сряда, 27 февруари 2019 г.

Мартеничка ангелче




Това е симпатичен модел на фигурка, която някой може да оприличи на момиче или на Пенда, но за мен си е ангелче – разперените настрани снопчета прежда не приличат на ръчички, а на ангелски крила. Изработването е приятно и изобщо не е по-трудно от това на обикновени пискюлчета или традиционните Пижо и Пенда. Не се изискват и някакви специални материали, а само:


бяла и червена прежда
2 картончета с различни размери (при мен 8,5 и 6,5 см)
ножица
малки безопасни иглички


За да се получи въпросното ангелче, е необходимо да се изработят 2 пискюлчета в различни цветове – за тялото и крилете.
Преждата за тялото се намотава на по-голямото картонче толкова пъти, колкото дебело желаете да е ангелчето (20 намотки са достатъчно). Получените намотки се завързват здраво с конец от същия цвят и се срязват с ножица в противоположния край. Получава се нещо като метличка.




В средата се завързва усукана бяло-червена връв. По същия начин се изработва още едно снопче прежда от другия цвят, като за него се ползва по-малкото картонче (правят се 15 намотки).




В процепа на голямото пискюлче (тялото) се поставя напречно малкото (крилата) и се фиксира стегнато с намотаване на конец с цвета на крилата – получава се главичката на ангелчето.




Голямото пискюлче отново се разделя на две еднакви части, които се издърпват нагоре, а под тях се събират и завързват стегнато краищата на малкото с конец със същия цвят.




На свой ред малкото пискюлче се разделя на две еднакви части и под тях се събират и завързват краищата на голямото пискюлче (отново с конец с цвета на крилата) – това е талията. Така фигурката вече е завършена – оформени са тялото и крилата на ангелчето. Необходимо е само да се пригладят добре и да се изравнят (подстрижат) с ножицата. И да им се добави малка игличка за закачване.




Ангелчетата могат да се направят в два варианта според комбинацията на цветовете – червено с бели крила или бяло с червени крила. И двата вида са еднакво хубави! Наистина са прелестни! И са подходящи както за дами, така и за господа, за малки и големи…











сряда, 13 февруари 2019 г.

Зелник с домашно дърпани кори




След като 2 пъти в последните години правих уникално вкусния зелник с домашно дърпани кори, вече няма как да се върна към готовите от магазина. Остава ми единствено са експериментирам с оформянето на баницата… Така че след наложения вариант дойде ред и на този. Той ми допада още повече, защото в този вид хем е по-удобно за сервиране и хапване, хем корите се изпичат чудесно отвсякъде. При наложената баница корите във вътрешността съвсем не са лоши, но нямат този изкусителен вид и вкус като на горната коричка… А продуктите са вече съвсем познати:


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3-4 сушени червени чушки
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко зелева чорба и се оставя да се задуши известно време. Празът се нарязва на кръгчета и се добавя към зелето. Когато омекне, се добавят бобът, начупените на ситно чушки и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено, бобът също при варенето. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода. Олиото не го меря, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.




Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от плънката.




Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.
Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.




Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).




Полученото руло се прехвърля внимателно в голяма тава, покрита с хартия за печене. Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се подреждат едно до друго в тавата.




Баницата се намазва с останалата в касеролата мазнина и се пече в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 35 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.




Баницата е фантастична – с тънки хрупкави кори отвън и богата и ароматна плънка отвътре. Просто вълшебство!....
Сушените чушки може да се заменят с печени, но само в краен случай – сушените добавят много по-добър вкус и аромат. Напоследък понатрупах опит и с други северняшки вкуснотии (по-конкретно от Северозапада, откъдето е идеята за зелника) и установих, че зимно време се ползват сушени чушки – те наистина придават великолепен нюанс на ястията.












петък, 1 февруари 2019 г.

Плоска содена питка с три вида брашно




½ ч.ч. (70 г) пълнозърнесто брашно
½ ч.ч. (70 г) ръжено брашно
½ ч.ч. (70 г) царевично брашно
½ ч.л. сол (или самардала)
30 г семена (по 10 г мак, сусам и лен)
1 ч.ч. вода
½ ч.л. сода + 1 с.л. оцет
струйка шарлан


Брашната се пресяват и се добавят солта (самардалата) и семената. Прави се кладенче, в което се наливат водата и угасената в оцета сода. Разбърква се добре с дървена бъркалка. Става много гъсто, но все пак течно тесто.




Фурната се загрява на 180 градуса и вътре се слага тава с незалепващо покритие (30 см) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко шарлан (да се подмаже обилно) и се излива тестото. Заравнява се с лъжица и се пече на горен и долен реотан 25 мин. до златисто.




Оставя се да изстине малко и се нарязва – на квадрати, триъгълници или на когото както му харесва; може и само да се начупи небрежно…




Питката е великолепна! Тънка и изкушаваща, изключително апетитна. С хрупкава горна и долна коричка и нежна вътрешност.




Правила съм я в какви ли не вариации – с два вида брашно (по 105 г пълнозърнесто и царевично), изцяло с лимец, със сол или самардала, с шарена сол, с газирана или обикновена вода, с други семена (конопено, тиквено)… И винаги резултатът е чудесен! Вкусна, ароматна, с фантастично хрупкави крайчета – божествено апетитни от шарлана!




Питката може да се хапва самостоятелно, като хляб към основно ястие или пък да се намаже с разни пастети – в случая с пастет от боб и песто от морковени листа… И все е много вкусно!












Пастет от боб




Този пастет беше изцяло случайна хрумка – може би под влияние на така любимия хумус от нахут. А подобни пюрета съм правила и от леща и резултатът си заслужава. Така се оказа и с въпросния пастет от боб – получи се много нежен и гладък, с чудесен вкус и аромат.


200 г бял боб
1 глава лук
1 морков
¼ глава целина (50 г)
1-1½ ч.л. сол (на вкус)

3 скилидки чесън
1 лимон – сокът + пулпът
4 с.л. шарлан
250- 270 мл течност от варенето на боба
3 с.л. тахан


Бобът се накисва в студена вода за едно денонощие. Измива се и се слага да заври. Като поври 2-3 минути, водата се изхвърля, бобът се измива и се залива с нова вода (гореща). Когато е почти готов, се добавят лукът, морковът и целината, нарязани на кубчета. Посолява се на вкус и се доварява до готовност. Като се прецеди, се получават 3 ч.ч. боб (около 540-550 г).
Свареният боб се слага в блендера с част от течността и зеленчуците, с които се е варил. Добавят се чесънът, лимоновият сок, шарланът и таханът и всичко се пасира на гладка смес. Докато е топло, пюрето е по-рядко, но като изстине, се сгъстява.




Пастетът е фантастичен! С прекрасна фина текстура и богатство от аромати. Идеален е за предястие, гарнитура или за намазване на хлебче




Понеже не си струва да се вари само 200 г боб, аз варя повече и с останалото количество приготвям прекрасния зелник с праз, кисело зеле и боб. Естествено може да се ползва и консерва от магазина – но тогава ще липсва ароматът, който придават лукът, морковът и целината на домашно сварения бобец…












понеделник, 28 януари 2019 г.

Картофена крем супа с карфиол и праз




До неотдавна супите не присъстваха много често в обичайното ни меню. И когато правех такива от дъжд на вятър, все бяха от нарязани на дребни кубчета зеленчуци. Не разбирах защо светът толкова е луднал по крем супите, даже нарочно ги избягвах… Отскоро обаче отново се завърнах към тази течна храна… и то в нейния пасиран вариант. И съответно открих какво улеснение е да сложиш всички зеленчуци, небрежно нарязани, едновременно в тенджерата с вода и после да пасираш всичко за секунди, вместо половин ден да се бориш да наситниш зеленчуците на еднакви кубчета…
А супата си заслужава – много е ароматна и апетитна, а с малко лимонов сок при сервирането става неотразима!


6-7 картофа (700-750 г)
½ глава карфиол (300 г)
1 стрък праз
3 средни моркова
1 стрък девесил (замразен)
4 ч.л. сол (на вкус)
1½ л студена вода
½ връзка магданоз (може и замразен)
струйка шарлан
лимонов сок


Картофите, морковите и празът се нарязват на едри парчета, карфиолът се накъсва на розички. Всички зеленчуци заедно с девесила се слагат в тенджера, заливат се с 1½ л студена вода (да се покрият зеленчуците), посоляват се и се сваряват под капак за 20-ина минути. Когато са готови, се добавя магданозът и всичко се пасира фино.
При сервиране всяка порция се полива с много тъничка струйка шарлан и може да се украси със стръкче зеленина. Добавя се и лимонов сок на вкус.




Супата е много бърза и лесна – като всяка крем супа. И много вкусна, естествено – с множество прекрасни аромати от праза, девесила, магданоза и шарлана. Чудесна е за лека вечеря…