До неотдавна ми се струваше едва ли не кощунство да се говори дори за пица без кашкавал (в БГ варианта, естествено) или какви да е други сирена. Все едно да сготвиш свинско с картофи без свинското… Все пак сиренето (независимо дали оригиналният пармезан или нашенският му заместител кашкавалът) е основен продукт и без него би се получило нещо, което не би било редно да се нарича пица. Затова когато попадах на веган рецепти в нета, ги приемах с насмешка… Но се оказа, че кашкавалът съвсем не е всичко за една хубава пица (все пак нека да използваме това наименование)! Дори и без него и без прехвалените пармезан, моцарела и подобни деликатеси се получава нещо забележително апетитно. И то толкова, че половин тава изчезна светкавично… Даже смея да твърдя, че сирената пречат да се усети напълно истинският вкус на продуктите под тях. Оказа се, че е божествено удоволствие да се хапне само тънко парче добре изпечено тесто с някакви зеленчуци върху него (дори и без задължителния доматен сос). Но да не забравяме и ригана отгоре – без него вълшебството няма да е пълно!
Понеже тавата, която ползвам за пица, е с диаметър 30 см, съм нагодила количеството на продуктите за тестото спрямо нея – да се получи тънка тестена основа. Ако предпочитате тестото да е по-дебело или тавата ви е по-голяма, направете двойна доза.
¼ ч.л. суха мая
½ ч.ч. (100 мл) топла вода
½ ч.л. захар
½ ч.л. сол
1 с.л. зехтин
180-190 г брашно
1 домат
1 зелена чушка
1 глава червен лук
½ ч.л. сол
1-2 с.л. зехтин
риган
Брашното се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче. Маята се разтваря във водата и без да се чака да шупне, се излива в кладенчето. Добавят се захарта и зехтинът и се омесва меко тесто. Оформя се на топка и се оставя да си почине 15-20 мин.
Тестото се разточва на набрашнен плот на кора с големината на тавата и се прехвърля в подмазаната тава. Оставя се да втаса 30-ина мин.
През това време лукът, чушката и доматът се нарязват на тънки шайби (N2 на ренде Бьорнер). Лукът се задушава на слаб огън с малко водичка, зехтин и сол, докато омекне и течността се изпари (или се карамелизира – както казват готвачите по кулинарните предавания) и се оставя да поизстине.
Върху втасалото тесто се нареждат кръгчета домат, отгоре се разпределя лукът и се завършва с резенчета чушка (и много поздрави на италианските пицайоли от мен – на моята пица всичко се нарежда плътно чак до края на тестото, не се оставя непокрит борд). Поръсва се със стрит риган и пицата се пече в предварително загрята фурна на максимална температура с вентилатор около 10 мин.
Трябва да се внимава да не се препече, защото тестото е много тънко и може да стане твърдо. Оставя се да изстине 5-10 мин. и тогава се нарязва.
Вилица и нож не само че не са задължителни, но и без тях е за предпочитане… 😉 И гледайте да не ометете пицата, преди да сте успели да си налеете чаша студена биричка!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар