Арабски питки с брашно от спелта

И преди съм правила арабски питки, но винаги с бяло пшеничено брашно. Получавали са се добре, но след като ги направих със спелтено, вече само по изключение бих се върнала към стария вариант. С брашно от спелта питките станаха зашеметяващи на вкус и изключително нежни и мекички. Всъщност за да станат меки и да не се чупят при огъване, си има някои тънкости – първо, да не се препичат, и второ – още горещи се завиват с кърпа и се слагат в найлонова торбичка. Така се задушават и стават душичка!


180 г бяло брашно от спелта
100 г вода
1 с.л. зехтин
½ ч.л. сол


Брашното (не всичкото наведнъж) се пресява в купа, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват водата и зехтинът и се омесва средно меко тесто, което да не лепне по ръцете. Разделя се на 4 топчета, които се покриват с фолио и се оставят да си починат 20 мин. Понеже след почивката топчетата омекват много, се премесват и се разточват на тънки кори с диаметър 18-20 см. Слагат се в голяма тава, покрита с хартия за печене, и се пекат на 250 градуса на горен и долен реотан 6 мин., докато порозовеят отгоре. По време на печенето много се надуват, но после спадат.

Още горещи питките се слагат една върху друга в чиния и се завиват с кърпа (суха), след което се слагат в найлонова торбичка за 20-ина мин. Това е важно, за да се задушат и да омекнат и да могат да се огъват, без да се чупят.

Тогава са готови да се присъединят към апетитния хумус, който вече ги очаква на трапезата – защото какво е този чудесен близкоизточен специалитет без тънките и деликатни питки, с които да се гребва от него и да се хапва с наслада…

Така задушените питки са фантастични – мекички и много нежни, просто прекрасни! И са невероятно вкусни – със сигурност заради брашното от спелта.

Салата „Балабан“

Това беше опит да повторя разкошната салата, която ядох миналото лято в едно приказно кътче на магичните Родопи – в симпатичното хотелче над село Ягодина, „Мурсал“. Салата „Балабан“ (това е старото име на Ягодина) беше приготвена от два вида едър родопски боб – бял и червен, печени чушки, кисели краставички, варени моркови, лук и лютеница (доматено пюре). Дали защото бяхме огладнели след екстремното катерене с джипове до уникалната площадка „Орлово око“ на връх Свети Илия, дали заради приказната обстановка в двора на хотела и изобщо на цялата околност, дали заради невероятния вкус на местните продукти – салатата ми се стори неземно вкусна. И така, няколко месеца по-късно най-накрая се наканих да я направя и вкъщи. Въпреки че доста от съставките бяха домашно производство – и печените чушки, и киселите краставички, и доматената салца, нещата не се получиха като в спомените ми. Дали заради прекалено големите ми очаквания, дали защото не разполагах с едър родопски боб и го замених с обикновен, дали защото май зеленчуците ми дойдоха в повече от необходимото (все пак бобът трябваше да има превес), дали защото не я ядох на дървена маса и пейка в планината пред спираща дъха гледка, или поради някаква друга незнайна причина, но на салатата нещо не ѝ достигаше, за да бъде като оригиналната „Балабан“… Е, естествено не разполагах с точна рецепта, карах по усет и по спомени… И все пак не разбирайте, че не стана вкусна, напротив – получи се много цветна и апетитна… Ето какви продукти и количества използвах:


1 ч.ч. сварен бял боб
1 ч.ч. сварен червен боб
4-5 печени чушки
5 сварени моркова (тънки)
6-7 кисели краставички
1 глава червен лук
6 с.л. домашна доматена салца (пюре или лютеница)
сол и оцет на вкус


Печените чушки се нарязват на парченца, морковите – на кръгчета, киселите краставички – на кубчета, лукът – на едро. Всички продукти се слагат в купа, добавя се сол (ако е необходимо – и оцет) на вкус и се разбърква. Добре е салатата да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете.

Въпреки че салатата не се получи точно като оригинала, е вкусна и приятна, отделните съставки си подхождат и се комбинират добре. И все пак ще има и друг опит – тогава бобът ще бъде едър (дори и само бял да е) и ще намаля количеството на останалите продукти. Пък дано се доближи повече до истинския „Балабан“…

Пица "Вегана" с броколи, гъби и лук

За 2 големи пици (30 см) са нужни:

1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
10-ина розички броколи
300-400 г гъби
1-2 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
1 голяма глава червен лук
2 ч.л. сол
щипка кафява захар Мусковадо
2-3 с.л. зехтин за готвене
сух риган


Розичките броколи се нарязват на по-дребни парченца (включително и дръжките) и се задушават на слаб огън в съвсем малко водичка и зехтин с ½ ч.л. сол за 4-5 мин. – само да променят цвета и аромата си, трябва да останат хрупкави.
Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, щипка риган и нарязаният на ситно розмарин и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета. Задушава се на слаб огън със захарта и 1 ч.л. сол в малко вода и зехтин за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу), намазват се с предварително приготвен доматен сос и отгоре се подреждат лукът, гъбите и розичките броколи. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 10 мин. на максимално загрята фурна (при мен това е 250 градуса) с вентилатор.

Пицата е разкошна – много ароматна и вкусна, с богата и цветна плънка. Тестото е нежно и тънко, прелестно хрупкаво отдолу и щедро гарнирано отгоре. Лукът придава лека сладост и невероятен аромат, гъбите – плътност, броколите – свежест. Важно е зеленчуците да са предварително овкусени (и леко сготвени), за да бъде добър крайният резултат. При сервиране пицата може да се поръси с хранителна мая – тя добавя допълнително вкус и аромат, наподобявайки поразително пармезан.

Картофи на фурна с хрупкава коричка

Картофите на фурна са бързо и вкусно ястие. А ако са хрупкави отвън и мекички отвътре, са картофките мечта. Прекрасна алтернатива са на пържените, даже са по-хубави от тях. Но как се постига ефектът на тази изкусителна коричка? Ами с царевично брашно. И пак благодарение на него отделните резенчета се запечатват и отвътре остават меки и нежни. Има и още няколко тънкости – картофите се нарязват на по-дебели парчета (ако са съвсем тънки, ще се изсушат), трябва да са на един ред в тавата и се пекат на силна фурна с вентилатор – така стават хрупкави. Но трябва да се внимава да не се препекат, за да не станат твърди и сухи. Преди да се овалят в брашното, се поръсват с подправки – аз съм заложила на следните, но подлежат на всякакви вариации:


картофи
самардала
къри
чесън на прах
струйчица олио по избор
царевично брашно


Картофите се измиват добре и се нарязват на по-дебели парчета (ако не са стари, може да не се белят). Слагат се в незалепваща тава – да се събират на един ред, и се поливат с малко олио (колкото да се омазнят леко, не трябва да остава по дъното на тавата). Поръсват се със самардала (тя е и вместо сол), къри и чесън на вкус и се разбъркват. Тогава се поръсват с царевично брашно, като тавата се разклаща, за да се овалят картофените резенчета равномерно от всички страни.

Не трябва да се сипва много брашно наведнъж, защото ако е повече от необходимото, ще остане на дъното на тавата и ще изгори при печенето. Затова е по-добре да се ръси на 2-3 пъти по малко и ако не е достатъчно, да се добавя още. Картофите се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса с вентилатор около 30 мин.

Картофките стават разкошни. Отвън са с прекрасна хрупкава коричка, отвътре – меки и сипкави, без да са подгизнали в мазнина. И много ароматни… Сервират се с любима салата или подходящ сос, а защо не и с чаша винце или пък биричка през лятото…

Крем от тиква и портокали

Не знаех, че има такъв крем. Докато не го направих миналата седмица… Съвсем случайно – за да оползотворя един резен тиква, 3 портокала и 1 мандарина… След като ги сварих и блендирах, стана фантастичен крем! Изобщо не очаквах толкова добър резултат! И понеже действах на око и на вкус, без точни грамажи, се наложи да го направя още веднъж, за да си запиша някакви пропорции все пак… Пък и толкова много ми хареса, че исках пак да си хапна от това вълшебно нещо в чаша с цвят на старо злато… И така, при втория опит се оказа, че съотношението на тиквата към цитрусите е горе-долу 2:1 – на почти 1 кг тиква сложих 3 портокала и 2 мандарини с общо тегло около 500 г (всичко е чисто тегло, обелено и почистено). Естествено всеки може да промени това съотношение по свой вкус… Както и може да се ползват само портокали или само мандарини. Моите портокали са от сорта за сок, т.е. не са много големи, но са сочни; мандаринките са със средна големина. Останалите продукти са на вкус, особено медът – зависи колко е сладка тиквата.


1 кг тиква (почистена и нарязана на кубчета)
3 портокала (335 г обелени)
2 мандарини (170 г обелени)
5-6 пъпки карамфил
2 ч.л. канела
150 мл вода
60 г кокосово масло
50 г мед (на вкус и зависи колко е сладка тиквата)
30 г орехи – за поръсване


Тиквата се обелва и се нарязва на кубчета. Портокалите и мандарините се обелват и заедно с тиквата се слагат в тенджера на котлона. Налива се и малко вода, за да може тиквата да се свари по-лесно. Добавят се канелата и карамфилът. Когато тиквата омекне, котлонът се усилва и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната течност. Оставя се да поизстине малко и карамфилчетата се изваждат.
Сварените плодове се прехвърлят в блендер, добавят се кокосовото масло и медът и се пасира до фина смес. Готовият крем се разпределя в подходящи чаши или купички и се слага в хладилника.

Преди да се сервира, се поръсва отгоре с нарязани на ситно орехи.

Кремът е наистина феноменален! Изключително приятен и лек, копринено нежен, с прекрасна свежа и ароматна нотка от портокалите и мандарините. А поръсен с орехите става трепач! Не си и помисляйте да ги пропуснете!

Не съм предполагала, че може да съществува такъв крем – от такива продукти, с такъв цвят, вкус и аромат. Очарована съм! И много щастлива от откритието си! Някой ден ще го изпробвам и в някоя тортичка…

Ако се консумира веднага след приготвянето или след кратко охлаждане, кремът е с характерната за този десерт консистенция – много гъст, но леко течен. След по-дълъг престой в хладилника (поне до следващия ден) обаче се втвърдява и като се гребне с лъжичката, запазва формата си – т.е. спокойно би се рязал с нож и би могъл да се ползва за тарти и други подобни сладкиши…