17 май 2014

Маслинова питка




През почивните дни в началото на месеца експериментирах с една питка с маслини, пресен лук и розмарин. Идеята ми тръгна от едни пухкави чабати с маслини в Кауфланд, но после намеренията ми се промениха и реших да направя питката плоска – получи се подобие на фокача. Карах на око – и брашното, и водата, и маята… Но в крайна сметка се получи много вкусна и ароматна питка (с любимия ми ароматен зехтин). И тогава се сетих, че преди време си бях набелязала за правене една подобна питка – традиционна кипърска маслинова пита в My Cooking Book Blog. Това е блог, който от няколко месеца посещавам често и напоследък правя много неща от него. И няма нещо, което да не ми се е получило добре или да не се е харесало на вкус на мен и на останалите, които са го опитали; очарована съм от всичко, което съм изпробвала досега. Рецептите са хубави и много интересни и непрекъснато откривам много нови за мен неща – било като продукти или комбинации от тях, било технология на приготвяне или пък просто ми хрумват идеи за други ястия, четейки рецептите от богатия списък. А всичко е обяснено така разбираемо и подробно и илюстрирано с толкова много снимки, че се изпълнява с лекота. И не на последно място искам да отбележа колко е мила и отзивчива собственичката на Готварската книга – от всяка нейна дума лъха позитивизъм и добро настроение! С обясненията си и с отговорите си на коментарите просто провокира желание да бъде изпробвана всяка нейна рецепта…
И така, да се върнем на маслиновите питки… Повечето продукти за двете са еднакви, но кипърската е с бакпулвер вместо мая и с точни количества на продуктите, не като моята импровизация… ;) И се приготвя много бързо и лесно, няма нужда от време за втасване – най-връткавата част е обезкостяването на маслините… А се оказва, че е не по-малко вкусна от варианта с мая. В оригиналната рецепта мерителната чаша е 250 мл, моята е 200 мл и според нея промених малко и количеството на бакпулвера. Добавих и сол (ползвам смляна морска, която не е толкова солена като готварската) – някак си не мога да си представя питка без сол. Пък и се притеснявам тестото да не сладни от портокаловия сок. Всъщност зависи колко са солени маслините де, всеки ще си прецени дали и колко сол да сложи. Искам само да отбележа, че докато беше топла, току-що изпечена, питката беше добре на сол, но престояла на другия ден ми идваше леко солена – нямам обяснение за това, само го констатирам като факт. В оригиналната рецепта имаше и ½ чаша олио освен зехтина, но аз го забравих… Без да искам обаче съм компенсирала този пропуск, защото щедро подмазах тавата със зехтин и чак тогава обърнах внимание, че тя не се подмазвала… И на последно място – нямах пресен кориандър, затова го замених с розмарин – не само защото ми е любим, а и наистина се връзва много с маслините и лука. Но това са дреболии, важното е че питката стана великолепна!


2 ч.ч. (220 г) пълнозърнесто брашно
2 ч.ч. (220 г) бяло брашно
1 пак. бакпулвер
2 ч.л. сол
½ ч.ч. зехтин
1 ч.ч. прясно изцеден портокалов сок
1 ч.ч. (130-140 г) черни маслини, обезкостени и нарязани на едро
1 ч.ч. нарязан на ситно пресен лук (3-4 стръка) или 1 голяма глава кромид лук (пак на ситно)
2 ч.л. сух джоджен
няколко стръкчета пресен розмарин (в оригиналната рецепта – ½ ч.ч. нарязан на ситно пресен кориандър)

за поръсване:
1-2 с.л. прясно изцеден портокалов сок
2 с.л. сусам


В купа се смесват сухите съставки – двата вида брашно, бакпулверът, солта, джодженът и нарязаният на ситно розмарин. Добавят се зехтинът, портокаловият сок, маслините и лукът и се разбърква с дървена лъжица. Когато сместа се сгъсти, месенето продължава на ръка, докато продуктите се смесят равномерно.Тестото се разстила в тава (с диаметър около 30 см), като се разпределя с пръсти равномерно навсякъде. Отгоре се намазва с портокалов сок и се поръсва със сусам. Пече се в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 40 минути до златисто. Когато се извади от фурната, се покрива с кърпа и се оставя да изстине за 15-20 мин., преди да се нареже.




Питката стана чудесна! Топла беше фантастична – невероятно ароматна и с хрупкава коричка, а отвътре мекичка и пухкава, макар че е тънка. Едва се удържахме да не й видим сметката на цялата още вечерта – за малко да не остане за снимка на другия ден. То и затова снимките са такива… Пак толкова хубава беше и престояла на сутринта, а като се претопли, изобщо не личи, че е вчерашна. ;) И е перфектната закуска!




Първата питка свърши много бързо, но за едно приятелско събиране завчера по случай 24 май направих пак – този път двойна доза. Използвах голямата тава на фурната (34х34 см), която се оказа идеална за двойното количество продукти. Този път не я подмазах – питката изобщо не залепна! И понеже предния път бях забравила олиото, реших да го пропусна и този път, като увеличих малко зехтина – 1½ ч.ч. Всички останали продукти увеличих по две.











Няма коментари:

Публикуване на коментар