сряда, 4 декември 2019 г.

Меломакарони със сок от мандарини




Тези меломакарони ме доближават още повече до поставената преди няколко години цел – да пробвам различните рецепти от прекрасния сайт My Cooking Book Blog. Авторката публикува всяка година нова рецепта, което хич не ме улеснява, а изборът наистина е труден! Досега съм приготвила четири и все са невероятни – и тези на Стельос Парлярос, и пияните, и настоящите – всички ме докараха до възторг. Само тези с орехи и сусам не ми допаднаха толкова много – не че са по-лоши от останалите, пак са си чудесни, просто стават малко по-различни (имат и бакпулвер в тестото и се поръсват с орехи и сусам преди печенето), което влияе на моя вкус и предпочитания. Явно ми допада повече текстурата на другите видове само с малко сода (те са по-плътни, но крехки и ронливи за разлика от последните, които са по-пухкави и порести), както и предпочитам суровите орехи пред печените. Но за някого пък тези неща може да са предимство!
Да се върнем обаче на настоящата рецепта. Мислех, че след пияните меломакарони никоя друга рецепта вече няма да ми се хареса достатъчно, но тази ѝ е достойна конкуренция! По-различното тук е, че сиропът не е обичайният от захар и вода, а от мандаринен сок (такъв е сокът и в тестото). В началото лееекичко ми липсваше по-силният дъх на канела и карамфил и особено на узото в сиропа, но това чудесно се компенсира от аромата на мандарините. Сладките са много вкусни, а сиропът е умопомрачителен! Ароматен, много сладък естествено и с леко кисела жилка от мандарините – не очаквах такъв свеж ефект! Божествен е! Наистина няма нужда от други аромати (подправки). Затвърди се и опитът, че е по-добре сладките да се сиропират горещи в студен сироп – наистина стават по-хрупкави и апетитни от обратния вариант. Излязоха 37 сладки по 30 г. от 2/3 доза на оригиналната рецепта.


200 г прясно изцеден сок от мандарини
½ ч.л. сода бикарбонат
20 г кафява захар
¼ ч.л. канела
щипка сол
настъргана кора от 2 мандарини
300 г зехтин
600 г брашно

50-60 г орехи

200 г прясно изцеден сок от мандарини
275 г кафява захар
60 г мед


Първо се приготвя сиропът, за да има време да изстине. Всъщност през зимата това не е проблем – на терасата става много бързо.
Сокът от мандарини и захарта се смесват в малка тенджерка и се слагат на котлона, като се разбърква периодично, докато се стопи захарта. Когато заври, котлонът се изключва и сиропът ври 1 минута. Оставя се да изстине малко и тогава се добавя медът. Готовият сироп се оставя да изстине напълно. Може да се сложи в хладилника, докато се изпекат сладките.

В купа се сипва сокът от мандарини и се слага содата да се угаси.
Добавят се захарта, канелата, солта и мандариновата кора. Разбърква се с телена бъркалка, докато се разтопи захарта, и се налива зехтинът. Отново се разбърква, докато се смесят продуктите, и се прибавя брашното. Разбърква се с дървена лъжица колкото да се смесят продуктите и да се получи хомогенна маса. Не трябва да се бърка излишно, защото ще започне да отделя мазнина и ще стане жилаво, а готовите сладки – твърди и сбити.




Късат се парченца по 30 г и се оформят на топчета. Нареждат се в тава, покрита с хартия за печене, и отгоре се прави шарка – в случая с вилица на кръст.






Сладките се пекат в предварително загрята на 170 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 19-20 мин., докато повърхността им се зачерви, а отдолу се получи приятна коричка. Двете тави може да се пекат едновременно, но по някое време трябва да се сменят местата им. Аз ги пека поотделно и докато се пече втората партида, сиропирам първата.






Докато се пекат сладките, се приготвят подходящ съд, в който ще се подреждат, и орехите за поръсването (смилат се на ситно, но не съвсем фино).
Току-що извадените от фурната сладки се пускат в студения сироп (колкото се събират спокойно в тенджерата) и се държат в него 2-3 минути, като се обръщат.




Изваждат се с решетъчна лъжица, отцеждат се и се подреждат плътно в голям съд (тава). Всяка сладка се поръсва отгоре с орехи. Продължава се така и с останалите.




Докато се допече втората тава, сиропът се връща в хладилника, за да се охлади отново.






По желание готовите сладки може да се поръсят и със струйка мед.
Съхраняват се в стъклен съд с капак или в метална кутия, за да не изсъхват.








Сладките са уникални и феноменални! Много ароматни, сочни отвътре и хрупкави отвън, с изключително свежа кисела нотка от мандарините, която идеално балансира сладостта на сиропа. Просто са прекрасни…











четвъртък, 28 ноември 2019 г.

Двойно шоколадови кексчета




По рецептата на най-великата (поне за мен) шоколадова торта на света много успешно могат да се направят и малки кексчета. Те са със същия превъзходен вкус и аромат и в зависимост от повода, по който се приготвя десертът, могат да се окажат дори по-предпочитани – всяко от тях си е отделна завършена порция, много симпатична и удобна за сервиране. И така, да запрятаме ръкави! При продуктите няма нищо ново, само количеството на крема е наполовина от този за тортата.
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
2¾ ч.ч. (330 г) брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
30 г домашни сушени кайсии (или 50 г червени боровинки)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (190 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

крем:
2 банана (около 200-220 г обелени)
½ авокадо
50 г кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (10-15 г) разтопено кокосово масло
1 с.л. какао
1 с.л. (25 г) мед
½ пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Разпределя се във форми за мъфини – излизат точно 12 броя, без да се пълнят до ръба.




Кексчетата се пекат на 180 градуса на горен и долен реотан около 20 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препекат, ще се изсушат, а са много по-хубави влажни и сочни. Оставят се да изстинат леко, след което се изваждат на решетка да доизстинат.




Кексчетата са идеални и спокойно могат да се хапват и само така.




Но с добавка на малко от изкусителния шоколадов крем стават направо неустоими.
Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстиват кексчетата – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.
Оттук нататък има различни възможности. Едната е в средата на всяко кексче да се направи дупка, която да се напълни с крем, като се завърши с шприцована розичка отгоре. За целта обаче е нужен специален сладкарски инструмент.






Ако нямате такава шприцо-помпичка, има и по-лесен начин, който на мен даже ми допада повече, защото така кремът се разпределя по-добре навсякъде. Кексчето се срязва внимателно на две, долната част се намазва с малко крем, поставя се горната част и се намазва отгоре с още крем.




Отгоре кексчетата се украсяват с парченца от плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре…




Кексчетата са фантастични! Красиви и с божествен аромат! Хубави са и без крем, но с него стават великолепни! И не само че по нищо не отстъпват на тортата, а даже са по-атрактивни и симпатични заради по-малките си размери. Просто са прелестни…









сряда, 28 август 2019 г.

Чушки и домати с булгур




Когато не ми се врътка много из кухнята или времето ми е по-ограничено, а ми се хапват любимите пълнени чушки, ги заменям с разтъпкани (същите продукти, но чушките са нарязани и разбъркани с останалите). А когато пък не разполагам с накиснат от предния ден кафяв ориз, на помощ идва булгурът. Той е обработен вече продукт и няма смисъл от накисване, а се готви, т.е. набъбва буквално за минути. Така се роди идеята за настоящото ястие – с много лук, много домати и изключително апетитно и ароматно. А те, ароматите, са от любимите ми нашенски подправки – чубрица и босилек (въпреки че булгурът е характерен за арабската кухня и много биха подхождали и по-екзотични подправки). Количеството и съотношението на продуктите е на око и на вкус, но понеже се получи добра комбинация, ги давам така:


3 средни (2 големи) глави лук
6-7 чушки (800 г)
5 домата (около 1 кг)
250 булгур
250 мл вряща вода
4 ч.л. сол
няколко стръка прясна чубрица
няколко стръка пресен босилек
струйка студенопресован зехтин


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите се обелват и се нарязват на едро.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушките и половината сол (2 ч.л.) и се оставят няколко минути да се запекат и те (по-скоро се задушават, защото си пускат водичка).
Слагат се доматите, останалата сол и наситнената чубрица и всичко се задушава още 4-5 мин., вече с капак. Тогава се налива водата и се изсипва булгурът. Разбърква се добре, котлонът се изключва и ястието се оставя захлупено, докато булгурът поеме всичката течност. Накрая се добавят наситненият босилек и зехтинът и всичко се разбърква отново.






Ястието става чудесно – много вкусно, много доматено (за моя вкус това е плюс) и много ароматно. Булгурът набъбва идеално и поема всичката течност. Ако случайно този ефект не се постигне (булгурът е останал малко твърд и ястието е сухо и сбито или пък има излишна течност), проблемът се решава много лесно – или се добавя още малко гореща водичка, или пък още малко булгур и се изчаква, докато се получи желаната гъстота. И тогава се изискват върховни усилия на волята човек да спре да опитва директно от тенджерата… Все пак трябва да остане нещо и за сервиране…







сряда, 14 август 2019 г.

Бамя на фурна с оцет и сол




Бамята е сравнително непознат за мен продукт. Единственият ми контакт с нея е бил в гювечите на баба и майка, но там тя почти се губи сред другите зеленчуци; даже като дете я отбутвах… Затова в последните години се опитвам да ѝ дам втори шанс – така изобретих настоящата рецепта. Приготвих я по същата технология като любимите летни чушки – изпечени в суха тава и още горещи поръсени със сол, оцет и зехтин. И резултатът никак не беше лош! Бамичките може да се пекат цели, но аз реших да им отрежа дръжките, за да може да се овкусят по-добре (солта и оцетът да навлязат във вътрешността им). Количеството им е толкова, колкото да се съберат на един ред в тавата.


бамя
сол
струйка студенопресован зехтин
ябълков оцет на вкус


Бамята се разпределя на един ред в незалепваща тава без никаква мазнина и се пече в предварително загрята на 200 градуса фурна на горен и долен реотан 15-16 мин., като по средата на печенето се разбърква. Още гореща се изважда в купа, посолява се и се полива със струйка зехтин и оцет на вкус. Оставя се да престои поне няколко часа, за да се овкуси добре, и е готова за сервиране.




Бамичките са прекрасни на вкус – киселки и апетитни. Чудесни са като салата или гарнитура, а който иска, може да си хапва и за основно… Заедно с оцета и солта може да им се добави и нарязан на ситно чесън, а защо не и някакви зелени подправки…












понеделник, 5 август 2019 г.

Бисквитена торта с крем от сладки картофи




Бърза, лесна, с малко продукти. Много шоколадова, много креместа и сочна. С необичаен крем – от сладки картофи. Струва си човек да я приготви! Единственият компромис в състава ѝ са бисквитите (купешки са за съжаление)…


300 г бисквити
2 сладки картофа (около 600 г обелени и почистени)
2 с.л. (30 г) кокосово масло
50 г какао
150 г мед (на вкус)
200 мл вода от варенето на картофите
50 г орехи


Картофите се обелват и се нарязват на кубчета. Слагат се в тенджера и се налива вода, колкото да ги покрие. Сваряват се до омекване (за 20-ина минути). Оставят се да изстинат малко (да не са врели) и се пасират в блендер заедно с кокосовото масло, какаото, меда и водата от варенето на картофите. Получава се много фин шоколадов крем, гъст, но леко течен.
В подходяща тавичка или тортена форма се разстила малко крем. Отгоре се нарежда ред бисквити и се покриват със слой крем. Продължава се така до изчерпване на продуктите. При мен се получиха 3 реда от бисквити, защото слагах по-дебел слой крем между тях, а и тавичката ми явно беше по-голяма от необходимото. Така оформената торта се оставя за няколко часа на стайна температура, след което се поръсва отгоре с едро нарязани орехи и се прибира в хладилника. Добре е да се консумира на следващия ден.




Със същото количество крем спокойно може да се направят и повече етажи (в същата тавичка), като се увеличат бисквитите. Тогава тортата ще стане по-висока и по-представителна, но и малко по-суха, а сега е много сочна и креместа, точно по моя вкус! И много шоколадова! Изобщо не се разбира, че кремът е от сладки картофи. Бисквитките са с аромат на карамел и понеже са тънки, не се налага да се топят в някаква течност.




Тортата се прави много лесно и за отрицателно време – най-мъчното нещо е беленето на картофите и най-много време отнема охлаждането им… Блендирането на крема след това и реденето на пластовете е като детска игра. А тортичката е безумно вкусна! И идеална за приготвяне в летните жеги, защото няма печене на блатове и варене на кремове…