Пролетен ориз (със зелении)

Какво по-подходящо за великденската трапеза от ястие със зелении? Има различни варианти и комбинации с тях, но аз заложих на кафяв ориз. Както обикновено, той е накиснат предварително във вода и сварен отделно и се прибавя накрая, когато зелениите са задушени и омекнали. А зелениите са каквото има по двора – една голяма купа, пълна с киселец, коприва, живовляк, червена мъртва коприва, лапад, врабчови чревца… Е, и една връзка пресен лук се вписва много добре, а морковът е просто за цвят… Подправките също са налични по двора – джоджен, риган, мащерка и розмарин. Бързо и много вкусно ястие! И колкото и да е елементарно, е чудесно за празника! Особено пък ако е комбинирано със суперсвежата и полезна салата от глухарчета и е последвано от пухкав и ароматен козунак за десерт… Прекрасно великденско меню!


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма купа със зелении:
- коприва
- киселец
- живовляк
- врабчови чревца
- червена мъртва коприва
- лапад
1 морков
1 връзка пресен лук
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
4-5 щипки сух джоджен
2 ч.л. сол

(струйка зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Докато се вари, може да се добавят 1-2 щипки сух джоджен, за да се ароматизира допълнително.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера с малко водичка. Добавям и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък. Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на каша (т.е. цели се минимална термична обработка). Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.

Ястието е прекрасно – пролетно, много вкусно и изключително ароматно. И какво по-подходящо от него за празничен обяд на двора – на зелената тревичка до градинката с нежните иглики и златните нарциси и на шарена сянка под разлистващите се вече дървета! Спокойно дори и празник като Великден може да се отбележи с постно меню!

А за да бъде ястието още по-здравословно, може зехтинът в края да се пропусне. Обещавам, че е не по-малко вкусно!

Салата от глухарчета

Всяка година в края на зимата нямам търпение на трапезата ни да се озове любимата ми пролетна салата от диворастящи зелении. Всеки път съставът ѝ е различен според наличните по двора тревички и цветенца и според настроението и вдъхновението ми. Но обичайните заподозрени са ясни – киселец, коприва, глухарчета, живовляк, магданоз… В началото на глухарчетата ползвах само листата, но после осъзнах, че полезната част са цветовете и особено дръжките. Така че вече ползвам цялото растение. Но тази година за първи път се осмелих да направя салатата само от глухарчета (само цветове!), без останалите зелении – първо, все се сещам за препоръките на Мария Требен всеки ден през пролетта да се яде по една салата от глухарчета, и второ, останалите зелении вече бяха намерили място във великденското основно ястие. Малко ми беше притеснено дали ще се получи добра салата само от глухарчета (въпреки че спокойно си ги хапвам просто ей така, откъснати току-що от някоя градинка или от двора, и много ми харесват), но все пак реших да пробвам; още повече че Мария Требен говори за салата конкретно от глухарчета, а не от комбинация с други зеленолистни. И така, остана само да си набера един голям букет от прекрасните минислънчица!

Е, не успях да устоя на изкушението да добавя и малко магданоз, но смятам, че от това салата само печели! За овкусяване препоръчвам само щипка сол – минимално количество, просто като акцент и за да се получи контраст на сладкия вкус на глухарчетата (дръжките леко нагарчат, но цветовете са наистина сладки) – и малко лимонов сок. В началото слагах и струйчица шарлан, който пасва идеално със специфичния си слънчогледов аромат, но вече пропускам мазнините в повечето ястия. Салата е великолепна – много свежа, с лека сладост от цветовете на глухарчетата, приятен акцент от кристалчетата сол и нежно присъствие на лимоновия сок. А колко е полезна… 😉
Според Мария Требен „по десетина дръжки от глухарче на ден (по време на цъфтежа!) вършат чудеса за черния дроб и жлъчката“, затова аз реших, че това е оптималното количество за една порция – десетина цвята заедно с дръжките. Според желаните порции букетът от глухарчета ще бъде по-малък или по-голям…

за 2 порции:
20-ина глухарчета (цветът с дръжката)
малко букетче магданоз
щипка сол
лимонов сок (или ябълков оцет) на вкус


Глухарчетата се берат от чисто място (няма нужда да се мият) и заедно с магданоза (той може и да се пропусне или да се замени с нещо друго по желание) се нарязват на ситно. Поръсват се с минимално количество сол и лимонов сок или домашен ябълков оцет на вкус, разбърква се добре и за най-много минута-две имаме божествена салата – изключително вкусна и невероятно полезна. Понеже салатата става почти мигновено, е добре да се приготви в последния момент преди сервирането (евентуално и глухарчетата да се наберат колкото може по-скоро преди това).

Освен че е много свежа, вкусна и полезна, салатата е идеална за великденската трапеза – жълто-зеленият ѝ цвят и някое цяло глухарче за украса прекрасно компенсират отсъствието на нарязани варени яйца отгоре…

Пълнозърнест ориз с пащърнак и чушки

До преди 2-3 години само бях чувала за пащърнак; никога не бях яла и готвила нещо с него, изобщо не знаех какъв е вкусът му. Но сега вече е сред любимите ми вкусове и аромати в кухнята. И консистенцията му ми е изключително приятна! За себе си определям пащърнака като нещо средно между морков и картоф – по форма и вкус напомня на морков, а на цвят и текстура се доближава до картоф. Все пак си има свой специфичен аромат и е с много приятна текстура – нежна и кадифена… Затова съвсем резонно все по-често намира място в различни ястия – супи, тестени, пица или просто печен на фурна – и всичко е много вкусно. А настоящото предложение е с ориз – оказа се, че и тази комбинация е много успешна. И е чудесно разнообразие от обичайните рецепти на ориз с грах, моркови и царевица или пък с гъби…


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
½ червена чушка (замразена)
½ зелена чушка (замразена)
1 корен пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
½ ч.л. кориандър
1½ ч.л. сол
(струйка зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Малко преди да е готов, се добавя кориандърът.
Чушките се размразяват и се отцеждат от водата (моите са предварително нарязани на лентички).
Пащърнакът се нарязват на къси пръчици и се задушава с чесъна, розмарина и ½ ч.л. сол в малко водичка за 4-5 мин. Добавят се чушките и се готви още 2-3 мин. (Понеже чушките са замразени, нямат нужда от дълга термична обработка. Естествено може да се ползват и пресни, но тогава трябва да се сложат по-рано – заедно с пащърнака.) Добавя се свареният ориз, разбърква се и тенджерата се сваля от котлона. Оставя за няколко минути, преди да се сервира – да се смесят вкусовете.

Ястието е много апетитно и изключително ароматно – както от използваните подправки, така и от самия пащърнак. Неслучайно напоследък е на такава почит в кухнята ни! Преди за задушаването му в началото ползвах и мъничко зехтин, но после го замених само с водичка – така е по-здравословно, без да е по-малко вкусно.

Постни козуначени бухти със сладко от боровинки

Това не е нова рецепта за други козуначени бухти – тестото и начинът на оформяне са си съвсем същите, различна е само плънката. Естествено освен изключително подходящия за целта конфитюр от сини сливи може да се ползват и други – от ягоди или боровинки, както е в случая… Важното е да е от плодове, които имат кисела нотка, и цветово да контрастира на тестото.
Бройката на бухтичките може да бъде 12, 16, 18… – всичко е по желание и зависи от големината им и от формичките за печене. Хартиените чашки за печене не са препоръчителни – после доста трудно се отлепват, макар че понякога човек се подлъгва, защото не е много приятно и ако конфитюрът изтече и залепне по дъното на формичката…


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 бурканче домашно сладко от боровинки


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва отново, тестото се разделя на 16 топки. Всяка топка се разточва на кора с диаметър около педя (да не е прекалено тънка) и се намазва с около 1 с.л. конфитюр, без да се стига до края.

Кората се навива на руло, усуква се

и се завързва на възелче.

Така получените бухтички се поставят във форма за мъфини, намазват се със зехтин и се оставят да втасат 1 час, може и повече. После пак се намазват много внимателно със зехтин, поръсват се със захар и се пекат 20-25 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до светлокафява коричка.

Готовите бухтички се оставят да изстинат и са готови да украсят празничната трапеза.

Бухтичките са прекрасни – ароматни, пухкави и делящи се на конци. Сладкото от боровинки е изключително удачен вариант за плънка – и като цвят, и като вкус и аромат!

Кладница на фурна

Това е една чиния, визуално безкрайно далеч от съвършенството на Мастършеф. Но за сметка на това съдържанието ѝ е умопомрачително вкусно! А как само ухае цялата кухня, докато ястието е във фурната… Ммм… Иначе нещата са от прости по-прости – един основен продукт, няколко подправки и бързо и лесно приготвяне. Подправките са на око, така че всеки ще прецени сам за себе си колко да ръсне… Но комбинацията им ми е любима и крайният резултат винаги е много добър! Количеството на гъбите също е по желание (една опаковка от магазина е 300 г).


300 г кладница
сух чесън
пипер меланж
кимион
кориандър
сол
струйка соев сос
струйка шарлан
100 мл бяло вино


Гъбите се почистват и се подреждат на един пласт в голяма тава (може да се застъпват съвсем малко). Поръсват се с подправките на вкус – чесънът и кориандърът може да са повече, пиперът и солта – по-пестеливо (и соевият сос е солен). Поливат се с малко соев сос, налива се виното и тавата се покрива с алуминиево фолио. Гъбите се пекат 20 мин. на 180 градуса. Като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйчица шарлан.

Изпечените гъби са фантастични – божествено вкусни и ароматни, с изкусително сосче. Без съмнение комбинацията от горните подправки е изключително успешна…