Показване на публикации, сортирани по дата за заявката хумус. Сортиране по уместност Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по дата за заявката хумус. Сортиране по уместност Показване на всички публикации

10 февруари 2017

Хумус с патладжани




½ ч.ч. сух нахут
1-2 печени патладжана (200 г)
2-3 скилидки чесън
сокът от 1 лимон
3 с.л. зехтин
3 с.л. сусамов тахан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол


Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час. Оставя се да поизстине.
Свареният нахут се пасира заедно с патладжаните, чесъна и солта. Понеже сместа не може да стане гладка веднага, се добавят първо течните съставки – лимоновият сок и зехтинът, и се пасира пак. Ако сместа все още не се получава добре, се сипва и малко вода от варенето на нахута, но се внимава да не стане течно. Накрая се прибавят таханът и кимионът и пасирането продължава до хомогенност.




Традицията повелява хумусът да е съпроводен от арабски питки, но в нашенски вариант става и с пълнозърнест хляб, а защо не и самостоятелно, просто като предястие…




Хумусът е великолепен! Усещат се вкусовете и на нахута, и на тахана, и на патладжана, от който пък се долавя и приятен аромат на пушено…




Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с моркови и с печени чушки. А сервирани заедно, представляват приказна гледка! Единственият проблем е, че не мога да определя кой вариант ми харесва най-много – и трите са великолепни! 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).






А тук към горните три вида се е присъединил още един – с цвекло.








27 септември 2016

Хумус с моркови




½ ч.ч. сух нахут
200 г моркови (5 средни моркова)
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол
щипка черен пипер


Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час. Оставя се да поизстине.
Морковите се нарязват на дребни парчета и се слагат в тава. Поръсват се с ½ ч.л. сол, черния пипер и 1 с.л. зехтин (за готвене). Разбъркват се и се пекат 20-ина мин. на 180 градуса с вентилатор – докато омекнат и започнат да се карамелизират.




Свареният нахут се пасира, като се добавя малко вода от варенето – по-добре на няколко пъти по малко, за да не стане сместа течна. Добавят се морковите, чесънът, сокът от лимон, 2 с.л. зехтин (екстра върджин), кимионът и останалата сол и всичко се пасира на гладко пюре.




Получава се уникално вкусен пастет! Първоначално мислех да сложа и тахан – той отсъства в рецептата, която следвах (как може хумус без тахан?!), но после реших първо да пробвам без него и евентуално накрая да го добавя. В крайна сметка се отказах, защото се получи много добър резултат и така! Хареса ми изключително много, да не кажа даже повече от класическия вариант. Много е лек и свеж! И с прекрасен цвят!
Традиционно хумусът се сервира с арабски питки, но спокойно може да се намаже и на филийка нашенски хляб...






Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с печени чушки и с патладжани. А сервирани заедно, представляват приказна гледка! Единственият проблем е, че не мога да определя кой вариант ми харесва най-много – и трите са великолепни! 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.). А заслугата за добрата рецепта е на "Бон апети".






А тук към горните три вида се е присъединил още един – с цвекло.








Хумус с печени чушки




½ ч.ч. сух нахут
1 голяма печена червена чушка (50-60 г)
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
3 с.л. сусамов тахан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол


Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час. Оставя се да поизстине.
Свареният нахут се пасира заедно с чушката, чесъна и солта. Понеже сместа не може да стане гладка веднага, се добавят първо течните съставки – лимоновият сок и зехтинът, и се пасира пак. Ако сместа все още не се получава добре, се сипва и малко вода от варенето на нахута, но се внимава да не стане течно. Накрая се прибавят таханът и кимионът и пасирането продължава до хомогенност.




Класическата подправка за хумус е кимионът, но се получава добре и без него, пробвала съм и по двата начина. Класическият начин за сервиране пък изисква арабски питки, но и с нашенски хляб или в случая италианска чабата се получава добре...




Хумусът е прекрасен! Много приятен на вкус и аромат. Независимо с кимион или без...
Първия път консистенцията му се получи не точно каквато очаквах, защото сложих вода още в началото при пасирането на нахута и чак тогава добавих чушката. Но явно тя е доста сочна и пастетът стана малко по-течен от желаното, което обаче по никакъв начин не пречи на чудесния вкус. При следващия опит обаче спазих горните инструкции и хумусът се получи с доста по-добра консистенция.




Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с моркови и с патладжани. А сервирани заедно, представляват приказна гледка! Единственият проблем е, че не мога да определя кой вариант ми харесва най-много – и трите са великолепни! 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).






А тук към горните три вида се е присъединил още един – с цвекло.








30 ноември 2015

Пюре (хумус) от червена леща




Знам, че хумусът е ястие от нахут, но съвсем спонтанно ми дойде идеята да направя подобна паста от леща (със същите допълнителни продукти – тахан, чесън и лимонов сок; само разширих спектъра на подправките). И то не просто леща, а червена – тя е белена и когато веднъж я сготвих по обичайната си рецепта, не ми хареса особено. Затова реших, че ще ми допадне повече в сварен и пасиран вариант. И както си се чудех какво друго да сложа във въпросното пюре, ми хрумна, че подходяща добавка би бил сусамовият тахан, който е неизменна част от любимия ми хумус. А в хумуса какво друго има? – чесън (който си е задължителен елемент в ястие от леща) и лимонов сок (не бях сигурна как ще се отрази на крайния резултат, но сложих и него – като ще е гарга, да е рошава!)
И така, не знаех дали това съчетание от продукти ще ми хареса, но рискувах и се оказа, че съм заложила на печеливша карта – резултатът беше превъзходен! Получи се чудесно пюре, наистина много подобно на хумуса, а останалите подправки му придадоха разкошен вкус и аромат. Всъщност те са, които го отличават от вкуса (и цвета) на класическия хумус.
А причината днес на трапезата ни да има ястие от леща е, че е Андреевден и според народните обичаи от днес денят започва да расте колкото едно просено зрънце, затова се готви нещо, което набъбва.


250 г червена леща
2 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
¼ ч.л. черен пипер
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. кимион
2-3 скилидки чесън
сокът от 1 лимон
3 с.л. с връх сусамов тахан


Лещата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се изплаква добре и се сварява в съвсем малко вода – колкото да я покрие. Когато е готова (остава почти без вода), се посолява. Добавят се останалите подправки, разбърква се и сместа се прехвърля в чопър или блендер. Добавят се чесънът, лимоновият сок и таханът и се пасира на гладко пюре.




Пюрето е изключително вкусно. Може да се ползва за гарнитура, като предястие или за намазване на филийка… На мен лично много ми върви с печени картофи – прекрасна комбинация е! Но е много засищащо и трябва да се внимава с погълнатите количества… 😉






16 май 2014

Тарта с тахан, шоколад и портокалов сок




Тартите по принцип не са сред обичайните сладкиши, които приготвям, по една или друга причина... Но когато видях една такава с шоколад и тахан в Готварската книга на Мария Митева-Христоу, не мирясах, докато не я приготвих. И останах очарована! Това е невероятен десерт – ароматен и кремест, и на всичкото отгоре постен! Лично аз обичам такива сладкиши – сочни и кремести. А комбинацията от шоколад и портокал ми е любима! Така че препоръчвам тартата горещо! Още повече, че наистина не е лесно да се намери традиционен сладкиш без животински продукти. Или ще има масло в тестото, или сметана и крем сирене в пълнежа. А тук вълшебството се дължи на сусамовия тахан. Оказва се, че това е великолепен продукт – може да се използва и в солени, и в сладки ястия; и в салати, и в тестени, и в десерти. До миналата година го бях ползвала само за приготвянето на баба гануш и хумус и затова сега съм много щастлива, че откривам все повече негови приложения – първо беше експериментът с катмерчетата; после открих, че е много подходящ и просто за намазване върху филия с малко подправки отгоре за закуска сутрин; а сега се оказва, че с него стават чудесни кремчета! А как се връзва само с портокаловия сок и шоколада!... Така че желаещите да изпробват нови и на пръв поглед странни комбинации, да не се колебаят нито за миг!
Продуктите за сладкиша са с моите иновации на рецептата, но може да предпочетете и оригиналния вариант – убедена съм, че ще е достатъчно вкусно и по двата начина.


тестена основа:
200 г пълнозърнесто брашно
60 г кафява захар (смляна)
30 г бадеми, смлени на ситно
60 г зехтин
60 г прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора от 1 портокал
1 ванилия

пълнеж:
340 г прясно изцеден портокалов сок
340 г натурален шоколад или кувертюр (с 50-60 % какао)
340 г сусамов тахан (суров на „Балчо“)
50 г (2 с.л.) пчелен мед
настъргана кора от 1 портокал
какао за поръсване


В купа се смесват сухите съставки – брашното, захарта и смлените бадеми. Прави се кладенче и в него се изсипват зехтинът, портокаловият сок, настърганата кора и ванилията. Разбърква се, докато се образува топка от меко тесто, което се разточва върху парче хартия за печене. Диаметърът на кората трябва да е достатъчно голям, за да покрие дъното и стените на формата за печене (22-24 см). Тавата (без да се подмазва) се захлупва върху кората и всичко се обръща обратно заедно с хартията, тестото се намества и чак тогава хартията се отстранява. Тестото се разпределя равномерно с пръсти по дъното и стените на формата и се надупчва по дъното с вилица. Пече се на 160 градуса с вентилатор около 15 мин. Готовата тестена основа се оставя да се охлади напълно, изважда се от тартената форма и се поставя в чиния или поднос, в който ще се сервира десертът.
Портокаловият сок се загрява до завиране. Сваля се от огъня и в него се изсипва начупеният шоколад, като трябва всичкият да потъне в сока. Оставя се да постои малко, докато шоколадът се размекне, добавят се настърганата портокалова кора и медът и се разбърква с дървена лъжица, докато шоколадът се разтопи напълно. След това се добавя сусамовият тахан и разбъркването продължава до хомогенна пухкава смес. Полученият крем се налива в изстиналата тестена основа и сладкишът се оставя на стайна температура за няколко часа, докато пълнежът стегне. Когато повърхността му засъхне, се поръсва с какао.
По препоръка на авторката на рецептата тартата се съхранява на стайна температура, не в хладилник. Ако се прави през по-топлите месеци, може да се охлади леко, преди да се сервира.




В оригиналната рецепта брашното беше бяло, аз реших да го заменя с пълнозърнесто. С него тестото става по-твърдо и грубо, по-трудно е да се разточи и кората да се прехвърли във формата за печене. Трябва и да се внимава да не се препече, че да не стане на твърда кора, както се получи при мен за съжаление... Наложи се да сложа целия поднос със сладкиша в найлонова торбичка, за да омекне основата. Замених и пудрата захар с кафява, като я смлях в мелничката на кухненския робот. Ванилията и портокаловата кора също са моя добавка – оказа се, че са чудесно допълнение. С тези промени тестената основа стана невероятно вкусна и ароматна, тестото беше изключително вкусно даже и сурово!
Намалих малко количеството на продуктите за пълнежа от рецептата източник по две съображения: първо, според авторката на оригиналната рецепта кремът е много за тарта от 22 см и немалка част от него остава, и второ, таханът, който ползвах (суров натурален на „Балчо“), е в буркан от 340 г – затова сложих същия грамаж и от останалите продукти. Моята тавичка обаче е малко по-голяма, макар и по-плитка и изобщо не ми остана крем. Следващия път ще пробвам с пълнозърнест тахан – по принцип си купувам от него, но се колебаех дали ще е подходящ за сладкиша.
Що се отнася до степента на сладост на тартата – доста е сладка, но за мен е добре, нали все пак е сладкиш; в крайна сметка всичко зависи от шоколада, който се ползва, и от вкуса на консуматорите. Опция е да се пропусне медът в пълнежа, поне аз така смятам да направя следващия път, защото съм решила да пробвам с друг шоколад, който е малко по-сладък от първия.
И още едно уточнение – от авторката на оригиналната рецепта се научих да меря, т.е. да тегля дори и течните продукти в грамове, така че не се чудете на „60 г зехтин“ в списъка с продуктите – той не е равен на 60 мл, за разлика от портокаловия сок (и водата и явно повечето течности), от който 60 г = 60 мл.