Ябълково-кокосов сладкиш без печене

В резултат на търсенията ми на по-добра и здравословна алтернатива на бисквитите в една чудна ябълково-кокосова тортичка, се роди настоящият сладкиш. Просто ми хрумна да заменя пълните с какви ли не съмнителни съставки купешки шоколадови бисквити със смес от смлени спелтени ядки, орехи, стафиди, какао и ванилия. Внесох някои подобрения и при останалите основни продукти – ябълките ароматизирах с малко ром, а кокосовото мляко подсладих с кокосова (вместо нерафинирана тръстикова) захар. Спазих начина на оформяне – ред суха смес, ред настъргани ябълки, част от кокосовото мляко и така три пласта (завърших с малко спелтена смес), но както добре е видно от снимките, в крайния резултат не си личат никакви редове и слоеве.

Така че следващия път просто бих разбъркала всички съставки наедно и бих изсипала сместа в тавичката. И дори да няма впечатляващ външен вид, изобщо не се съмнявам, че ще се получи същият божествен – да, божествен! – сладкиш. Трудно ми е да опиша с думи вълшебството от аромати в него – просто трябва да се опита. Като не говоря за отделни разнопосочни аромати, а за симфония от тях, за хармоничен букет от разкошни ухания.
Ябълките, които ползвах, са червени, но не виждам защо да не са подходящи и всякакви други; кокосовото мляко е с 88% съдържание на кокос и 22% мазнини. Сигурна съм, че ще се получи същият добър резултат и с овесени вместо със спелтени ядки (само трябва да се прецени дали количеството им да е пак толкова), защото съм взела идеята за сухата смес от ореховия слой в едно прекрасно кокосово кремче.


4 големи ябълки (900 г)
2 с.л. ром
1 консерва (400 мл) кокосово мляко
4 с.л. (50 г) кокосова захар

2 ч.ч. (220 г) спелтени ядки (флейкс от спелта)
1 ч.ч. (160 г) стафиди
1 ч.ч. (110 г) орехи
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия


Спелтените ядки се смилат в блендер или чопър, добавят се стафидите, орехите, какаото и ванилията и се смила пак, но няма нужда да е на много ситно, добре е да се усещат парченца орехи.
Кокосовото мляко се разбърква с кокосовата захар, докато захарта се стопи.
Ябълките се настъргват, поливат се с рома и се разбъркват.
Оттук нататък има две възможности – в средно голяма тавичка да се направят три слоя от ред суха смес, ред ябълки и част от кокосовото мляко или трите компонента да се разбъркат в купа и сместа да се прехвърли и заравни в тавичката. Тъй като от първия начин няма ефект (накрая не личат никакви редове), при това е и по-пипкав, препоръчвам втория – той е по-бърз и мързелив.
Сладкишът се слага в хладилника за поне няколко часа, най-добре за една нощ.

Като се охлади добре, се стяга и могат да се режат парчета. При сервиране може да се поръси с нещо по желание, аз заложих на кокосов чипс със солен карамел.

Сладкишът е наистина уникален! Невероятно лек, свеж и покорява с букета си от прекрасни аромати, като никой от тях не се отличава или доминира над останалите, а си хармонират и допълват чудесно. Заслугата е и на спелтените ядки, и на кокосовата захар, и на рома и ябълките, усеща се и лек дъх на какао. Сладкишът има и още едно достойнство – много е сочен, сякаш е сиропиран, а ябълките нежно хрускат и му придават изключителна свежест. И накрая, освен всичко изброено дотук, е и идеален за летните жеги – приготвя се съвсем лесно и без печене!

Чушки и домати с пълнозърнест ориз

Чушки и домати с ориз е бързо и лесно нашенско ястие, защото обикновено се ползва бял ориз. Но за почитателите на пълнозърнестия вариант като мен нещата са малко по-различни – той иска доста по-дълго варене, затова го приготвям отделно от зеленчуците, при които пък целя термичната обработка да е минимална (и без всякаква запръжка).
Количеството и съотношението на продуктите е на око и на вкус, но на мен ми харесва ястието да е по-доматено и чушките да не се губят из ориза, затова слагам повечко и от двете; същото важи и за лука – заедно с любимите ми чубрица и босилек той има огромна заслуга за прекрасния аромат.


1½ ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
3 ч.ч. вода
1½ ч.л. сол

2 глави лук
6-7 чушки (800 г)
5 домата (около 1 кг)
2 ч.л. сол
няколко стръка прясна чубрица
няколко стръка пресен босилек


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Измива се добре и се сварява в 3 ч.ч. вода (съотношение 1:2), като се добавя и 1½ ч.л. сол. Мерителната чаша е 240 мл.
Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите се обелват и се нарязват на едро.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушките и се оставят няколко минути да се запекат и те, като се разбърква непрекъснато, за да не загорят.
Слагат се доматите, 2 ч.л. сол и наситнената чубрица и всичко се готви още 10-ина минути без капак, докато течността значително намалее. Тогава се добавя оризът и се готви още малко при непрекъснато разбъркване, докато се изпари всичката течност. Котлонът се изключва, слага се наситненият босилек и тенджерата се оставя без капак, за да излиза останалата влага.

Ястието е върховно – изключително вкусно и ароматно. Оризът е сварен идеално, чушките лекичко, но суперприятно хрускат (не ги обичам съвсем омекнали). Няма излишна течност, като в същото време оризът е много сочен – като ризото е. И без никаква мазнина е фантастичен!

Плоска содена питка от пълнозърнесто спелтено брашно

Тънка, изкусителна, невероятно вкусна и ароматна – това е настоящата питка. Основната заслуга е на любимото ми спелтено брашно, но трябва да се отбележат и приятно хрускащите семенца и уханието на шарена сол и сушен лук. Семената тук не са употребени по най-добрия начин (те са полезни сурови, и то накиснати във вода, а при мен това не е изпълнено), но наистина правят питката прекрасна. А шарената сол и сушеният лук (независимо дали на прах, гранули или люспи) изключително успешно замаскират миризмата на сода, която лично аз усещам леко, въпреки че е угасена в оцет.
Продуктите са съобразени за тава с диаметър 30 см, за да се получи питката с тази дебелина:


200 г пълнозърнесто брашно от спелта
½ ч.л. сол
50 г семена (по 10 г мак, пълнозърнест сусам, черен сусам, черен кимион и лен)
2 ч.л. шарена сол
2 ч.л. сушен лук
½ ч.л. сода + 1 с.л. оцет
250 г вода
½ ч.л. кокосово масло (за подмазване на тавата)


Брашното се пресява в купа, добавят се солта и семената и всичко се смесва. Прави се кладенче, в което се наливат водата и угасената в оцета сода. Разбърква се добре с дървена бъркалка, става много гъсто и лепкаво тесто.

Фурната се загрява на 200 градуса и вътре се слага тава с незалепващо покритие (30 см) да се сгорещи. Тавата се изважда от фурната, подмазва се с кокосовото масло и се изсипва тестото. Заравнява се с лъжица или шпатула и се пече на горен и долен реотан 20 мин. Питката се оставя да изстине малко (добре е да се извади от тавата, защото в нея се овлажнява отдолу и омеква) и се нарязва или просто се начупва на парчета.

Питката е наистина великолепна! Чудно вкусна и ароматна, с изкусителна коричка и прелестно хрускащи във вътрешността семенца. Може да се хапва с какво ли не – всякакви пастети (в случая – с хумус от червена леща) или супи, както и с основни, които вървят с хляб.

Гратен от картофи и кейл

Като видни земеделци 😄 тази година за първи път си посадихме кейл – този тъй прехвален и изключително полезен зеленчук. С нетърпение и интерес наблюдавахме как малките стръкчета се показват от земята и започват да растат и как нежните листенца закачливо се къдрят и диплят. Дотук добре, но после започна голямото чудене какво да приготвям с него, защото той расте ли, расте неудържимо… Започнах с най-лесното (и най-полезно) – да режа по няколко сурови листа в салатата в добавка към домати или краставици, но все ми се искаше да го ползвам и за някоя манджица. Обикновено комбинирам зеленолистните с ориз, но сега исках да е нещо по-различно, затова се спрях на картофи. И тогава се сетих, че мога да ползвам изпитаната рецепта за гратен, като заменя броколите с кейл: то като се замисли човек – все зеле, но различен вид… Важното е, че новата вариация се получи отново супервкусна и апетитна. За гратена с броколи картофите ми бяха едри и затова първо ги обелих и после, нарязани на кубчета, ги сварих. Този път обаче бяха дребнички и съответно ги сварих цели, след което ги обелих и нарязах. Исках по подобие на броколите да оставя кейла без предварителна термична обработка, но в сурово състояние (особено пък нарязан) той е твърде обемист и щеше да е много трудно да го събера в тавичката, затова го задуших за кратко в малко водичка. Подобрих и нещо от миналия път – за да стане повече сосче, увеличих количеството на тофуто, а то пък е обичайното, което ползвам (в саламура) и е идеално за целта, защото е приятно кисело на вкус.


800 г картофи
200 г кейл
300 г тофу
300 г вода от варенето на картофите
15-ина листа босилек
5-6 стръка прясна чубрица
1 ч.л. сол
2 филии хляб


Картофите се сваряват, обелват се и се нарязват на средни кубчета. Кейлът се нарязва и се задушава в малко водичка за няколко минути – да спадне обемът му и да омекне лекичко.
Тофуто се блендира с водата от варенето на картофите. Филиите се смилат на трохи в чопър. Босилекът и чубрицата се нарязват на ситно.
Картофите и кейлът се слагат в тавичка, добавят се босилекът, чубрицата и солта и се разбърква. Всичко се полива със соса от тофу и се поръсва с трохите. Ястието се пече около 25 мин. на 180 градуса на долен реотан с вентилатор, докато трохите се запекат до златисто.

Съвсем според очакванията ми гратенът отново е разкошен. Кейлът много добре се съчетава с картофи, а сосчето от тофу великолепно ги обединява в едно завършено цяло, като придава и една изключително приятна киселинност на ястието. Хармонията прекрасно се допълва от чубрицата и босилека – те също се оказаха чудесно попадение, като е добре да са в по-щедри количества, понеже кейлът не блести с някакъв забележителен вкус и аромат…

Постно ризото със сушени манатарки и домати

Колкото и впечатляващо да беше ризотото с кладница, вариантът с манатарки е още по-забележителен – кладницата е изключително вкусна и уханна, но манатарката безспорно е царицата на гъбите, чийто омагьосващ аромат покорява и разума, и сетивата с всяка хапка. Като почитател на пресните продукти изобщо, в началото бях малко недоверчива към сушените горски обитателки, но точно това се оказа големият удар в рецептата – понеже при сушенето значително намаляват обема си, ароматът им се концентрира и става много по-силен, а когато се залеят с вода, за да набъбнат преди готвенето, се получава лесен бульон, който всъщност е причината за великолепното ухание на ястието. И ако се спазват основните правила за приготвяне на ризото (да се ползва правилният сорт ориз, и то без да се мие, а течността да се прибавя на части и да се бърка непрекъснато), просто няма как да не се получи блестящ резултат. Още повече ако прибавим и още един бонус – няколко сушени доматчета (моите бяха черита и ги оставих цели, но ако са по-големи, се нарязват) и мъничко от зехтина, в който са мариновани.
И така, за 4 порции са достатъчни:


250 г ориз арборио
1 глава лук
1 скилидка чесън
150 мл бяло вино
струйчица зехтин (от сушените домати)
2 с.л. хранителна мая + още малко за поръсване при сервиране

20 г сушени манатарки
1,250 л вода
2½ ч.л. сол
30 г сушени домати, мариновани в зехтин (50 г неотцедени)


Гъбите (по-големите парчета се начупват) се заливат с врящата вода, добавя се солта и се оставят около половин час да набъбнат. През това време бульонът изстива, но когато дойде време да се ползва, гъбите се изваждат и той се загрява, защото трябва да е горещ.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се запичат в суха тенджера или голям тиган няколко минути на среден огън – докато замиришат приятно и омекнат леко. Тогава се налива мъничко зехтин от сушените домати и се добавя оризът (без да се мие). Разбърква се за кратко и се налива виното. Когато оризът го поеме и почти не е останала течност в тенджерата, се налива малко от бульона – колкото да покрие ориза, и се добавят гъбите. Вари се при непрекъснато бъркане, докато почти всичкият бульон се поеме. Тогава се налива нова порция бульон и всичко се повтаря до свършването на течността и сваряването на ориза до почти готовност (не трябва да е разварен, а алденте). Малко преди края се добавят и сушените домати (включително отцеденият от тях зехтин). Ястието се доварява до получаване на креместа текстура – не трябва да е чорбаво, нито твърде сухо. Накрая се овкусява с 2 с.л. хранителна мая. Ако не сте сигурни дали оризът е добре сготвен, може да се ориентирате по времето за варенето му – отнема 18 минути (толкова пише и на пакета).
Готовото ризотото се сервира в дълбока чиния и се поръсва с малко хранителна мая (заместител на пармезана).

Ризотото е наистина феноменално – божествено, умопомрачително вкусно и зашеметяващо ароматно. Неслучайно масово рецептите за гъбено ризото са точно с манатарки! А как добре ги допълват само сушените домати с леката си киселинност и прекрасно ухаещият зехтин, в който са мариновани…