неделя, 17 юни 2018 г.

Вишнев сладкиш с грис



Вишните май са единственият плод (освен ябълките), който ползвам за сладкиши – предпочитам плодовете сурови. Но когато разполагаш с голямо дърво, отрупано с щедро количество от приятно киселките плодчета, просто ти е жал да ги оставиш да изгният нахалост. И въпреки че разполагам с блестящи рецепти като Венецът на Горгона, един много шоколадов и много сочен сладкиш или пък класически пай с вишни, на човек му се иска да експериментира и да сътвори нещо по-различно. Така ми хрумна идеята за настоящия сладкиш – той е много добре познат, но във вариант с ябълки. Оказа се, че вишните също са много подходящи за целта! Естествено аз внесох и някои промени – понеже комбинацията от вишни и шоколад е божествена, добавих към сухите съставки и какао. Сладкишът се приготвя много бързо и лесно, ако изключим чистенето на вишните – това е най-пипкавата и времеемка част…
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. брашно (120 г)
1 ч.ч. грис (150 г)
1 ч.ч. кафява захар (200 г)
50 г какао
1 пак. бакпулвер
1 ванилия
щипка сол
настъргана кора от ½ лимон
1,200-1,300 кг вишни
½ ч.ч. (100 г) зехтин


Вишните се почистват от дръжките и костилките (количеството им трябва да е такова, че да се подредят плътно на 2 реда в тавата).
Брашното се пресява в купа и се добавят останалите сухи съставки – грисът, захарта, какаото, бакпулверът, ванилията, солта и лимоновата кора. Всичко се разбърква много добре.





Сладкишът се оформя, като в тава (20х30 см) се редуват 1/3 от сухата смес (това е 1 ч.ч.), половината вишни (плътно подредени), 1/3 суха смес, останалите вишни и последната 1/3 суха смес. Тавата няма нужда от подмазване или от хартия за печене.







Отгоре се полива със зехтина и сока, който се е отделил от изчистените вишни. Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 50 мин. Оставя се да изстине добре, преди да се сервира, а на другия ден е още по вкусен… По желание може да се поръси с нещо за по-завършен вид – в случая това са кокосови стърготини.









Сладкишът е чудесен – много шоколадов и много вишнев и сочен. Доста прилича на другия шоколадов сладкиш с вишни, но не са абсолютно еднакви – благодарение на гриса тук се получава по-различна текстура и се усеща едно лекичко и много приятно хрускане.
Понеже целта ми е да се оползотворят максимално количество вишни и да се получи много сочен сладкиш, той леко киселее. За мен това е изключително приятен ефект, но любителите на по-сладките десерти може да увеличат малко захарта в сместа или да поръсят готовия сладкиш отгоре с пудра захар (смляна кафява). Друг вариант е да се намали количеството на вишните – това може да се постигне, ако се ползва по-малка тавичка.






















вторник, 22 май 2018 г.

Студена напитка от маслодайна роза




Всяка година през май из цялата Розова долина се носи вълшебен аромат – масивите с маслодайни рози са богато нацъфтели и изглеждат като райски градини, а уханието, което разпръскват из въздуха, наистина е приказно. Ако човек реши да се разходи за малко из редовете, отрупани с нежните розови цветчета, ще се почувства като в рая. И започва да диша с пълни гърди, за да поеме максимално от този божествен аромат. А той е толкова силен, че направо действа главозамайващо…






Както показва и името на въпросната роза, основният и най-ценен продукт, който се добива от нея, е розовото масло. Освен него обаче се приготвят още розова вода, екстракти и конкрети, сладко, ликьор и не на последно място – популярната гюловица, възпята от Любен Каравелов в началото на поучителната повест „Маминото детенце“: Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял шкембе-чорбасъ в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия – той нищо не знае, от нищо не отбира. Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко!...
Но темата на настоящата публикация не е сравнената със сълза или кристал гюлова ракия, а една прекрасна и изключително ароматна (напълно безалкохолна!) напитка от уханните розови цветове. Начинът на приготвяне е същият като при маточината, ментата или глухарчетата – прави се студен воден извлек, който после се подслажда на вкус, а за по-голяма свежест се добавя и малко лимонов сок.
И така, за еднолитрова кана са нужни:


1 шепа цветове от маслодайна роза (15-20 цвята)
студена вода
1 лъжица мед (на вкус)
сокът на ½ лимон (на вкус)


Розовите цветове се слагат в каната (без да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие (става и 2 нощи). През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти.






На другия ден накиснатите цветове се изстискват и получената течност се прецежда. Подслажда се с мед (или друго по желание) и се добавя лимонов сок на вкус. При нужда може да се разреди с още вода. Готовата напитка се съхранява в хладилника.









За някои, които употребяват розова вода за козметични цели (т.е. само външно), напитката може да се стори странна и дори неподходяща за консумация. Но ако се абстрахират от това, ще установят, че разполагат с едно уникално питие – истински еликсир с приказен аромат…



















сряда, 16 май 2018 г.

Ягоди с тахан – любимата пролетна закуска




През годините съм закусвала какво ли не, имало е и периоди, когато изобщо съм пропускала този момент. Изяла съм купища филии, намазани или гарнирани с най-различни (включително и животински) продукти, принцеси и всякакви други тестени неща. Имах един доста дълъг период, в който всяка сутрин хапвах палачинка с овесени трици или кисело мляко с ленено семе и отново трици… Или пък циганска баница с ленено масло, червен пипер и куркума…
Но откакто преди няколко години открих сусамовия тахан, той неизменно присъства в сутрешното ми меню. Първоначално намазан на филийка със самардала или шарена сол и добавка от куркума и червен пипер, а после хлябът отстъпи мястото си на пресните плодове. И еврика! Открих, че най-добрата закуска са плодове според сезона плюс тахан! И така, започнах да експериментирам и да опитвам различни комбинации. Оказа се, че таханът идеално се връзва с почти всички плодове! Чудесно си подхожда с череши, кайсии, праскови, пъпеш, боровинки, малини, сливи, ябълки, круши, смокини и какво ли още не… Но върховната комбинация е с ягоди! Жалко, че ги няма целогодишно! Всъщност – добре, че ги няма целогодишно, защото може и да не погледна друг плод… Каквото и количество ягоди и тахан да изям, после не чувствам никаква тежест, а приятна ситост и едно невероятно блаженство в стомаха и по цялото тяло… Комбинацията освен че е божествено вкусна, е и изключително полезна и съвсем не беше трудно да ми хрумне идеята да приготвя от тези два продукта и кремче – то също е уникално вкусно!






И така, в последните няколко години всяка сутрин в сезона на ягодите това е дежурната ми закуска! И не, не ми омръзва! Просто гледам да се възползвам максимално от тези разкошни плодове и докато не свършат по пазарите, не спирам да си купувам редовно. Много ми е трудно да кажа кой е любимият ми плод (както и цвете), защото обичам всички, но ако все пак трябва да посоча един – е, да, това са ягодите! А откакто разбрах, че най-добрата закуска са плодове според сезона в компанията на сусамов тахан, не си и помислям за нещо различно. И ако някога поради независещи от мен обстоятелства ми се наложи да закусвам нещо друго, го правя с неудовлетворение и го приемам като компромис със себе си…
Така че – да живее любимата ми закуска – плодове с тахан! Има ли на масата чиния ягоди и бурканче тахан, друго не ми е нужно…













понеделник, 14 май 2018 г.

Песто от морковени листа




До неотдавна си купувах моркови на килограм, но от известно време предпочитам такива на връзка – и самите моркови ми изглеждат по-истински, а и зелената част също е използваема. За какво ли? Листата може да се нарежат в салата или пък да се ползват за песто! Както и част от дръжките – но само горната, защото надолу са по-твърди и влакнести. Останалите продукти са дежурните за целта…


листата с горната част от дръжките на 2 връзки моркови (70 г)
35 г орехи
3 скилидки чесън
60-70 мл зехтин екстра върджин
сокът на ½ лимон
½ ч.л. сол (на вкус) или самардала
1 с.л. хранителна мая


Всички продукти се пасират с пасатор до гладка смес. Насипва се в бурканче и се съхранява в хладилника. Понеже морковените листа имат малко по-особен аромат, но не толкова силно изразен като на босилека или магданоза например, може вместо сол да се ползва самардала, както и да се добави някаква друга предпочитана подправка – босилек, риган, розмарин…









Пестото е много приятно, с чудесна текстура и с умопомрачителен зелен цвят, който се дължи на лимоновия сок. Това вълшебно зелено се запазва дори след няколко дена в хладилника…















Пилаф от булгур




Това е едно суперекспресно и супервкусно ястие. Не се изискват някакви сложни продукти, нито време за подготовка или готвене. То направо само си се готви (е, трябва да се нареже само една глава лук и да се изстиска половин лимон)… Понеже до неотдавна нямах никакъв опит с готвенето на булгур, реших да пробвам рецептата от пакета. Булгурът е кипърско производство (синият пакет), много е нежен и фин и се приготвя много лесно – просто се оставя да набъбне във врящата вода за няколко минути. Но много добре се получава и с един тъмен (не знам защо е такъв на цвят), той пък е турски; предполагам, че ще стане с всякакъв друг вид.






Естествено и в тази рецепта съм направила „подобрения“ – в оригиналната лукът не се задушава във водичка, а се пържи докато стане прозрачен, но това няма как да се случи в моята кухня. Също така цялото количество мазнина се слага още в началото, а не се разделя на два пъти – моята цел е поне по-голямата част от нея да не претърпява термична обработка; в такъв случай за задушаването в началото ползвам зехтин за готвене, а за добавяне в края – студенопресован (става добре и с шарлан). Даже не си правя труда да го меря с лъжици, сипвам на око и на вкус…
От долните продукти се получават спокойно поне 4 порции, а ако се ползва като гарнитура, има и за повече…


4 с.л. зехтин
25 г фиде
1 средна глава лук
½ л вода (вряща)
сок от ½ лимон
1½ ч.л. сол
250 г булгур


1 с.л. зехтин се загрява и за съвсем кратко се запържва фидето (наистина много бързо се зачервява, буквално за секунди). Прибавя се нарязаният на ситно лук, малко водичка и ½ ч.л. сол. Задушава се няколко минути до леко омекване на лука. Тогава се  добавят водата, лимоновият сок и 1 ч.л. сол и се слага да заври. Когато водата заври, се изсипва булгурът и се разбърква. Тенджерата се сваля от котлона (или се оставя на изключен котлон), захлупва се и се оставя 10-15 мин. булгурът да поеме течността. Накрая се добавя останалият зехтин, разбърква се и ястието е готово за сервиране!









Експресно и съвсем елементарно ястие, но е много апетитно – с приятен леко кисел вкус от лимона и аромат на задушен лук. Много добре се получава и ако към стария лук се добави 1 стрък пресен. Фидето, леко запържено, също добавя много приятен вкусов нюанс.
Пилафът е идеален като гарнитура, но съвсем спокойно може да мине и за основно ястие – със салата според сезона. Аз лично все си го представям със зелена…