Картофите на фурна са бързо и вкусно ястие. А ако са хрупкави отвън и мекички отвътре, са картофките мечта. Прекрасна алтернатива са на пържените, даже са по-хубави от тях. Но как се постига ефектът на тази изкусителна коричка? Ами с царевично брашно. И пак благодарение на него отделните резенчета се запечатват и отвътре остават меки и нежни. Има и още няколко тънкости – картофите се нарязват на по-дебели парчета (ако са съвсем тънки, ще се изсушат), трябва да са на един ред в тавата и се пекат на силна фурна с вентилатор – така стават хрупкави. Но трябва да се внимава да не се препекат, за да не станат твърди и сухи. Преди да се овалят в брашното, се поръсват с подправки – аз съм заложила на следните, но подлежат на всякакви вариации:
картофи
самардала
къри
чесън на прах
струйчица олио по избор
царевично брашно
Картофите се измиват добре и се нарязват на по-дебели парчета (ако не са стари, може да не се белят). Слагат се в незалепваща тава – да се събират на един ред, и се поливат с малко олио (колкото да се омазнят леко, не трябва да остава по дъното на тавата). Поръсват се със самардала (тя е и вместо сол), къри и чесън на вкус и се разбъркват. Тогава се поръсват с царевично брашно, като тавата се разклаща, за да се овалят картофените резенчета равномерно от всички страни.
Не трябва да се сипва много брашно наведнъж, защото ако е повече от необходимото, ще остане на дъното на тавата и ще изгори при печенето. Затова е по-добре да се ръси на 2-3 пъти по малко и ако не е достатъчно, да се добавя още. Картофите се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса с вентилатор около 30 мин.
Картофките стават разкошни. Отвън са с прекрасна хрупкава коричка, отвътре – меки и сипкави, без да са подгизнали в мазнина. И много ароматни… Сервират се с любима салата или подходящ сос, а защо не и с чаша винце или пък биричка през лятото…
Ще изпробвам тези картофки Миме.Отдавна сме забравили за пърженето и използваме печене или задушаване на почти всичко каквото приготвяме.Наистина трябва да се внимава за да не станат сухи картофите.Моята баба ги печеше както са цели и небелени като ги захлюпваше с една желязна купичка направо отгоре върху печката на дърва.От време на време се обръщат за да се изпекат от всички страни, така стават много вкусни, задушават се и се пекат от парата.Но и твоите много ми допаднаха, ще ги пробваме задължително.
ОтговорИзтриванеПоздрави и усмихната нова седмица !
И ние не пържим нищо, Ели, затова търся други варианти за приготвяне на картофите. Аз също много ги обичам печени цели необелени - в жарава стават невероятни, а като няма огън и жар - и фурната върши работа! ;) Успешна и усмихната седмица и на теб!
Изтриване