Постни козуначени бухти със сладко от боровинки

Това не е нова рецепта за други козуначени бухти – тестото и начинът на оформяне са си съвсем същите, различна е само плънката. Естествено освен изключително подходящия за целта конфитюр от сини сливи може да се ползват и други – от ягоди или боровинки, както е в случая… Важното е да е от плодове, които имат кисела нотка, и цветово да контрастира на тестото.
Бройката на бухтичките може да бъде 12, 16, 18… – всичко е по желание и зависи от големината им и от формичките за печене. Хартиените чашки за печене не са препоръчителни – после доста трудно се отлепват, макар че понякога човек се подлъгва, защото не е много приятно и ако конфитюрът изтече и залепне по дъното на формичката…


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 бурканче домашно сладко от боровинки


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва отново, тестото се разделя на 16 топки. Всяка топка се разточва на кора с диаметър около педя (да не е прекалено тънка) и се намазва с около 1 с.л. конфитюр, без да се стига до края.

Кората се навива на руло, усуква се

и се завързва на възелче.

Така получените бухтички се поставят във форма за мъфини, намазват се със зехтин и се оставят да втасат 1 час, може и повече. После пак се намазват много внимателно със зехтин, поръсват се със захар и се пекат 20-25 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до светлокафява коричка.

Готовите бухтички се оставят да изстинат и са готови да украсят празничната трапеза.

Бухтичките са прекрасни – ароматни, пухкави и делящи се на конци. Сладкото от боровинки е изключително удачен вариант за плънка – и като цвят, и като вкус и аромат!

Кладница на фурна

Това е една чиния, визуално безкрайно далеч от съвършенството на Мастършеф. Но за сметка на това съдържанието ѝ е умопомрачително вкусно! А как само ухае цялата кухня, докато ястието е във фурната… Ммм… Иначе нещата са от прости по-прости – един основен продукт, няколко подправки и бързо и лесно приготвяне. Подправките са на око, така че всеки ще прецени сам за себе си колко да ръсне… Но комбинацията им ми е любима и крайният резултат винаги е много добър! Количеството на гъбите също е по желание (една опаковка от магазина е 300 г).


300 г кладница
сух чесън
пипер меланж
кимион
кориандър
сол
струйка соев сос
струйка шарлан
100 мл бяло вино


Гъбите се почистват и се подреждат на един пласт в голяма тава (може да се застъпват съвсем малко). Поръсват се с подправките на вкус – чесънът и кориандърът може да са повече, пиперът и солта – по-пестеливо (и соевият сос е солен). Поливат се с малко соев сос, налива се виното и тавата се покрива с алуминиево фолио. Гъбите се пекат 20 мин. на 180 градуса. Като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйчица шарлан.

Изпечените гъби са фантастични – божествено вкусни и ароматни, с изкусително сосче. Без съмнение комбинацията от горните подправки е изключително успешна…

Постно козуначено руло с мармалад

Козуначеното руло е не по-малко популярно и обичано от стандартните сплетени на плитка или оформени като венец козунаци. Прави се от същото тесто, но е по-сочно и ароматно и по-сладичко от тях… Мммм… И идеален за целта е шипковият мармалад (е, хайде, в краен случай може и от сини сливи ;), важното е да има кисела жилка). Но поради неговата консистенция (леко течен е) е малко по-трудно да се постигне съвършен резултат – освен риск вътрешността да не се изпече добре, има и опасност мармаладът да изтече… Е, това важи за такива като мен, които не признават малко количество плънка за каквото и печиво да става въпрос… Тогава ми хрумна идеята да заменя класическия шипков мармалад с такъв, който се продава нарязан на калъпчета – ябълков е и е чудесен на вкус и аромат. Така се изключва опасността от изтичане на плънката, но все пак не трябва да се прекалява с количеството ѝ, за да може да се изпече добре вътрешността на рулото.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 калъп (400-450 г) мармалад


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

През това време мармаладът се нарязва на тънки филийки. Ето как изглежда, докато е още на калъп:

Без да се премесва отново, тестото се разточва на голяма правоъгълна кора, като късата страна трябва да е с дължината на формата за печене. Върху 2/3 от кората се подреждат плътно лентички от мармалада и се навива на руло, като се започва от страната с мармалада. Крайчетата се смачкват и се загъват навътре.

Рулото се поставя в подмазана форма за печене, намазва се със зехтин и се оставя да втаса около час-час и половина.

После пак се намазва внимателно със зехтин, поръсва се със захар и се пече 30 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до златистокафяво.

Готовото руло се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка.

Рулото е превъзходно – пухкаво и ароматно, с прекрасна спиралка от мармалад в средата. Но за да се получи този ефект, трябва да се остави да изстине добре, преди да се нареже, защото иначе вътрешността се смачква и става на тесто… Така че не се подлъгвайте по изкусителната коричка, докато рулото е още топло! ;)

Постни козуначени бухти с конфитюр от сини сливи

Ще кажете – откъде пък накъде бухти, като това са си чисти миникозуначета? Пък и бухтите нали се пържат? Ами така си тръгна името от преди години, когато правех подобни тестени вкуснотии, но солени – те нямаше как да се нарекат козуначета… Така си останаха и преформените в сладък вариант тестени възелчета… Кой както иска да си ги нарича, но за мен си остават бухтички и това е нещото, по което моите козуначени изделия се отличават от всички останали рецепти…
Тестото е същото като на останалите козунаци – вече изпитаната и многократно одобрена рецепта. От една доза могат да излязат 12 или 16 (а защо не и повече) броя в зависимост от големината им. 12 е най-удобната бройка за форма за мъфини с 12 гнезда, но тогава бухтите стават доста големи и излизат над чашките на формата. Но има и форми с по 6 гнезда, така че тогава тестото може да се раздели на 16 или 18 топки. А може да се ползват и индивидуални формички за печене. Просто всеки ще реши как му е най-удобно. Хартиените чашки за печене не са препоръчителни – после доста трудно се отлепват, макар че понякога човек се подлъгва, защото не е много приятно и ако конфитюрът изтече и залепне по дъното на формичката…


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 бурканче домашен конфитюр от сини сливи


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва отново, тестото се разделя на 16 топки. Всяка топка се разточва на кора с диаметър около педя (да не е прекалено тънка) и се намазва с около 1 с.л. конфитюр, без да се стига до края.

Кората се навива на руло, усуква се

и се завързва на възелче.

Така получените бухтички се поставят във форма за мъфини, намазват се със зехтин и се оставят да втасат 1 час, може и повече. После пак се намазват много внимателно със зехтин, поръсват се със захар и се пекат 20-25 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до светлокафява коричка.

Готовите бухтички се оставят да изстинат и са готови да украсят празничната трапеза.

Бухтичките са прекрасни – ароматни, пухкави и делящи се на конци. Конфитюрът с леко киселата си жилка добавя голяма свежест, а за цвят просто няма какво да говорим…

Постен козунак Венец с марципан и шоколадови капки

Марципанът е обичаен продукт за коледни сладки, но се оказа, че е много успешна плънка и за великденските козунаци! Особено ако човек е експериментаторски настроен, а и има изостанало от Коледа бадемово изкушение… Така след вариантите със стафиди, с шоколад и портокалови корички и с локум се появи и козунак с марципан и шоколадови капки! И отново пак толкова хубав! На пазара има различни видове марципан – първия път ползвах класическия вариант, а вторият беше с ром и настърган ананас и в шоколадова коричка. И двата пъти се получи отличен резултат – след изпичане марципанът придобива изключително приятна нежна текстура и ароматизира козунака по фантастичен начин.
Продуктите за тестото са обичайните, а формата може да е всякаква – аз заложих на венец. Възползвах се и от нововъведението при козунака с локум – пропуснах едното втасване и удрях тестото 100 пъти в плота, което значително съкращава времето за приготвяне, а тестото става много гладко и се образуват мехурчета.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
125 г марципан
1 пак. (40 г) шоколадови капки


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва отново, тестото се оформя на голяма правоъгълна кора, поръсва се с нарязания на дребни кубчета марципан и шоколадовите капки и се навива на руло, което се усуква и издърпва, за да се удължи (70-80 см).

Прегъва се на две като подкова

и двата края се усукват 3 пъти,

след което отгоре се захлупва средната част (прилича на примка). Иначе казано – оформянето прилича малко на това на брецелите.

Козунакът се намазва със зехтин и се оставя да втаса 1 час, може и повече. После пак се намазва много внимателно със зехтин, поръсва се със захар и се пече 35 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до златистокафява коричка.

Готовият козунак се оставя да изстине – но това е за търпеливите 😉. Останалите може да си чупнат докато е още топъл много внимателно, за да не се сплеска и вътрешността да стане на тесто.

Козунакът е великолепен – пухкав и делящ се на конци. Ароматът му е невероятен – на ром, ананас и бадеми от марципана, коричката – изкусителна, а шоколадът просто допълва разкоша…