сряда, 13 февруари 2019 г.

Зелник с домашно дърпани кори




След като 2 пъти в последните години правих уникално вкусния зелник с домашно дърпани кори, вече няма как да се върна към готовите от магазина. Остава ми единствено са експериментирам с оформянето на баницата… Така че след наложения вариант дойде ред и на този. Той ми допада още повече, защото в този вид хем е по-удобно за сервиране и хапване, хем корите се изпичат чудесно отвсякъде. При наложената баница корите във вътрешността съвсем не са лоши, но нямат този изкусителен вид и вкус като на горната коричка… А продуктите са вече съвсем познати:


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3 червени печени чушки (200 г)
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко вода и се оставя да се задуши известно време.
Празът се нарязва на кръгчета и се задушава в мазнина и малко водичка (може и зелева чорба) на слаб огън. Когато омекне, се добавят зелето, бобът, нарязаните чушки, чубрицата и още малко мазнина, ако има нужда, и всичко се оставя за още няколко минути на слаб огън. Сол не се слага – зелето си е солено, бобът също при варенето, чушките са предварително посолени. Олиото не го меря, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.




Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от плънката.




Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.
Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.




Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).




Полученото руло се прехвърля внимателно в голяма тава, покрита с хартия за печене. Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се подреждат едно до друго в тавата.




Баницата се намазва с останалата в касеролата мазнина и се пече в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 35 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.




Баницата е фантастична – с тънки хрупкави кори отвън и богата и ароматна плънка отвътре. Просто вълшебство!....
Напоследък понатрупах опит и с други северняшки вкуснотии (по-конкретно от Северозапада, откъдето е идеята за зелника) и установих, че зимно време се ползват сушени чушки, но и с печени става – те са много добра алтернатива, ако си нямате сушени. Следващия път обаче непременно ще пробвам със сушени!












петък, 1 февруари 2019 г.

Плоска содена питка с три вида брашно




½ ч.ч. (70 г) пълнозърнесто брашно
½ ч.ч. (70 г) ръжено брашно
½ ч.ч. (70 г) царевично брашно
½ ч.л. сол (или самардала)
30 г семена (по 10 г мак, сусам и лен)
1 ч.ч. вода
½ ч.л. сода + 1 с.л. оцет
струйка шарлан


Брашната се пресяват и се добавят солта (самардалата) и семената. Прави се кладенче, в което се наливат водата и угасената в оцета сода. Разбърква се добре с дървена бъркалка. Става много гъсто, но все пак течно тесто.




Фурната се загрява на 180 градуса и вътре се слага тава с незалепващо покритие (30 см) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко шарлан (да се подмаже обилно) и се излива тестото. Заравнява се с лъжица и се пече на горен и долен реотан 25 мин. до златисто.




Оставя се да изстине малко и се нарязва – на квадрати, триъгълници или на когото както му харесва; може и само да се начупи небрежно…




Питката е великолепна! Тънка и изкушаваща, изключително апетитна. С хрупкава горна и долна коричка и нежна вътрешност.




Правила съм я в какви ли не вариации – с два вида брашно (по 105 г пълнозърнесто и царевично), изцяло с лимец, със сол или самардала, с шарена сол, с газирана или обикновена вода, с други семена (конопено, тиквено)… И винаги резултатът е чудесен! Вкусна, ароматна, с фантастично хрупкави крайчета – божествено апетитни от шарлана!




Питката може да се хапва самостоятелно, като хляб към основно ястие или пък да се намаже с разни пастети – в случая с пастет от боб и песто от морковени листа… И все е много вкусно!












Пастет от боб




Този пастет беше изцяло случайна хрумка – може би под влияние на така любимия хумус от нахут. А подобни пюрета съм правила и от леща и резултатът си заслужава. Така се оказа и с въпросния пастет от боб – получи се много нежен и гладък, с чудесен вкус и аромат.


200 г бял боб
1 глава лук
1 морков
¼ глава целина (50 г)
1-1½ ч.л. сол (на вкус)

3 скилидки чесън
1 лимон – сокът + пулпът
4 с.л. шарлан
250- 270 мл течност от варенето на боба
3 с.л. тахан


Бобът се накисва в студена вода за едно денонощие. Измива се и се слага да заври. Като поври 2-3 минути, водата се изхвърля, бобът се измива и се залива с нова вода (гореща). Когато е почти готов, се добавят лукът, морковът и целината, нарязани на кубчета. Посолява се на вкус и се доварява до готовност. Като се прецеди, се получават 3 ч.ч. боб (около 540-550 г).
Свареният боб се слага в блендера с част от течността и зеленчуците, с които се е варил. Добавят се чесънът, лимоновият сок, шарланът и таханът и всичко се пасира на гладка смес. Докато е топло, пюрето е по-рядко, но като изстине, се сгъстява.




Пастетът е фантастичен! С прекрасна фина текстура и богатство от аромати. Идеален е за предястие, гарнитура или за намазване на хлебче




Понеже не си струва да се вари само 200 г боб, аз варя повече и с останалото количество приготвям прекрасния зелник с праз, кисело зеле и боб. Естествено може да се ползва и консерва от магазина – но тогава ще липсва ароматът, който придават лукът, морковът и целината на домашно сварения бобец…












понеделник, 28 януари 2019 г.

Картофена крем супа с карфиол и праз




До неотдавна супите не присъстваха много често в обичайното ни меню. И когато правех такива от дъжд на вятър, все бяха от нарязани на дребни кубчета зеленчуци. Не разбирах защо светът толкова е луднал по крем супите, даже нарочно ги избягвах… Отскоро обаче отново се завърнах към тази течна храна… и то в нейния пасиран вариант. И съответно открих какво улеснение е да сложиш всички зеленчуци, небрежно нарязани, едновременно в тенджерата с вода и после да пасираш всичко за секунди, вместо половин ден да се бориш да наситниш зеленчуците на еднакви кубчета…
А супата си заслужава – много е ароматна и апетитна, а с малко лимонов сок при сервирането става неотразима!


6-7 картофа (700-750 г)
½ глава карфиол (300 г)
1 стрък праз
3 средни моркова
1 стрък девесил (замразен)
4 ч.л. сол (на вкус)
1½ л студена вода
½ връзка магданоз (може и замразен)
струйка шарлан
лимонов сок


Картофите, морковите и празът се нарязват на едри парчета, карфиолът се накъсва на розички. Всички зеленчуци заедно с девесила се слагат в тенджера, заливат се с 1½ л студена вода (да се покрият зеленчуците), посоляват се и се сваряват под капак за 20-ина минути. Когато са готови, се добавя магданозът и всичко се пасира фино.
При сервиране всяка порция се полива с много тъничка струйка шарлан и може да се украси със стръкче зеленина. Добавя се и лимонов сок на вкус.




Супата е много бърза и лесна – като всяка крем супа. И много вкусна, естествено – с множество прекрасни аромати от праза, девесила, магданоза и шарлана. Чудесна е за лека вечеря…









неделя, 27 януари 2019 г.

Зелник (наложен) с домашно дърпани кори




Това е любимата ми баница с кисело зеле, праз и боб, която от няколко години задължително приготвям всяка зима. В началото ползвах готови кори – опитвала съм и пълнозърнести, печени на сач, и фини, и къпани, но най-голямо удовлетворение ми носи зелникът с домашно дърпани кори. И наистина, няма по-вкусно нещо от това, което сам си приготвил.


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3 червени печени чушки (200 г)
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко вода и се оставя да се задуши известно време.
Празът се нарязва на кръгчета и се задушава в мазнина и малко водичка (може и зелева чорба) на слаб огън. Когато омекне, се добавят зелето, бобът, нарязаните чушки, чубрицата и още малко мазнина, ако има нужда, и всичко се оставя за още няколко минути на слаб огън. Сол не се слага – зелето си е солено, бобът също при варенето, чушките са предварително посолени. Олиото не го меря, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!
Готовата плънка се оставя да изстине и се разделя на 3 части.

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 12 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.
Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля на плота на тънка кора.




Прехвърля се внимателно в подмазана тава и се поръсва с ½ с.л. шарлан (от касеролата). Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Второто топче се разтегля по същия начин и се поставя в тавата върху първата кора. Същото се прави и с още едно топче – целта е да се получат 3 кори една върху друга, всяка поръсена с малко мазнина. Тогава отгоре се разпределя 1/3 от плънката.




Продължава се с още 3 кори, отново плънка и така, докато се получат 4 слоя от по 3 кори с плънка между тях.




Баницата се намазва с останалата в касеролата мазнина и в средата се прави кръстче с остър нож.




Пече се в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 40 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.






Зелникът е прекрасен – цветен, вкусен и много ароматен. С богата плънка, а горната и долната коричка са фантастични – божествено хрупкави…