Мързелива топеница

В различните краища на България казват тòпеница на различни ястия – някои се приготвят с предимно растителни продукти (чушки, домати, лук, но обикновено присъства и натрошено сирене), в други има и месо; някои са като разядка, други – като основно ястие; важното е само да има какво да се топи, 😉 откъдето идва и името на гозбата. Аз обаче се запалих по идеята от един дядо, който преди време по телевизията показа лесни варианти на традиционни нашенски рецепти – той буквално за секунди приготви топеница от разбъркана с натрошено сирене лютеница. И като се замисли човек, няма нищо за учудване – нали в лютеницата са си и чушките, и доматите! Може да е мързеливо, но е идейно! И е чудесно решение за вечно бързащите домакини. Сиренето замених с тофу, а отгоре за разкош и текстура поръсих с накълцани орехи. Какво да е количеството и съотношението на продуктите зависи от вкуса на всеки (грамажите долу са ориентировъчни), така че мачкайте, бъркате и опитвайте. Остава само да се подсигури хубав хляб и голямото топене може да започне!


5-6 с.л. (150 г) лютеница (най-добре домашна)
70-80 г тофу
1-2 ореха


Тофуто се намачква с вилица и се разбърква с лютеницата. Отгоре се поръсва с накълцани орехи. Сервира се с хляб, с който се топи и загребва – не се сещам за по-подходящо за целта от топъл домашен хляб, но и препечени филийки вършат чудесна работа.

Топеницата е изключително бърза и лесна за приготвяне, много е вкусна и приятна. Може да се дообогати с мъничко наситнен праз или нещо друго по желание. Аз заложих на тофу, защото съм малко предубедена към готовите веган сирена, но всеки е свободен да ползва продукти по свое усмотрение и да експериментира на воля.

Aроматна френска супа с гъби и лук

Божествено ароматната комбинация от гъби, карамелизиран лук и кокосово мляко ми е отдавна позната – от любимата ми рецепта за спагети. Затова когато приготвих настоящата супа, още с първата лъжица осъзнах, че тя е като течен вариант на моя сос за паста. Всъщност оригиналът на супата е малко по-различен – и като продукти (не са само растителни), и като техники на приготвяне (лукът се запържва в мазнина). Но както обикновено, аз променям рецептите, които са ми харесали, спрямо моя начин на хранене и готвене. Така се появи и кокосовото мляко в края (на мястото на задължителната за френската кухня сметана)… И гарантирам, че дори и приготвена с вода (при липса на бульон) супата е прекрасна!


3 глави лук
300 г гъби (печурки)
½ ч.ч. бяло вино
5-6 колонки прясна (или замразена) мащерка
щипка пипер меланж
1 дафинов лист
3 скилидки чесън
1 л зеленчуков бульон (или вряща вода)
2½ ч.л. сол (на вкус)
1 ч.ч. (240 г) кокосово мляко (от консерва)


Лукът се нарязва на полумесеци, гъбите и чесъна – на филийки. Лукът се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавя се малко водичка и се задушава, докато се карамелизира. Налива се виното и се изчаква да поизври. Слагат се мащерката, черният пипер, дафиновият лист, чесънът и гъбите и се разбърква. Когато гъбите се слегнат, се налива бульонът, посолява се и супата се оставя да поври около 15 мин. Тогава се добавя кокосовото мляко и котлонът се изключва. При сервиране може да се поръси с наситнен магданоз или нещо друго зеленко – за цвят и свежест.

Супата е просто невероятна – божествено вкусна и ароматна. Комбинацията от карамелизиран лук, гъби и кокосово мляко е умопомрачителна, а виното и подправките допълват съвършенството. Супичката може да се сервира с всякакъв хубав хляб, но аз прибавих към нея любимата фарината – изкусително тъничка и апетитна.

Портокалови бонбони с бадемово брашно

След прекрасните бонбони с брашно от кашу, които не се задържаха много дълго, веднага замислих да пробвам и друг вариант – този път с бадемово брашно. Очакванията ми за отново добър резултатът се оправдаха, но се натъкнах на една съществена разлика. Със същите грамажи на ядковото брашно и овесените ядки (дори преди да стигна до кокосовото брашно) сместа стана доста по-суха, затова се наложи да добавя още портокалов сок. Освен това не беше така лепкава като предишния път и от нея може да се оформят топчета веднага (няма нужда от престой в хладилника). В крайна сметка бонбоните отново са забележително вкусни и бяха високо оценени!


100 г фурми (от кутия, обезкостени)
1 голям портокал – 120 г сок (вкл. пулпът) + кората
200 г бадемово брашно
1 с.л. коняк (арменски)
100 г фини овесени ядки

100 г черен шоколад


Овесените ядки се смилат в чопър и се изваждат. След тях се смилат фурмите с портокаловия сок и настърганата кора, след което се добавят бадемовото брашното и конякът. Тогава се връщат овесените ядки и отново се разбива до еднородна смес. При необходимост гъстотата може да се коригира с малко кокосово брашно или пък още портокалов сок, но при мен не се наложи. От сместа се оформят топчета колкото неголям орех (при мен излязоха 25 броя).
Шоколадът се разтопява на водна баня и с помощта на две вилици всяко топче се овалва в него. Бонбоните се подреждат върху хартия за печене, докато се втвърди шоколадът. Украсата отгоре е по желание.

Бонбоните отново са чудесни – с познатия прекрасен аромат на портокал и коняк и с плътна, но нежна текстура. И аз поне не откривам съществена разлика във вкуса и вида между вариантите с брашно от кашу и от бадеми…

Портокалови бонбони с брашно от кашу

Това трябваше да са бонбони от шамфъстъци, фурми и портокал – такива ги виждах в представите си, но когато извадих пакета с ядковото брашно от шкафа, се оказа, че то е… от кашу, просто съм се заблудила какво съм купила преди време… Разочарованието ми обаче трая съвсем кратко – не се отказах от хрумналата ми идея и я въплътих в настоящите бонбони. Понеже си бяха чиста импровизация, пък и нямам почти никакъв опит с подобни сладкарски изделия, нагласях количествата на продуктите в движение. Започнах със сока и кората на един малък портокал, но се оказа, че течността е прекалено много за 200-грамовия пакет брашно от кашу. Затова се наложи да добавя нещо за сгъстяване на сместа – почнах с овесени ядки, но накрая прибягнах и до малко кокосово брашно. Овесени ядки изобщо не присъстваха в първоначалната ми идея, но се вписаха идеално – „намалиха концентрацията“ на кашуто (не одобрявам големите количества ядки в суровите сладкиши), а и така излязоха повече бонбони… И понеже станаха плътни, са доста засищащи и не могат да се ядат в големи количества… 😊


100 г фурми (от кутия, обезкостени)
1 малък портокал – 80 г сок (вкл. пулпът) + кората
200 г брашно от кашу
1 с.л. коняк (арменски)
100 г фини овесени ядки
40 г (4 с.л.) кокосово брашно

100 г черен шоколад


Овесените ядки се смилат в чопър и се изваждат. След тях се смилат фурмите с портокаловия сок и настърганата кора, след което се добавят брашното от кашу и конякът. Тогава се връщат овесените ядки и отново се разбива до еднородна смес. Накрая гъстотата ѝ се коригира с кокосово брашно (може количеството му да е по-различно от посоченото горе) – трябва да се получи смес, от която да могат да се оформят топчета. Понеже тя става доста лепкава, се слага в хладилника за няколко часа. Тогава от нея се оформят топчета колкото неголям орех (при мен излязоха 26 броя).
Шоколадът се разтопява на водна баня и с помощта на две вилици всяко топче се овалва в него. Бонбоните се подреждат върху хартия за печене, докато се втвърди шоколадът. Отгоре може да се поръсят с нещо за украса – кой с каквото предпочита, аз заложих на изчистен външен вид.

Бонбоните са чудесни – с прекрасен аромат на портокал, с хубава текстура и идеални на сладост. Първоначалната ми идея беше в тях да има и какао (вътре в сместа или за овалване отвън), но тя прерасна в друго решение – да им направя шоколадова глазура. Оказа се, че тънката шоколадова обвивка повече от прекрасно допълва портокаловата вътрешност и прави тези малки сладки топчици просто съвършени…

А те пък се появиха тъкмо навреме – за да почерпя всички скъпи гости на скромната ми Хралупка, която днес става на цели 10 години!

Свещник от портокал

Простичко и лесно, но красиво и ефектно – такова нещо е настоящият свещник. И толкова уместен за светлите декемврийски празници – че кой не свързва Коледа и Нова година със сочните и ароматни портокали? И цветово, и като ухание свещникът пасва идеално на празничната маса. А изработването му освен че е извънредно лесно, доставя и огромно удоволствие и наслада. Трябва само да се подберат хубави на вид портокали. Аз ползвам такива за сок – след като ги изстискам, запазвам двете половини на кората. Ето какво е нужно за един свещник:


кората на един портокал (две цели половинки)
малко ножче (или ножица)
миниформички за сладки
пъпки карамфил
чаена свещичка


Портокаловите кори се почистват отвътре от останалите след изстискването ципи и бяла част. В средата на горната половина се отрязва капаче, като се внимава дупката да е правилен кръг. С помощта на миниформички за сладки в останалата част се изрязват дупчици – на мен ми допадат звездичките. По горния ръб между така получените прозорчета (или където другаде ви харесва) се набождат пъпки карамфил. (Въпреки дупчиците отстрани отворът отгоре също е желателен, за да играе ролята на коминче – иначе страничните се опушват и почерняват, което разваля добрия външен вид на свещника).

Горната част може да се остави и без прозорчета, достатъчен е и само отворът отгоре – тогава набодените пъпки карамфил са повече и по-нагъсто. Остава само да се сглоби свещникът.

В долната половинка портокалова кора се поставя чаена свещичка, покрива се с горната половинка и свещникът е готов да заеме мястото си на празничната трапеза.

Много е ефектен за украса и през деня, но когато вечер свещичката вътре се запали и пламъчето ѝ игриво затрепка, става приказно красив и създава невероятно настроение и уют. И изобщо не е задължително да се наслаждаваме на тази прелест само на Коледа и Нова година, свещникът може да се ползва през цялата зима или поне докато портокалите са актуални…