан)
2 ч.л. какао


Всички продукти едновременно се слагат в чопър или блендер и се пасират до гладка смес, която се разлива в подходящи чаши. Ако е необходимо (за да се улесни пасирането), може да се добави и малко сок от лимона. Вкусно става и с лайм, но според мен ароматът на лимон повече подхожда на вкуса на крушите.
Вместо фурми може да се ползва друг подсладител по желание. Бадемовата паста служи за сгъстяване и уплътняване на крема; много е добра комбинацията и със сусамов тахан.

Кремът става леко рядък, но е прекрасен на вкус! С чудесен аромат, лек и нежен и най-вече е идеално спасение за сипкавите круши, на които всички се мръщят…

Панирани крилца от карфиол на фурна

Крилца от карфиол? Панирани? Че и на фурна? Защо пък не… Е, не са нито истински крилца, нито в истинска панировка, няма и огромни количества вряща мазнина… Всъщност точно това ме привлече в рецептата, а резултатът определено си заслужава вниманието! С незначителни промени от моя страна ето за какво става въпрос:


1 средна глава карфиол

нахутена панировка:
350 г сварен нахут
1-2 скилидки чесън
¼ глава червен лук
1 ч.л. кимион
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
1 ч.л. сол
щипка черен пипер
малко вода

чили глазура:
1 ч.л. лют червен пипер (може и по-малко, на вкус)
7-8 обезкостени фурми
3 с.л. ябълков оцет
2 с.л. зехтин
½ ч.л. сол
щипка черен пипер


Всички продукти за нахутената панировка се пасират до гладка консистенция, като се добавя и малко вода от варенето на нахута (сместа става много гъста, но все пак течна). Карфиолът се нарязва на розички (с големина, удобна за хапване) и всяка розичка се потапя в нахутената смес. Излишното се отцежда и розичките се подреждат в тава върху хартия за печене. Пекат се в предварително загрята фурна на 220-230 градуса, докато се запече панировката.
През това време се приготвя чили глазурата, като всички продукти се пасират заедно до гладка смес.
Вече изпечените карфиолени крилца се потапят в лютата смес, отново се подреждат в тавата върху хартия и пак се пекат до приятна коричка на глазурата.
Консумират се топли.

Карфиолените крилца са невероятно вкусни! Съчетание са на различни продукти и аромати, но те идеално си пасват и се допълват. Единственото, което не ми допада в приготвянето им, е, че карфиолът много омеква поради дългото печене (според оригиналната рецепта е 2 пъти по 30 мин.). Аз лично обичам зеленчуците да запазват приятната си хрупкавост и свежест и опитах да намаля времето за печене, но нямаше голям ефект. Затова обмислям изобщо да съкратя второто печене – ще опитам след като овалям карфиолените розички в панировката и ги подредя в тавата, да полея всяка отгоре с лютата глазура и чак тогава да ги пека. Или ми се върти още по-лесен вариант – розичките карфиол се слагат в подходяща тавичка и се заливат първо с нахутената смес и отгоре с лютата. И ще се пекат не повече от 15-20 мин. Така ще се избегне и още едно неудобство – частичното разпадане на нахутената панировка при сервирането и консумирането. Е, няма да се получат точно карфиолени крилца, а по-скоро някаква запеканка, но вкусът ще бъде същият! Плюс хрупкав карфиол!
В оригиналната рецепта карфиолените крилца се сервират със суров сос от кашу, но аз в момента нямах кашу в наличност. Тогава интуицията ми подсказа, че карфиолът и особено нахутът от панировката ще се комбинират идеално с таханов сос, и съвсем не ме подведе – наистина се получи великолепна комбинация. Единствено замених копъра с пресен наситнен босилек, идеята за който взех от соса от кашу.

Ягодов крем със сусамов тахан

Поредният успешен експеримент на крем с тахан и плодове – след удачните комбинации шоколад + тахан + портокалов сок и шоколад + тахан + банан. Този път бананите отстъпиха мястото си на ягоди, а шоколада го пропуснах – реших, че ще „задуши“ ягодите. Идеята за крем от ягоди и тахан ми хрумна от факта, че в ягодите се съдържа магнезий (освен другите им полезни съставки), а той пък е задължителен, за да се усвои калцият (на който е богат тахана) от организма, т.е. без магнезий калцият е безполезен… То всъщност и калций, и магнезий има и в ягодите, и в тахана, т.е. двата продукта са си самодостатъчни и поотделно, но все пак идеята да ги комбинирам вече се беше загнездила в главата ми и човъркаше, човъркаше… И въпреки първоначалните ми съмнения, че няма да е добра вкусова комбинация, реших да опитам какво ще се получи. И взе, че се получи! Уникален крем с двойно действие – балсам за стомаха и цимент за костите! Защото ягодите благоприятстват храносмилането, а комбинацията калций + магнезий способства за здравината на костите.
За 2 порции са необходими:


400 г ягоди
100 г сусамов тахан
4 фурми


Ягодите, таханът и фурмите (почистени от костилките) се слагат заедно в блендер и се пасират до гладко пюре.
Кремът се получава и без фурми, но с тях става по-сладичък и по-приятен. Могат да се заменят с някакъв друг предпочитан подсладител. Всъщност всичко зависи от сладостта на ягодите и от вкуса на консуматорите. 😉

Получава се фантастичен крем! Порциите стават малко големички, но изобщо не е проблем една чаша да се изяде наведнъж, кремът е лек и много приятен. Но най-голямата изненада дойде малко след като го бях хапнала – изпитах непознато дотогава блаженство в стомаха! Да, говоря за съвсем осезателно физическо усещане – хем гладът ми за сладко беше утолен (обикновено колкото повече ям, толкова повече ми се яде), хем ми беше много леко и приятно на стомаха… Беше като някаква магия! Усещането беше на някаква успокояваща вълна, която се разлива нежно по цялата коремна област… Наистина блаженство! Истински балсам за стомаха!