Плоска содена питка с три вида брашно

½ ч.ч. (70 г) пълнозърнесто брашно
½ ч.ч. (70 г) ръжено брашно
½ ч.ч. (70 г) царевично брашно
½ ч.л. сол (или самардала)
30 г семена (по 10 г мак, сусам и лен)
1 ч.ч. вода
½ ч.л. сода + 1 с.л. оцет
струйка шарлан


Брашната се пресяват и се добавят солта (самардалата) и семената. Прави се кладенче, в което се наливат водата и угасената в оцета сода. Разбърква се добре с дървена бъркалка. Става много гъсто, но все пак течно тесто.

Фурната се загрява на 180 градуса и вътре се слага тава с незалепващо покритие (30 см) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко шарлан (да се подмаже обилно) и се излива тестото. Заравнява се с лъжица и се пече на горен и долен реотан 25 мин. до златисто.

Оставя се да изстине малко и се нарязва – на квадрати, триъгълници или на когото както му харесва; може и само да се начупи небрежно…

Питката е великолепна! Тънка и изкушаваща, изключително апетитна. С хрупкава горна и долна коричка и нежна вътрешност.

Правила съм я в какви ли не вариации – с два вида брашно (по 105 г пълнозърнесто и царевично), изцяло с лимец, със сол или самардала, с шарена сол, с газирана или обикновена вода, с други семена (конопено, тиквено)… И винаги резултатът е чудесен! Вкусна, ароматна, с фантастично хрупкави крайчета – божествено апетитни от шарлана!

Питката може да се хапва самостоятелно, като хляб към основно ястие или пък да се намаже с разни пастети – в случая с пастет от боб и песто от морковени листа… И все е много вкусно!

Пастет от боб

Този пастет беше изцяло случайна хрумка – може би под влияние на така любимия хумус от нахут. А подобни пюрета съм правила и от леща и резултатът си заслужава. Така се оказа и с въпросния пастет от боб – получи се много нежен и гладък, с чудесен вкус и аромат.


200 г бял боб
1 глава лук
1 морков
¼ глава целина (50 г)
1-1½ ч.л. сол (на вкус)

3 скилидки чесън
сокът на 1 лимон
3 с.л. сусамов тахан
250-270 мл течност от варенето на боба

Бобът се накисва в студена вода за едно денонощие. Измива се и се слага да заври. Като поври 2-3 минути, водата се изхвърля, бобът се измива и се залива с нова вода (гореща). Когато е почти готов, се добавят лукът, морковът и целината, нарязани на кубчета. Посолява се на вкус и се доварява до готовност. Като се прецеди, се получават 3 ч.ч. боб (около 540-550 г).
Свареният боб се слага в блендера с част от течността и зеленчуците, с които се е варил. Добавят се чесънът, лимоновият сок и таханът и всичко се пасира на гладка смес. Докато е топло, пюрето е по-рядко, но като изстине, се сгъстява.

Пастетът е фантастичен! С прекрасна фина текстура и богатство от аромати. Идеален е за предястие, гарнитура или за намазване на хлебче…

Понеже не си струва да се вари само 200 г боб, аз варя повече и с останалото количество приготвям прекрасния зелник с праз, кисело зеле и боб. Естествено може да се ползва и консерва от магазина – но тогава ще липсва ароматът, който придават лукът, морковът и целината на домашно сварения бобец…

Картофена крем супа с карфиол и праз

До неотдавна супите не присъстваха много често в обичайното ни меню. И когато правех такива от дъжд на вятър, все бяха от нарязани на дребни кубчета зеленчуци. Не разбирах защо светът толкова е луднал по крем супите, даже нарочно ги избягвах… Отскоро обаче отново се завърнах към тази течна храна… и то в нейния пасиран вариант. И съответно открих какво улеснение е да сложиш всички зеленчуци, небрежно нарязани, едновременно в тенджерата с вода и после да пасираш всичко за секунди, вместо половин ден да се бориш да наситниш зеленчуците на еднакви кубчета…
А супата си заслужава – много е ароматна и апетитна, а с малко лимонов сок при сервирането става неотразима!


6-7 картофа (700-750 г)
½ глава карфиол (300 г)
1 стрък праз
3 средни моркова
1 стрък девесил (замразен)
4 ч.л. сол (на вкус)
1½ л студена вода
½ връзка магданоз (може и замразен)
лимонов сок
(струйка шарлан)

Картофите, морковите и празът се нарязват на едри парчета, карфиолът се накъсва на розички. Всички зеленчуци заедно с девесила се слагат в тенджера, заливат се с 1½ л студена вода (да се покрият зеленчуците), посоляват се и се сваряват под капак за 20-ина минути. Когато са готови, се добавя магданозът и всичко се пасира фино.
При сервиране всяка порция се полива с много тъничка струйка шарлан (и без него е достатъчно вкусно) и може да се украси със стръкче зеленина. Добавя се и лимонов сок на вкус, а може да се поръси и с малко хранителна мая и лют пипер.

Супата е много бърза и лесна – като всяка крем супа. И много вкусна, естествено – с множество прекрасни аромати от праза, девесила и магданоза. Чудесна е, допълнена от тънка препечена филийка хляб, за една лека и сгряваща вечеря…

Затова е обичана и често приготвяна вкъщи в есенно-зимния период – поне докато има карфиол по пазара…

Зелник (наложен) с домашно дърпани кори

Това е любимата ми баница с кисело зеле, праз и боб, която от няколко години задължително приготвям всяка зима. В началото ползвах готови кори – опитвала съм и пълнозърнести, печени на сач, и фини, и къпани, но най-голямо удовлетворение ми носи зелникът с домашно дърпани кори. И наистина, няма по-вкусно нещо от това, което сам си приготвил.


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3 сушени червени чушки
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко вода и се оставя да се задуши известно време.
Празът се нарязва на кръгчета и се задушава в мазнина и малко водичка (може и зелева чорба) на слаб огън. Когато омекне, се добавят зелето, бобът, начупените чушки, чубрицата и още малко мазнина, ако има нужда, и всичко се оставя за още няколко минути на слаб огън. Сол не се слага – зелето си е солено, бобът също при варенето, чушките са предварително посолени. Олиото не го меря, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!
Готовата плънка се оставя да изстине и се разделя на 3 части.

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 12 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.
Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля на плота на тънка кора.

Прехвърля се внимателно в подмазана тава и се поръсва с ½ с.л. шарлан (от касеролата). Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Второто топче се разтегля по същия начин и се поставя в тавата върху първата кора. Същото се прави и с още едно топче – целта е да се получат 3 кори една върху друга, всяка поръсена с малко мазнина. Тогава отгоре се разпределя 1/3 от плънката.

Продължава се с още 3 кори, отново плънка и така, докато се получат 4 слоя от по 3 кори с плънка между тях.

Баницата се намазва с останалата в касеролата мазнина и в средата се прави кръстче с остър нож.

Пече се в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 40 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Зелникът е прекрасен – цветен, вкусен и много ароматен. С богата плънка, а горната и долната коричка са фантастични – божествено хрупкави… Аз приготвях няколко пъти рецептата с печени чушки, защото така я намерих, но откакто открих сушените чушки (в други ястия), осъзнах, че северняшкият оригинал няма как да не е с тях. Затова горещо ги препоръчвам – с тях печивата стават много по-вкусни и ароматни.

Домашна нутела

Уникален течен шоколад! Божествен! Пристрастяващ! При това без вредни съставки като захар, някакви съмнителни мазнини и какви ли не други подобрители, сгъстители, аромати… А освен всичко друго се приготвя за отрицателно време. Откъдето и да го погледнеш – само достойнства, без недостатъци (е, може би само един – свършва бързо!). Отдавна не съм опитвала купен от магазина, но вече няма как да се случи…
Рецептата е на No sugar, но аз направих някои промени – замених лешниците с готов лешников тахан и поради това пропуснах кокосовото масло – таханът си е достатъчно мазен. Това повлия малко и на количеството на останалите продукти – целта беше да ги съобразя с ½ бурканче.


10 какаови зърна (10 г)
10 фурми (100 г)
40 г какао
150 мл вода (студена)
150 г лешников тахан (½ бурканче)


Какаовите зърна се смилат в блендер. Добавят се какаото, фурмите, водата и таханът и се разбива добре до гладка смес. Готовият крем се пресипва в бурканче и може да се съхранява в хладилника спокойно и по-дълго, но при мен повече от 4-5 дни просто не се е задържал.

Така буквално за секунди имаме умопомрачителна домашна нутела. Прекрасно шоколадова, великолепно креместа, приятно сладичка (по желание количеството на фурмите може да се намали, но на мен така ми харесва) и с чудесен аромат от какаовите зърна. Нежна и кадифена… С една дума – прелест!

Процедурата по приготвянето може да се скъси още малко, ако какаовите зърна не се мелят самостоятелно в началото, а едновременно с останалите продукти. Но тогава не успяват да се смелят ситно и леко се усещат, което пък спокойно може да мине за ефект, а не за дефект на шоколада… (Е, може би зависи с колко мощен блендер разполагате.) С количеството на водата може да се варира в зависимост от желаната гъстота. Но със 150 г се получава точно шоколадов крем – леко стичащ се от лъжицата, без да е рядък, просто идеален. А като се сложи в хладилника (ако изобщо остане какво да се прибира), се сгъстява леко.

Малко е трудно е да се каже точно какво количество нутела се получава – би трябвало да е около 450 г, но след многократното опитване и облизването на лъжицата, ножчето и чашата на блендера остава значително по-малко… Идеална е за хапване и с лъжичка направо от буркана, но каква по-добра компания от нея за любимите палачинки…