Постно картофено пюре

Бяхме си купили едни картофи – уж български, но със звучното име Аризона (става въпрос за сорта). Когато сготвих с тях най-обикновена картофена манджа, се оказа, че много се разваряват. За манджата това е супер, но аз реших, че по тази причина ще са идеални и за пюре. И така, останалите (бяха 1,2 кг) метнах в тенджерата няколко дена по-късно да се варят… Накрая се оказа, че не съм се излъгала – пюрето се получи леко и пухкаво, не стана и жилаво, както се случва понякога. Казват, че причина за това е многото бъркане, но сега си мисля, че от значение е и сортът, не само бъркането.
За да бъде пюрето постно, друг път му слагам само зехтин (или шарлан – зависи от настроението ми в момента) и домашен ябълков оцет, но тогава по-скоро прилича на намачкана картофена салата. Затова сега реших да заменя оцета с… вода. И каква по-удачна от тази, в която се вариха картофите? Тя си мирише чудесно на картофи и пюрето не стана като измито…


12 картофа (1,2 кг)
2 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.ч. вода от варенето на картофите
ароматен зехтин на вкус


Картофите се сваряват и се обелват. Още топли се намачкват с преса, като постепенно се добавят солта, водата и зехтинът. Не слагайте всичката вода наведнъж, за не се озовете накрая с картофена крем супа вместо с пюре 😉, добавяйте на части и преценявайте каква гъстота ви харесва. Същото важи и за солта и зехтина – и те са на вкус. Най-добре е през цялото време да се ползва преса и да няма бъркане и премятане на картофите с вилица.

Пюрето е много хубаво – пухкаво и мекичко, с много добра текстура и вкус, въпреки че е с вода, а не с мляко. Даже и на другия ден след престой в хладилника не се е втвърдило и пак е чудесно!
Може да се ползва за гарнитура, като канапе под задушени зеленчуци или да се хапва направо с лъжичка от купата…

Салата „Пролетни съкровища“ – от див чесън, коприва, врабчови чревца и глухарчета

Почти няма случай да се прибера от разходка с празни ръце. Според сезона „съкровищата“ ми са какви ли не – цветя, билки, зелении, кестени, орехи, шипки… А китките, с които се прибрахме миналата седмица, наистина са много ценни – всички знаят за полезните качества на дивия чесън и копривата, но със сигурност тук могат да се причислят и врабчовите чревца. Естествено и любимите ми глухарчета – в първия вариант на салатата не ги използвах, защото си ги хапнах още там, по време на разходката, но на следващия ден вложих и тях. Количествата на всички зелении е според броя на желаните порции – по едно букетче от всеки вид е достатъчно (за копривата – няколко връхчета):


див чесън
коприва
врабчови чревца
глухарчета – цветовете с дръжките
шарлан
ябълков оцет
сол


Копривата се намачква в кърпа (аз не мия нищо, брала съм си го лично от разходка в балкана), за да се обезвредят парливите власинки. Всички зелении се нарязват и се слагат в подходяща купа или чиния. Поръсват се на вкус с малко сол и по една тънка струйка шарлан и ябълков оцет, разбърква се леко и салатата е готова за сервиране.

Салатата е великолепна – свежа, невероятно ароматна и изключително полезна. А когато лично си набрал всички продукти за нея след чудесна разходка до един много красив водопад, и то в приятна компания, няма по-вкусно нещо на света!

Ето и варианта от следващия ден – с глухарчета:

А това е основният виновник за тази божествена салата – дивият чесън – с прекрасни светлозелени листа, нежни, свежи и с разкошен аромат! Много приятно бяхме изненадани, когато го открихме покрай реката – не бяхме на голяма надморска височина, а знам, че той расте нависоко… И най-накрая – прелестното място, цел на нашата разходка…

Пролетен ориз (със зелении)

Какво по-подходящо за великденската трапеза от ястие със зелении? Има различни варианти и комбинации с тях, но аз заложих на кафяв ориз. Както обикновено, той е накиснат предварително във вода и сварен отделно и се прибавя накрая, когато зелениите са задушени и омекнали. А зелениите са каквото има по двора – една голяма купа, пълна с киселец, коприва, живовляк, червена мъртва коприва, лапад, врабчови чревца… Е, и една връзка пресен лук се вписва много добре, а морковът е просто за цвят… Подправките също са налични по двора – джоджен, риган, мащерка и розмарин. Бързо и много вкусно ястие! И колкото и да е елементарно, е чудесно за празника! Особено пък ако е комбинирано със суперсвежата и полезна салата от глухарчета и е последвано от пухкав и ароматен козунак за десерт… Прекрасно великденско меню!


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма купа със зелении:
- коприва
- киселец
- живовляк
- врабчови чревца
- червена мъртва коприва
- лапад
1 морков
1 връзка пресен лук
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
4-5 щипки сух джоджен
2 ч.л. сол

(струйка зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Докато се вари, може да се добавят 1-2 щипки сух джоджен, за да се ароматизира допълнително.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера с малко водичка. Добавям и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък. Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на каша (т.е. цели се минимална термична обработка). Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.

Ястието е прекрасно – пролетно, много вкусно и изключително ароматно. И какво по-подходящо от него за празничен обяд на двора – на зелената тревичка до градинката с нежните иглики и златните нарциси и на шарена сянка под разлистващите се вече дървета! Спокойно дори и празник като Великден може да се отбележи с постно меню!

А за да бъде ястието още по-здравословно, може зехтинът в края да се пропусне. Обещавам, че е не по-малко вкусно!

Салата от глухарчета

Всяка година в края на зимата нямам търпение на трапезата ни да се озове любимата ми пролетна салата от диворастящи зелении. Всеки път съставът ѝ е различен според наличните по двора тревички и цветенца и според настроението и вдъхновението ми. Но обичайните заподозрени са ясни – киселец, коприва, глухарчета, живовляк, магданоз… В началото на глухарчетата ползвах само листата, но после осъзнах, че полезната част са цветовете и особено дръжките. Така че вече ползвам цялото растение. Но тази година за първи път се осмелих да направя салатата само от глухарчета (само цветове!), без останалите зелении – първо, все се сещам за препоръките на Мария Требен всеки ден през пролетта да се яде по една салата от глухарчета, и второ, останалите зелении вече бяха намерили място във великденското основно ястие. Малко ми беше притеснено дали ще се получи добра салата само от глухарчета (въпреки че спокойно си ги хапвам просто ей така, откъснати току-що от някоя градинка или от двора, и много ми харесват), но все пак реших да пробвам; още повече че Мария Требен говори за салата конкретно от глухарчета, а не от комбинация с други зеленолистни. И така, остана само да си набера един голям букет от прекрасните минислънчица!

Е, не успях да устоя на изкушението да добавя и малко магданоз, но смятам, че от това салата само печели! За овкусяване препоръчвам само щипка сол – минимално количество, просто като акцент и за да се получи контраст на сладкия вкус на глухарчетата (дръжките леко нагарчат, но цветовете са наистина сладки) – и малко лимонов сок. В началото слагах и струйчица шарлан, който пасва идеално със специфичния си слънчогледов аромат, но вече пропускам мазнините в повечето ястия. Салата е великолепна – много свежа, с лека сладост от цветовете на глухарчетата, приятен акцент от кристалчетата сол и нежно присъствие на лимоновия сок. А колко е полезна… 😉
Според Мария Требен „по десетина дръжки от глухарче на ден (по време на цъфтежа!) вършат чудеса за черния дроб и жлъчката“, затова аз реших, че това е оптималното количество за една порция – десетина цвята заедно с дръжките. Според желаните порции букетът от глухарчета ще бъде по-малък или по-голям…

за 2 порции:
20-ина глухарчета (цветът с дръжката)
малко букетче магданоз
щипка сол
лимонов сок (или ябълков оцет) на вкус


Глухарчетата се берат от чисто място (няма нужда да се мият) и заедно с магданоза (той може и да се пропусне или да се замени с нещо друго по желание) се нарязват на ситно. Поръсват се с минимално количество сол и лимонов сок или домашен ябълков оцет на вкус, разбърква се добре и за най-много минута-две имаме божествена салата – изключително вкусна и невероятно полезна. Понеже салатата става почти мигновено, е добре да се приготви в последния момент преди сервирането (евентуално и глухарчетата да се наберат колкото може по-скоро преди това).

Освен че е много свежа, вкусна и полезна, салатата е идеална за великденската трапеза – жълто-зеленият ѝ цвят и някое цяло глухарче за украса прекрасно компенсират отсъствието на нарязани варени яйца отгоре…

Пълнозърнест ориз с пащърнак и чушки

До преди 2-3 години само бях чувала за пащърнак; никога не бях яла и готвила нещо с него, изобщо не знаех какъв е вкусът му. Но сега вече е сред любимите ми вкусове и аромати в кухнята. И консистенцията му ми е изключително приятна! За себе си определям пащърнака като нещо средно между морков и картоф – по форма и вкус напомня на морков, а на цвят и текстура се доближава до картоф. Все пак си има свой специфичен аромат и е с много приятна текстура – нежна и кадифена… Затова съвсем резонно все по-често намира място в различни ястия – супи, тестени, пица или просто печен на фурна – и всичко е много вкусно. А настоящото предложение е с ориз – оказа се, че и тази комбинация е много успешна. И е чудесно разнообразие от обичайните рецепти на ориз с грах, моркови и царевица или пък с гъби…


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
½ червена чушка (замразена)
½ зелена чушка (замразена)
1 корен пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
½ ч.л. кориандър
1½ ч.л. сол
(струйка зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Малко преди да е готов, се добавя кориандърът.
Чушките се размразяват и се отцеждат от водата (моите са предварително нарязани на лентички).
Пащърнакът се нарязват на къси пръчици и се задушава с чесъна, розмарина и ½ ч.л. сол в малко водичка за 4-5 мин. Добавят се чушките и се готви още 2-3 мин. (Понеже чушките са замразени, нямат нужда от дълга термична обработка. Естествено може да се ползват и пресни, но тогава трябва да се сложат по-рано – заедно с пащърнака.) Добавя се свареният ориз, разбърква се и тенджерата се сваля от котлона. Оставя за няколко минути, преди да се сервира – да се смесят вкусовете.

Ястието е много апетитно и изключително ароматно – както от използваните подправки, така и от самия пащърнак. Неслучайно напоследък е на такава почит в кухнята ни! Преди за задушаването му в началото ползвах и мъничко зехтин, но после го замених само с водичка – така е по-здравословно, без да е по-малко вкусно.