петък, 5 октомври 2018 г.

Замразени сурови чушки




Пресни чушки по магазините има целогодишно, затова на доста хора идеята да се замразяват за зимата може да се стори налудничава. Още повече че замразените плодове и зеленчуци губят много от достойнствата на пресните. Но пък свежи чушки през януари например звучи някак неуместно (оставяме настрана въпроса с цената им)… И тогава изпадаме пред дилемата – пресни, но вносни (и третирани с незнайно какво) и отгледани извън сезона или замразени, но расли на въздух и на слънце по нашите земи, евентуално в собствена градина или поне на някой щедър приятел? Аз лично предпочитам втория вариант. Е, когато се извадят от фризера, нямат вида и вкуса на пресния зеленчук, но за бобеца и лещата например са идеални – в готовото ястие изобщо не се познава, че чушката не е била прясна. Много добре се вписват и в пица заедно с други зеленчуци…






Избират се хубави и здрави чушки – зелени, червени и каквито други цветове желаете. Почистват се от дръжките и семената и се нарязват – може на лентички, може на кубчета, а защо не и по двата начина. Всяка чушка се слага в малко пликче или се завива в найлоново фолио и така оформените пакетчета се прибират във фризера. И когато през зимата ни потрябва една чушка, вадим едно пакетче и готово!
В зависимост от ястието, за което ще се ползват, чушките се размразяват преди употреба (за пицата например – даже парченцата трябва и да се подсушат) или директно се пускат в тенджерата (за различните манджи). Но е добре да се слагат към края на готвенето, защото след замразяването са изгубили своята свежест и хрупкавост и нямат нужда от дълго варене.













четвъртък, 4 октомври 2018 г.

Замразени печени чушки




Фризерът е нещото, с което се опитваме да излъжем майката природа (или по-скоро лъжем самите себе си), че различни продукти могат да са налични целогодишно. Не съм от тези, които тъпчат по чекмеджетата му какви ли не плодове и зеленчуци – смятам, че те са полезна и пълноценна храна само в суров вид и затова гледам да им се насладя, когато са в сезона си. Но все пак и аз като някоя предвидлива катеричка си правя известни запаси за зимата. И това, без което не мога, са печените чушки. Те са сред нещата, които много обичам. Хубави са и само така, без нищо друго, но намират място и в много рецепти за салати, пастети, хайвери или основни ястия. И е огромно удобство и удоволствие „когато сняг забръска“ човек да извади от фризера едно пакетче с печени чушки и да спретне някоя интересна салата, апетитен айвар или по-различен хумус… А как ще мине любимият зелник без тях? Те са цветовият акцент в тази уникална баница. Много са благодатни и за приготвяне на коктейлни хапки
Чушките могат да се консервират и в буркани, но това е по-сложно и трудоемко. Освен това претърпяват още една термична обработка при стерилизацията. Затова аз предпочитам замразяването във фризера. А когато се размразят преди употреба, имат вид и вкус на току-що изпечени!






Съвсем очаквано, тук рецепта няма – всичко е толкова просто и добре познато на всички. Чушките се изпичат на когото както му е удобно (аз ползвам една стара скара – така се придава и опушеният елемент), обелват се и се оставят да се отцедят известно време. Тогава се разпределят в найлонови торбички по 5-6, 10-ина или повече на брой (кой както прецени). Пликчетата се загъват добре и готовите пакетчета се слагат във фризера. И това е! Готови сме за зимата!








вторник, 2 октомври 2018 г.

Сицилианска капоната




Сицилианската капоната си е най-обикновена лятна манджа от патладжани, не кой знае колко по-различна от нашенската такава. И все пак отлики има – те се дължат на характерните средиземноморски продукти и подправки като маслини и каперси, които придават специфичния вкус на това изкусително ястие. Защото зад звучното и непознато или поне малко познато у нас име капоната се крие едно много апетитно и ароматно ястие. Не че нашенската лятна манджа с патладжани е лоша, но винаги е интересно човек да опита и други вкусове и комбинации на познати продукти.
Попаднах на рецептата случайно преди година-две и веднага ме заинтригува, а после се оказа, че нетът е пълен с вариации по темата. В което няма нищо учудващо – едва ли всички сицилианки готвят по абсолютно един и същи начин въпросното ястие, какво остава пък за интерпретациите на българска почва. Но аз твърдо следвах набелязаната първоначално рецепта и останах предоволна! Странно ми се видя присъствието на бадеми в списъка с продукти и бях на косъм да ги пропусна, но добре, че не го направих – те придават хрупкавия елемент в ястието и го правят по-интересно и апетитно. Вероятно в Сицилия не ползват бадеми, а кедрови ядки, но нали такава рецепта си бях харесала… спазих си я докрай (е, май само черния пипер пропуснах)… Даже се прежалих да пържа, самоуспокоявайки се, че това всъщност е сотиране (запържване за кратко в силно нагорещена мазнина) и не е толкова вредно като обичайното пържене; при това пропуснах второто пържене след добавянето на лука и чесъна.
И така, за 3-4 порции са нужни:


2 патладжана (550-600 г)
1½ ч.л. сол (на вкус)
2 ч.л. сух риган
50 г зехтин за готвене
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 връзка магданоз
2 с.л. каперси
1/3 ч.ч. (50 г) зелени маслини без костилки
2 с.л. ябълков оцет
3 средни домата (550-600 г)
30 г бадеми


Патладжаните се нарязват на кръгове с дебелина 1 пръст и след това на половинки, а по-големите – на четвъртинки. Посоляват се и се оставят 20-30 мин. да си пуснат горчивата вода. Измиват се и се подсушават.
Лукът се нарязва на полумесеци, чесънът – на филийки (може и по-ситно), магданозът – на ситно, маслините – на половинки или третинки, каперсите и бадемите се накълцват с нож на дъската. Доматите се обелват и се нарязват на едри парчета.
В дълбок тиган или тенджера зехтинът се загрява до висока температура. Изсипват се патладжаните и риганът и се сотират около 5 минути, като се раздрусват и разбъркват, за да се запържат от всички страни. Мазнината трябва да е достатъчно, за да не се налага да се долива, и температурата ѝ да е наистина висока. В противен случай патладжаните ще я попият и ще станат тежки, а пърженето става още по-вредно.
Когато патладжаните станат златисти, се добавят лукът, чесънът и магданозените дръжки, веднага след тях – каперсите, маслините и оцетът, също и доматите. Разбърква се и ястието се оставя на слаб огън за 10 минути, като се бърка от време на време. Накрая се добавят бадемите и се готви още 5 минути.
Тенджерата се сваля от котлона и когато поизстине леко, се добавя наситненият магданоз и се разбърква.
Капонатата се сервира с филия хубав хляб или още по-добре – с традиционна италианска фокача ;).









Ястието е изключително апетитно, с богатство от вкусове и аромати, също и текстури: приятно кисело от оцета и каперсите, сладко от лука, солено от маслините, а бадемите със своята хрупкавост го правят уникално и всяка хапка е прекрасна!















събота, 18 август 2018 г.

Сушени смокини




Всички плодове, които си суша за зимата, стават превъзходни и се харесват на всеки, който ги опита – и кайсиите, и прасковите, и сливите. Но сякаш най ми допадат смокините. Всъщност съм разчетворена да определя кои точно са ми любими, защото всички са великолепни, но смокините определено се открояват от останалите. Освен че са най-сладки от всички и много ароматни, имат и по-различна текстура от тях – семенцата им ги правят уникално приятни за хапване. Когато сдъвчеш парченце сушена смокиня, приятното хрущене в устата увеличава многократно удоволствието от консумирането им. Явно съвсем не случайно са любими и на петгодишната ми племенница…
За сушене са подходящи както обикновените плодове, така и едрите им разновидности, популярни като цариградска смокиня – просто трябва да се нарежат на повече парченца.






Смокините се нарязват на четвъртинки, шестинки или дори осминки в зависимост от големината им и резенчетата се подреждат плътно в тави. Те от своя страна се поставят на слънце – на южна тераса или двор. Вечер е добре да се прибират на закрито, особено ако държат на двора – да не се овлажняват през нощта. След втория-третия ден (когато поизсъхнат значително и се свият) плодовете всекидневно се разбъркват, за да се сушат равномерно от всички страни. Трябва да изсъхнат добре – да потракват по тавата при разбъркване, за да не мухлясат впоследствие, но не трябва да стават и прекалено сухи и твърди. И естествено най-добре се разбира дали са готови чрез опитване… Но внимавайте с опитването, за да не се окаже, че накрая няма да има какво да приберете за зимата…






Освен тави за сушенето може да се ползва и мрежа – кой както предпочита.









Готовите смокини се прибират в платнени или хартиени торбички и се съхраняват на сухо и хладно място. Прекрасни са за хапване и само така, в комбинация с ядки или в различни сладкиши…













Сушени сливи



След кайсиите и прасковите с напредването на лятото идва редът за сушене и на сливите. Сини, червени и какви ли не още – всички са прекрасни за целта. Най-популярни за сушене са сините, но има и сортове, които са тъмносини или дори лилави отвън и червени отвътре – те стават великолепни в изсушен вид. Малко трудно се делят от костилката, но това се компенсира от превъзходния краен резултат. И тук важат условията плодовете да са хубави и добре узрели и времето да е слънчево и горещо, за да може да изсъхнат добре.









Сливите се нарязват на четвъртинки или шестинки в зависимост от големината им и резенчетата се подреждат плътно в тави. Те от своя страна се поставят на слънце – на южна тераса или двор. Вечер е добре да се прибират на закрито, особено ако държат на двора – да не се овлажняват през нощта. След втория-третия ден (когато поизсъхнат значително и се свият) плодовете всекидневно се разбъркват, за да се сушат равномерно от всички страни. Трябва да изсъхнат добре – да потракват по тавата при разбъркване, за да не мухлясат впоследствие, но не трябва да стават и прекалено сухи и твърди. И естествено най-добре се разбира дали са готови чрез опитване…






Готовите сливи се прибират в платнени или хартиени торбички и се съхраняват на сухо и хладно място. Изключително са приятни за хапване – сладички и ароматни.









А тези с червена вътрешност стават божествени, като дъвчащи бонбони са… Мммм… Кой не обича дъвчащи бонбони?!